Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Значи Вордариан е бил зад това?

— Напълно сигурно. Но часовият очевидно не знае нищо за солтоксина. Обърнахме го наопаки. Не е бил голям конспиратор, просто едно оръдие.

Отвратителен поток на мисли, но:

— Докладва ли вече Илян?

— Още не. Адмирал Воркосиган се надява, че се крие в столицата, ако не е бил убит в първата схватка.

— Хм. Е, ти ще се радваш да научиш, че Грегор е добре…

Куделка вдигна ръка и я прекъсна.

— Извинете ме, миледи. Адмиралът нареди вие и сержантът да не съобщавате нищо за Грегор на никого освен на граф Пьотър или на самия него.

— Добре. Проклетият разпит с наркотик. Как е Арал?

— Добре е, миледи. Заповяда ми да ви осведомя за стратегическата ситуация… — „По дяволите стратегическата ситуация, какво става с бебето ми?“ — …и да отговоря на всичките ви въпроси.

Много добре.

— Какво става с бебето ми? С Пьо… с Майлс?

— Не сме чули нищо лошо, миледи.

— Какво означава това?

— Означава, че не сме чули нищо — вметна навъсено Друшнакови.

Куделка я стрелна със сърдит поглед, но тя само сви рамене.

— Липсата на новини може да означава добри новини — продължи Куделка. — Доколкото Вордариан държи столицата…

— И съответно Имперската военна болница — каза Корделия.

— … и обявява имената на заложниците, свързани с когото и да било от нашата командна структура. Досега в списъците не е споменавано за вашето дете. Според адмирала Вордариан просто не разбира, че зародишът се е оказал жизнеспособен. Не знае с какво разполага.

— Все още — язвително каза Корделия.

— Все още — призна неохотно Куделка.

— Добре. Продължавай.

— Цялостната ситуация не е толкова лоша, колкото се бояхме отначало. Вордариан държи Ворбар Султана, собствената си област с нейните военни бази и разполага войски в областта Воркосиган, но само петима графове са се ангажирали като негови съюзници. Около трийсетина от останалите графове са задържани в столицата и не можем да кажем към кого са лоялни, докато Вордариан опира оръжие в главата им. Повечето от останалите двайсет и три области са потвърдили клетвата си към милорд регента. Неколцина от графовете обаче се колебаят — тези, които имат роднини в столицата, или тези, чиито области заемат стратегически позиции като потенциални бойни полета.

— А космическите сили?

— Точно бях стигнал до тях, да, миледи. Повече от половината от доставките им тръгват от портовете за совалки в областта на Вордариан. За момента все още не дават конкретен отговор. Но са отказали да подкрепят открито Вордариан. Ще се присъединят към тази страна, която първа вземе превес. Адмирал Воркосиган изглежда ужасно уверен. — Корделия не можеше да разбере по гласа на лейтенанта дали и той споделя тази увереност. — Но така и трябва. За да поддържа духа. Той твърди, че Вордариан е загубил войната в часа, в който Негри е избягал с Грегор, а всичко останало е само въпрос на маневриране за ограничаване на загубите. Но Вордариан е заловил принцеса Карийн.

— Несъмнено една от загубите, които Арал бърза да ограничи. Добре ли е тя? Не са ли й сторили нещо главорезите на Вордариан?

— Доколкото знаем, не. Изглежда, е под домашен арест в собствените си покои в императорската резиденция. Там са затворени няколко важни заложника.

— Разбирам. — Тя погледна Ботари, който не бе променил изражението си. Корделия го почака да попита за Елена, но той не каза нищо. При споменаването на Карийн Друшнакови погледна мрачно в нощта.

Дали се бяха сдобрили Ку и Дру? Изглеждаха студени, учтиви, в служебни отношения помежду си. Но каквито и извинения да си бяха разменили на повърхността, Корделия усещаше, че не са излекувани. Скритото обожание и доверчивост бяха изчезнали от сините очи, които от време на време се местеха от пулта за управление към мъжа до нея. Но в погледа й имаше само предпазливост.

Пред тях блеснаха светлините на средно голям град, а зад тях — обърканата геометрия на обширния порт за совалки. С приближаването им Дру непрекъснато бе подлагана на проверки на паролата. Спуснаха се към пистата, осветена специално за тях и пълна с въоръжени войници. Придружаващите ги стражеви леколети прелетяха над главите им, насочвайки се към собствената си зона за приземяване.

