— Първо трябва да се срещна със съпругите — отвърна Ендър.

Прасенцата се напрегнаха.

— За какво говориш? — попита епископът.

— Трябва да се срещна със съпругите — продължи Ендър, — защото се налага да сключим договор. Съглашение. Да приемем правила за отношенията си. Разбирате ли ме? Хората не могат да живеят по вашите закони и вие не можете да живеете по нашите, но щом трябва да живеем заедно без огради помежду ни, и ако пусна Царицата на кошера да живее всред вас, да ви помага и да ви учи, то тогава ще трябва да поемете известни задължения и да ги спазвате. Разбрахте ли?

— Аз разбрах — отвърна Човек. — Но ти не знаеш какво искаш — да се разправяш с жените. Те не са умни по същия начин, по който са умни братята.

— Но те вземат решенията, нали?

— Разбира се — рече Човек. — Те са пазителите на майките, нали така? Но пак те предупреждавам: опасно е да се разговаря със съпругите. Особено за теб, защото те почитат толкова много.

— Ако оградата падне, трябва да говоря с жените. Ако не мога да говоря с тях, тогава оградата си остава. Миро ще умре и ние ще трябва да се подчиним на заповедите на Конгреса, всички хора да напуснат Лузитания.

Ендър не им каза, че хората може и да бъдат убити. Винаги казваше истината, но не винаги — цялата истина.

— Аз ще те заведа при съпругите — рече Човек.

Лийф-ийтър приближи и подигравателно прокара ръка по корема на Човек.

— Правилно са те нарекли — рече той. — Ти наистина си човек, не си от нас.

Лийф-ийтър понечи да избяга, ала Ароу и Къпс го задържаха.

— Ще те заведа — рече Човек. — А сега изключете оградата и спасете живота на Миро.

Ендър се обърна към епископа.

— Аз не мога да реша — рече той. — Боскиня.

— Заклела съм се пред Междузвездния конгрес — каза Боскиня, — но ще наруша сега клетвата, за да спася живота на народа си. Казвам оградата да бъде изключена и да се опитаме да извлечем максимума от въстанието си.

— Ако може да проповядваме всред прасенцата… — рече епископът.

— Ще ги попитам, когато се срещна със съпругите — каза Ендър. — Не мога да обещая нищо повече.

— Епископе! — извика Новиня. — Пипо и Либо вече загинаха отвъд тази ограда!

— Изключете я — рече епископът. — Не бих искал тази колония да приключи, след като Божата работа е още неначената. — Той се усмихна мрачно. — Но дано Ос Венерадос бъдат превърнати в светци по-скоро. Ще имаме нужда от застъпничеството им.

— Джейн — прошепна Ендър.

— Ето защо те обичам — рече Джейн. — Можеш да направиш всичко, стига да подредя обстоятелствата както трябва.

— Моля те, изключи ансибала и оградата — рече Ендър.

— Направено — каза тя.

Ендър изтича до оградата, изкатери се. С помощта на прасенцата повдигна Миро и пусна вкочаненото му тяло в очакващите го ръце на епископа, кметицата, дом Кристау и Новиня. Навио тичаше надолу по склона подир дона Криста. Онова, което можеха да сторят за Миро, щеше да бъде сторено.

Уанда също се изкачваше по оградата.

— Върни се — рече Ендър. — Вече го прехвърлихме.

— Щом ще ходиш при съпругите — отвърна тя, — ще дойда с теб. Нуждаеш се от помощта ми.

Ендър не можеше да й възрази. Тя се спусна и дойде при него.

Навио бе клекнал до тялото на Миро.

— Изкатерил е оградата! — рече той. — Досега не е имало подобен случай. Не е възможно. Никой не може да понесе такава болка, да пъхне главата си в полето.

— Ще оживее ли? — попита Новиня.

— Откъде да знам? — отвърна Навио, докато нетърпеливо сваляше дрехите на Миро и прикачаше към тялото му различни сензори. — Не сме учили за това в медицинското училище.

Ендър забеляза, че оградата отново се разтресе. Сега се катереше Ела.

— Нямам нужда от твоята помощ — рече Ендър.

— Май е време някой, който разбира от ксенобиология, да установи какво всъщност става — отговори тя.

— Остани и се погрижи за брат си — каза Уанда.

Ела я погледна предизвикателно:

— Той е и твой брат. А сега нека и двете се погрижим, ако умре, да не е умрял напразно.

Тримата последваха Човек и другите прасенца към гората.

Боскиня и епископът ги изгледаха как се отдалечават.

— Когато се събудих тази сутрин — рече Боскиня, — не очаквах да се превърна в бунтарка преди да дойде време да си легна отново.

— Нито пък аз съм смятал, че Говорителя ще е нашият посланик при прасенцата — каза епископът.

— Въпросът е — намеси се дом Кристау — дали някога ще бъдем опростени за това.

— Мислиш ли, че грешим? — сопна му се епископът.

— Съвсем не — отвърна дом Кристау. — Мисля, че направихме крачка напред към нещо наистина великолепно. Ала човечеството почти никога не прощава истинското величие.

— За щастие — рече епископът, — човечеството не е съдията, който има значение. А сега аз възнамерявам да се помоля за това момче, след като медицинската наука очевидно е стигнала до границите на компетентността си.

Човек ги водеше през гората. Прасенцата се качваха и спускаха с лекота по склоновете, през потока, през гъстия храсталак. Човек обаче сякаш превръщаше всичко това в някакъв танц, изкатерваше донякъде определени дървета, докосваше и говореше с други. Останалите прасенца бяха доста по-сдържани, само от време на време се включваха в лудориите му. Единствен Мандачува бе изостанал с хората.

— Защо прави това? — попита тихо Ендър.

За момент Мандачува се обърка. Уанда му обясни какво имаше предвид Ендър:

— Защо Човек се катери по дърветата и ги докосва, и им пее?

— Пее им за третия живот — отвърна Мандачува. — Много невъзпитано от негова страна. Винаги е бил егоист и глупчо.

Уанда погледна изненадана Ендър, а сетне — Мандачува.

— Мислех си, че всички обичат Човек — рече тя.

— Голяма работа е — рече Мандачува. — Умник. — Сръчка Ендър по бедрото. — Но той е глупак в едно нещо. Мисли, че му правиш голяма чест. Мисли, че ще го отведеш до третия живот.