Само дето дона Криста също й каза, че Куара проговорила на сестра Бебей в час, при това пред всички деца, и защо, моля ви се? Да им каже, че се е запознала със скандалния, ужасния Фаланте пелос Мортос и името му било Андрю, че бил наистина толкова ужасен, както казвал епископ Перегрино, че и по-ужасен, защото измъчвал Грего, докато той не се разплакал; накрая сестра Бебей се видяла принудена да помоли Куара да спре да говори. Ето това вече бе нещо — да измъкнеш Куара от дълбокото й самовглъбяване.

Ами Олядо — толкова стеснителен, толкова самостоятелен, — сега беше тъй възбуден, не спираше да бъбри за Говорителя, докато вечеряха предишната вечер. Знаете ли, че той дори не знае как да прехвърля пари? Няма да повярвате каква ужасна парола има — мислех си, че компютрите биха отхвърлили такава дума за парола, но не, не мога да ви я кажа, тайна е, — аз фактически го учих как да сравнява файловете, но мисля, че разбира от компютри, не е някакъв идиот или нещо подобно, каза, че използвал подчинена програма, ето защо било онова бижу в ухото му; каза ми да си изтегля толкова пари, колкото сметна за добре, не че мога да си купя много неща тук, но мога да ги спестя за времето, когато заживея отделно, и си мисля, че той наистина е много стар. Мисля, че помни неща отпреди много време. Мисля също, че Старк му е роден език, нали на Стоте свята няма много хора, които са го учили като роден, не мислите ли, че би могъл да е роден на Земята?

И така, докато Куим най-накрая не му изкрещя да спре да говори за онзи слуга на дявола, инак щял да помоли епископа да прогони злите духове, тъй като Олядо очевидно бил обсебен от тях; а след като Олядо само се ухили и намигна, Куим изхвърча от кухнята, от къщата и не се върна до късно през нощта. Говорителя би могъл със същия успех и да живее у дома, помисли си Новиня, защото бездруго непрекъснато влияе върху семейството, дори когато не е тук, ами си пъха носа във файловете ми; е, това няма да го бъде.

Само че, както винаги, вината си е моя, аз съм онази, която го повика, аз го измъкнах от онзи свят, както и да го наричаше — да, Трондхайм беше, — моя е вината, че е тук, в този жалък градец в задния двор на Стоте свята, заобиколен от ограда, която въпреки всичко не може да спаси от смърт онези, които обичам…

И тя отново се замисли за Миро, който толкова много приличаше на истинския си баща, че тя не проумяваше защо никой не я обвинява в прелюбодеяние, представяше си как и той лежи на склона на хълма като Пипо, представяше си как прасенцата го изкормват жестоко с дървените си ножове. Така и ще направят. Ще го направят, каквото и да сторя. А и да не го направят, ще дойде денят, когато той ще бъде достатъчно възрастен да се ожени за Уанда, и тогава ще трябва да му кажа кой е всъщност, защо изобщо не могат да се оженят и той ще разбере, че съм си заслужила всичката онази болка, която Сау ми причиняваше, че ме е удрял с ръката Божия, за да ме накаже за греховете ми.

Този Говорител, помисли си Новиня, принуди дори мен да си мисля за неща, които успявах да крия от себе си със седмици, понякога и с месеци. Откога не съм прекарвала утринта в размисли за децата си? И при това — с надежда. Откога дори не съм забелязвала, че вярвам в Бога, поне в онзи отмъстителен, наказващ Бог от Стария завет, който с усмивка е изтривал цели градове от лицето на Земята, защото не му се молели — ако Христос има някакъв смисъл, аз не го знам.

Така мина денят на Новиня, без да свърши никаква работа, а и мислите й не я водеха до никакво заключение.

Следобед на вратата на кабинета й се появи Куим:

— Извинявай, че те безпокоя, мамо.

— Няма значение — рече тя. — Днес и без това не мога да работя.

— Знам, че не те интересува фактът, дето Олядо прекарва цялото си време с онзи негодник-сатана, но реших, че би трябвало да узнаеш: Куара отиде от училище право там. В неговата къща.

— О, така ли?

— Нима и това не те интересува, мамо? Какво, нима възнамеряваш само да оправиш чаршафите и да го пуснеш да заеме изцяло мястото на татко?

