— Не съм искал да кажа, че не можете — отвърна уморено сержантът. — Исках да кажа, че нямате разрешение.

— Аа…

— Счупи ли я? — кимна Ботари към ръката му.

— Аха — въздъхна момчето. В очите му имаше сълзи, но то стискаше зъби, за да не позволи на гласа си да трепери.

Сержантът замърмори, нави ръкава на Майлс и опипа ръката му. Майлс изстена съвсем тихо. Ботари намести нещо, после извади от джоба си пластмасова шина и я нагласи около ръката и китката.

— Това ще я предпазва, докато я видят лекарите.

— Не е ли по-добре… да приберете този ужасен кон? — попита Корделия Пьотър.

— Не е ужасен — настоя Майлс, скачайки на крака. — А е най-прекрасният.

— Така ли мислиш, а? — каза грубо Пьотър. — Защо реши така? Кафявият цвят ли ти харесва?

— Защото се движи най-подскокливо — обясни сериозно Майлс и подскочи, за да го имитира. Това доста впечатли Пьотър.

— Така е — каза слисано той. — Това е най-новият ми проект за дресировка… Ти харесваш ли конете?

— Чудесни са! Прекрасни са! — завъртя се Майлс.

— Так и не можах да накарам баща ти да се заинтересува от тях — свирено погледна към Арал старият граф.

„И слава Богу“ — помисли си Корделия.

— На кон мога да вървя толкова бързо, колкото и всички останали, обзалагам се — каза Майлс.

— Съмнявам се — отвърна хладно Пьотър, — ако това преди малко бе пример за ездата ти. Ако ще яздиш, трябва да яздиш правилно.

— Научете ме — каза веднага Майлс. Пьотър рязко вдигна вежди, после погледна към Корделия и се усмихна кисело.

— Ако майка ти разреши. — Той се полюля на пети с някаква самодоволна сигурност, познавайки дълбоката антипатия на Корделия към животните.

Корделия прехапа език в нещо като „Само през трупа ми“ и започна да мисли бързо. Съсредоточените очи на Арал й сигнализираха нещо, но тя не можа да разбере какво. Дали това не бе новият начин на Пьотър да убие Майлс? Да го отведе надалеч и да го смаже, стъпче… да го умори? Помисли си дори, че… Риск или сигурност? През няколкото месеца, откакто Майлс най-после можеше да извършва всички движения, тя бе изпаднала в паническо изтощение, опитвайки се да го предпази от физически наранявания, а той бе прекарал същото време в почти обезумели опити да избяга от нейния надзор. Ако тази битка продължеше още, някой от тях двамата щеше да полудее.

Щом не можеше да го държи в безопасност, навярно бе най-добре да го научи да живее опасно. Вече почти не можеше да го сдържа. Големите му сиви очи излъчваха отчаяна молба към нея: „Позволи ми, позволи ми, позволи ми…“ В тях имаше достатъчно енергия, за да прегорят и стомана. „Бих се борила със света за теб, но да бъда проклета, ако мога да измисля как да те предпазя от самия теб. Опитай се сам, детето ми.“

— Да — каза тя. — Ако сержантът те придружава.

Ботари я погледна с ужасѐн укор. Арал потри брадичката си със светнали очи. Пьотър очевидно съжаляваше за предложението си.

— Добре — каза Майлс. — Може ли да имам свой собствен кон? Може ли да имам този?

— Не, не този — отвърна възмутено Пьотър. После прибави: — Навярно пони.

— Кон — каза Майлс, гледайки го право в лицето.

Корделия разпозна НФП — Настойчивата форма на преговори — безусловен рефлекс, доколкото можеше да каже тя, който не допускаше ни най-малка отстъпка. Детето би трябвало да бъде използвано, за да изковава договорите със сетаганданците. Тя се зачуди с колко извоювани коня ще завърши накрая този спор.

— Пони — вметна тя, давайки на Пьотър подкрепата, от която той тепърва щеше да се нуждае, и то много. Добре че не знаеше. — Послушно пони. Послушно малко пони.

Пьотър сви устни и я погледна предизвикателно.

— Навярно ще стигнеш и до кон — каза той на Майлс. — Заслужи го, като се учиш добре.

— Може ли да започнем сега?

— Първо трябва да оправят ръката ти — каза твърдо Корделия.

— Но не трябва да чакам, докато заздравее, нали?

— Това ще те научи да не тичаш насам-натам и да не чупиш разни неща.

Пьотър погледна Корделия през полузатворените си клепачи.

— Всъщност правилното обучение започва на плаца. Не ти се разрешава да използваш ръцете си, докато не усъвършенстваш стойката.

— Така ли? — попита Майлс, поглъщайки благоговейно думите му. — И какво още?…

Когато Корделия тръгна да намери личния лекар, придружаващ пътуващия цирк, уф, антураж на Арал, Пьотър вече бе хванал коня си — твърде ефектно, макар че Корделия се чудеше дали захарта в джобовете му не е помогнала — и обясняваше на Майлс как да сложи правилно оглавника, от коя страна на животното да застане и накъде да гледа, докато го води. Достигащо едва до кръста на стареца, момчето попиваше като гъба, извърнало нагоре страстно съсредоточеното си лице.

— Искаш ли да се обзаложим кой кого ще води при конете в края на седмицата? — промърмори в ухото й Арал.

— Няма спор. Трябва да кажа, че месеците, които Майлс прекара обездвижен в онази ужасна гръбначна скоба, го научиха как да очарова. А това е най-ефикасният дълготраен начин да установиш контрол над хората около теб и съответно да наложиш волята си. Радвам се, че не реши да усъвършенства хленченето като стратегия. Той е най-волевото малко чудовище, което съм срещала, но го прави така, че да не го забелязваш.

— Струва ми се, че графът няма никакъв шанс — съгласи се Арал.

Тя се усмихна, представяйки си картинката, а после го погледна по-сериозно.

— Когато баща ми веднъж се върна от Бетанския астрономически проект, направихме модел на безмоторен самолет. За да можеше да лети, имаше две изисквания. Първо трябваше да му дадем начална скорост. А после да го пуснем. — Тя въздъхна. — Най-трудното бе да се науча точно кога да го пусна.

Пьотър с коня си, Ботари и Майлс тъкмо влизаха в една от конюшните. Ако се съдеше по жестикулирането му Майлс засипваше дядо си с въпроси.

Арал я хвана за ръка и се обърнаха, за да тръгнат нагоре по хълма.

— Вярвам, че той ще полети нависоко, мили капитане.

© 1991 Лоис Макмастър Бюджолд

© 1995 Крум Бъчваров, превод от английски

Lois McMaster Bujold

Barrayar, 1991

Сканиране и разпознаване: Мандор, октомври 2000

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

БАРАЯР. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.19. Преводач: Крум БЪЧВАРОВ [Barrayar, by Lois McMaster BUJOLD]. Корица: Megachrom — Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32. Печ. коли 19. Страници: 304. ISBN: 1475. Цена: 110.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1304]

Последна редакция: 2008-09-20 12:11:33