— Разбира се, че си повече съпричастен — рече Джейн, след като се опита да й обясни объркването си. — Ти се влюби в Новиня, още преди да отпътуваш от Трондхайм.

— Може би съм заобичал младото момиче, ала тази жена е злобна и егоистка. Виж само какво е допуснала да се случи с децата й!

— Нима това е Говорителя на мъртвите? Да съди за някого само по външните прояви?

— Може би съм се влюбил в Грего.

— Винаги си си падал по хора, които те напикават.

— И в Куара. Във всички — дори в Миро, аз наистина харесвам това момче.

— И те те обичат, Ендър.

Той се засмя:

— На хората винаги им се струва, че ме обичат, докато не Заговоря. Новиня е по-прозорлива от всички — тя вече ме мрази, преди да съм казал истината.

— Ти си толкова сляп за себе си, колкото и всеки друг, Говорителю — рече Джейн. — Обещай ми, когато умреш, аз да Кажа истината за теб. Имам маса неща за казване.

— Задръж ги за себе си — рече отегчено Ендър. — Теб те бива в тая работа по-малко и от мен.

Той захвана списъка от въпроси, които чакаха отговор:

1. Защо преди всичко Новиня се е омъжила за Марсау?

2. Защо Марсау е ненавиждал децата си?

3. Защо Новиня ненавижда себе си?

4. Защо Миро ме повика да Говоря за смъртта на Либо?

5. Защо Ела ме повика да Говоря за смъртта на баща й?

6. Защо Новиня е променила решението си да Говоря за смъртта на Пипо?

7. Каква е непосредствената причина за смъртта на Марсау?

Спря на седмия въпрос. Не бе трудно да му отговори — беше въпрос на чиста медицина. И тъкмо поради това щеше да започне от него.

Лекарят, който бе аутопсирал Марсау, се наричаше Навио, което означаваше „кораб“.

— Няма нищо общо с ръста ми — рече той, като се смееше, — нито пък с това, че съм добър плувец. Цялото ми име е Енрике о Навигадор Каронада17. Можеш да си сигурен, че съм доволен от това, дето са взели прякора ми от „капитан“, а не от „малко оръдие“. Във второто има твърде много скрити значения.

Веселостта му не заблуди Ендър. Навио беше добър католик и се подчиняваше на епископа като всички останали. Бе решен да попречи на Ендър да научи каквото и да било; във всеки случай щеше да се радва, ако успее.

— Има два начина да получа отговор на въпросите си — рече тихо Ендър. — Мога да ти ги задам и ти да ми отговориш честно. Мога да подам молба до Междузвездния конгрес да ми предаде досието ти. Таксите за ансибала са много високи, а след като молбата ще е рутинна, а твоята съпротива — противозаконна, сумата ще бъде удържана от и без това отънелите фондове на колонията, ведно с удвоена сума за глобата и порицание за теб.

Усмивката се стопяваше от лицето на Навио с всяка изречена от Ендър дума. Отговори хладно:

— Разбира се, че ще отговоря на въпросите ти.

— В тая работа няма „разбира се“ — рече Ендър. — Вашият епископ е посъветвал хората на Милагре да водят непровокиран и несправедлив бойкот спрямо законно призован свещеник. Ще направиш голяма услуга на всички, като ги осведомиш, че ако тази бодряшка съпротива продължи, ще поискам статутът ми да бъде променен от свещеник на инквизитор. Мога да те уверя, че репутацията ми пред Междузвездния конгрес е много добра и че молбата ми ще бъде удовлетворена.

Навио прекрасно разбираше за какво става дума. Като инквизитор Ендър щеше да получи от Конгреса властта да отнеме на колонията католическия й лиценз въз основа на обвинение в религиозно преследване. Това щеше да предизвика ужасен катаклизъм всред лузитанците, дори само поради факта, че епископът щеше да бъде на бърза ръка освободен от поста си и изпратен във Ватикана, за да получи наказание.

— Защо ще направиш подобно нещо, след като знаеш, че не те искаме тук? — попита Навио.

— Някой е поискал да дойда тук, инак не бих дошъл — отвърна Ендър. — Когато те дразни, законът може и да не ти харесва, но той защищава маса католици в светове, където преобладаваща е друга вяра.