Щом излязоха от леколета, войниците ги обградиха и ги придружиха до някакъв асансьор толкова бързо, колкото можеше да върви Куделка. Спуснаха се надолу, после се плъзнаха хоризонтално и отново се спуснаха надолу през бронирани врати. Базата Танъри очевидно представляваше подземен команден пост. Добре дошли в бункера. И все пак стягащият гърлото дъх на нещо родно разтърси Корделия в един ужасяващ миг на объркване и усещане за загуба. Вътрешната украса на колонията Бета бе далеч по-добра от тези голи коридори, но тя си представяше, че може да се е спуснала на нивото със спомагателни инсталации в някой подземен бетански град, безопасен и прохладен… „Искам да си ида у дома.“

В коридора разговаряха трима офицери, облечени в зелени униформи. Единият беше Арал. Той я видя.

— Благодаря ви, свободни сте, господа — каза той по средата на нечие изречение, а после прибави: — Ще продължим след малко.

Но офицерите се бавеха, за да погледат.

Изглеждаше само уморен. Сърцето й се стегна, когато го видя и все пак… „Това, че те последвах, ме доведе тук. Не на Бараяр на надеждите ми, а на Бараяр на страховете ми.“

Той я прегърна и я притисна силно. Тя се прилепи до него. „Така е добре. Махай се, свят.“ Но когато отвори очи, светът чакаше под формата на седмина наблюдатели, всеки с бележник в ръка.

Арал я откъсна от себе си и я обгърна с тревожен поглед от горе до долу.

— Изглеждаш ужасно, мили капитане.

Поне бе достатъчно любезен да не каже „Миришеш ужасно“.

— Една баня ще ме оправи.

— Не това имах предвид. Преди всичко ти трябва лазарет. — Той се обърна и почти се блъсна в сержант Ботари, застанал пръв на опашката.

— Сър, трябва да докладвам на милорд графа — каза Ботари.

— Баща ми не е тук. Замина на дипломатическа мисия при няколко свои стари приятели като мой представител. Ку, вземи Ботари и му уреди квартира, купони за храна, пропуски и дрехи. Ще ми докладваш лично веднага, щом се погрижа за Корделия, сержант.

— Да, сър. — Куделка отведе Ботари.

— Ботари беше удивителен — призна Корделия на Арал. — Не, не е точно. Ботари беше Ботари и аз изобщо не трябваше да се удивлявам. Нямаше да се справим без него.

Арал кимна и се усмихна.

— Бях сигурен, че ще се грижи добре за теб.

— Така и си беше.

Заемайки предишната си позиция зад лакътя на Корделия в момента, в който Ботари я освободи, Друшнакови поклати със съмнение глава и тръгна след Арал и Корделия по коридора. Останалата част от парада ги последва колебливо.

— Чул ли си нещо ново за Илян? — попита Корделия.

— Още не. Ку информира ли те за ситуацията?

— Само в общи линии, но достатъчно засега. Предполагам, че в такъв случай не знаете нищо и за Падма и Алис Ворпатрил?

Той със съжаление поклати глава.

— Но не са и в списъка на сигурните пленници на Вордариан. Според мен се крият в града. От щаба на Вордариан изтича информация като през сито, щяхме да научим, ако е бил извършен толкова важен арест. Мога само да се чудя дали и те ни шпионират така успешно. Това е проблемът с тези проклети граждански сблъсъци, всеки си има брат…

От дъното на коридора някой извика силно:

— Сър!

Корделия почувства как ръката на Арал трепна. Някакъв служител от щабквартирата водеше към тях висок мъж в черна униформа с петлици на полковник.

— Сър, това е полковник Герууд от Мариград.

— А, добре. Трябва да поговоря с този човек сега… — Арал хвърли бърз поглед наоколо и очите му попаднаха на Друшнакови. — Дру, моля ви, придружете Корделия до лазарета вместо мен. Да я прегледат, да я… да направят всичко необходимо.

Полковникът беше главен пилот, очевидно не от щаба. Всъщност изглеждаше така, сякаш бе долетял от някоя фронтова линия, каквото и да се разбираше под „фронтова“ в тази война на лоялност. Униформата му бе мръсна и изпомачкана, мирисът й на дим засенчваше планинската миризма на Корделия. Лицето му беше сбръчкано от умора. Изглеждаше мрачен, но не и победен.

49
{"b":"283166","o":1}