Новиня скочи на крака и се втурна, обладана от ледена ярост, към момчето. То посърна пред нея.

— Извинявай, мамо. Бях толкова ядосан…

— Всичките тези години, през които бях омъжена за баща ви, не съм му позволила да вдигне ръка против децата ми. Но ако днес беше жив, щях да го помоля да ти тегли един хубав бой.

— Би могла — отвърна непокорно Куим, — но щях да го убия преди да замахне. На теб може и да ти е харесвало да те бият, но аз няма да допусна никой да постъпи тъй с мен!

Не взе предварително решение да го направи; ръката й се вдигна от само себе си и го зашлеви по лицето, преди да е осъзнала какво върши.

Едва ли го бе заболяло много. Но той мигновено избухна в сълзи, сви се, седна на пода, гърбом към Новиня.

— Извинявай, извинявай… — продължаваше да мълви той.

Тя се приведе зад него, несръчно разтри раменете му. Дойде й на ум, че не бе прегръщала момчето, откакто то бе на възрастта на Грего. Кога реших да бъда толкова студена? И защо, когато отново го докоснах, то бе с плесник, а не с целувка?

— И аз се безпокоя за онова, което става — рече Новиня.

— Той руши всичко — каза Куим. — Дойде тук и всичко се променя.

— Е, трябва да признаем, Естевао, че нещата не бяха чак толкова хубави, та да не ни е нужна промяна.

— Не и по неговия начин. Изповед, изкупление и опрощение е промяната, от която се нуждаем.

Не за първи път Новиня завидя на Куим за вярата му в силата на свещениците да измият греха. Така е, защото никога не си съгрешавал, синко, така е, защото не знаеш нищо за невъзможността на изкуплението.

— Струва ми се, че ще трябва да си поприказвам с Говорителя — рече Новиня.

— И да доведеш Куара у дома?

— Не знам. Не мога да отмина факта, че той я накара отново да проговори. А и не изглежда тя да го харесва. Досега не е казала добра дума за него.

— Тогава защо е отишла у дома му?

— Предполагам, да му каже нещо грубо. Но трябва да признаеш, че това е известно подобрение в сравнение с мълчанието й.

— Онзи дявол се преструва, че прави добри дела, а сетне…

— Куим, моля те, не ме обучавай в демонология. Заведи ме до дома на Говорителя, а аз ще се оправям с него.

Поеха по пътеката край завоя на реката. Водните змии си сменяха кожата, парченца от гниещи кожи правеше почвата под краката им хлъзгава. Това ще е следващият ми проект, помисли си Новиня. Трябва да разбера какво ги кара тези гадни малки чудовища да се движат, за да реша дали може да се направи нещо полезно с тях. Или поне да им попреча да вмирисват брега на реката шест седмици в годината. Единствената полза бе, че, както личеше, кожите на змиите наторяваха почвата; меката крайречна трева израстваше най-гъста там, където се „събличаха“ змиите. Това бе единствената приятна форма на местния живот в Лузитания; цяло лято хората идваха край реката да полежат върху ивицата естествена ливада, която се виеше между тръстиките и грубата прерийна трева. И слузта от змиите, колкото и да бе неприятна, обещаваше все пак по-добро бъдеще.

Мислите на Куим очевидно следваха същата посока:

— Мамо, не можем ли някой ден да засадим речна трева край къщи?

— Това е едно от нещата, които баба ти и дядо ти са опитали още преди години. Но не са знаели как да го сторят. Речната трева се опрашва, ала не ражда семена, затова, когато се опитали да я присадят, тя просъществувала за кратко и загинала, а на следващата година не поникнала отново. Предполагам, че просто трябва да расте близо до водата.

Куим направи гримаса и закрачи по-бързо, явно малко поядосан. Новиня въздъхна. Куим винаги приемаше като лична обида факта, че Вселената не винаги функционира така, както му се иска.

Не след дълго стигнаха до дома на Говорителя. Както винаги, децата, естествено, играеха на площада — наложи се да разговарят по-високо, за да надвикат врявата.

— Ето я — рече Куим. — Аз мисля, че трябва да изкараш Олядо и Куара оттам.