Навио забарабани с пръсти по бюрото си.

— Какви са въпросите ти, Говорителю? — попита той. — Хайде да свършваме с тази работа.

— За начало поне са съвсем лесни. Каква е приблизителната причина за смъртта на Маркос Мария Рибейра?

— Марсау! — възкликна Навио. — Не е възможно да те повикат да Говориш за неговата смърт. Та той почина само преди няколко седмици…

— Повикан съм да Говоря за няколко смърти, дом Навио, и реших да започна с Марсау.

Навио направи гримаса:

— Какво ще речеш, ако поискам доказателства за пълномощията ти?

Джейн прошепна в ухото на Ендър:

— Дай да шашнем малко това момче!

Терминалът на Навио мигновено се включи, появиха се официалните документи, а Джейн с най-авторитетния си тон заяви:

— Андрю Уигин, Говорител на мъртвите, е приел покана да обясни живота и смъртта на Маркос Мария Рибейра от град Милагре, колония Лузитания.

Не документите обаче впечатлиха Навио. По-скоро фактът, че дори не бе направил запитване, дори не бе включил терминала си. Навио веднага разбра, че компютърът бе задействан от бижуто в ухото на Говорителя, а това означаваше, че той разполага с подкрепа от най-високо място, подкрепа, която изискваше да се изпълняват всичките му желания. Никой на Лузитания, дори самата Боскиня, нямаше правото да върши това. Какъвто и да беше този Говорител, заключи Навио, той е по-едра риба, отколкото се надяваше да изпържи епископ Перегрино.

— Добре — рече Навио и се насили да се засмее. Очевидно той си напомни пак да стане весел. — И без това възнамерявах да ти помогна — нали разбираш, параноята на епископа не се разпростира върху всички.

Ендър отвърна на усмивката му, приел лицемерието му по номинала.

— Маркос Рибейра почина поради вроден недостатък. — Изломоти някакво дълго псевдолатинско название. — Изобщо не си го чувал, защото е доста рядко заболяване и се предава само по генетичен път. Започва в началото на пубертета и в повечето случаи се развива с постепенно заместване на екзокринните и енкокринните жлезиста тъкани с мастни клетки. Това означава, че постепенно с годините надбъбречните жлези, хипофизата, черният дроб, тестисите, щитовидната жлеза и тъй нататък се заместват от огромни натрупвания мастни клетки.

— Винаги ли е с фатален изход? Невъзвратимо?

— О, да. Всъщност Марсау изкара десет години повече от обичайното. Случаят му е забележителен заради няколко обстоятелства. Във всеки друг известен случай, — а те не са чак толкова много — болестта атакува първо тестисите, жертвата му става стерилна, а най-често — и импотентна. С тези шест здрави деца, явно, че тестисите на Маркос Рибейра са последните атакувани жлези. А след като са били атакувани, то развитието на болестта е било необичайно бързо — тестисите му бяха напълно заменени от мастни тъкани, докато значителна част от черния дроб и щитовидната жлеза още функционираха.

— Какво в крайна сметка го уби?

— Хипофизата и надбъбречните жлези не функционираха. Той беше един крачещ мъртвец. Доколкото знам, просто се е срутил в един бар посред някаква неприлична песен.

Както винаги, съзнанието на Ендър потърси противоречията.

— Как тогава една наследствена болест се предава, след като прави жертвата си стерилна?

— Обикновено се предава по съребрена линия. Едно дете ще умре от болестта; братята и сестрите му обаче няма да я проявят изобщо, но ще я предадат на собствените си деца. Естествено, ние се бояхме, че след като има деца, Марсау ще предаде болестотворните гени на всички тях.

— Тестувахте ли ги?

— Нито едно няма генетични деформации. Може да не се съмняваш, че през всичкото време дона Иванова надничаше през рамото ми. Насочихме се направо към генетичния проблем и проверихме всяко дете — и бам-бам-бам, до едно се оказаха чисти, ето, това е.

— Нито едно няма заболяването? Дори със затихваща тенденция?

— Грасас а Деус — рече лекарят. — Кой би се оженил за тях, ако имат заразени гени? А аз пък не мога да разбера как генетичният дефект на Марсау е останал незабелязан.