— Кой би поискал да пребие Ку? — попита с удивление Корделия. — Това е гадно. Той не може да се защищава.

Воркосиган поклати глава.

— Някой, който е търсил сигурна жертва, предполагам. Ще разберем. О, да, ще разберем.

Облеченият в зелена униформа командир на охраната от Имперската служба за сигурност влезе и застана пред него.

— Сър?

— За ваше сведение за в бъдеще, а можете да го предадете и на останалите, какъвто и инцидент да се случи с някой от важните членове на персонала ми, искам да бъда информиран веднага. Ясно ли е?

— Да, сър. Научихме много късно, сър. И след като разбрахме, че и двамата ще оживеят, командир Илян каза да ви оставя да спите.

— Разбирам — потърка лицето си Воркосиган. — И двамата?

— Лейтенант Куделка и сержант Ботари, сър.

— Не са се били, нали? — попита Корделия сериозно разтревожена.

— Били са се, миледи. Но не двамата. Били са нападнати.

Лицето на Воркосиган потъмня.

— Трябваше да започнете от самото начало.

— Да, сър. Лейгенант Куделка и сержант Ботари излязоха снощи. Неуниформени. В квартала зад стария кервансарай.

— Защо, за Бога?

— Ами… — Началникът погледна нерешително към Корделия. — Сигурно за да търсят развлечения, сър.

— Развлечения?

— Да, сър. Сержант Ботари ходи там приблизително веднъж в месеца в свободните си дни, когато милорд графът е в града. Очевидно е някакво място, където ходи от години.

— В кервансарая? — попита недоверчиво граф Пьотър.

— Ами… — Началникът на охраната потърси с поглед лакея за подкрепа.

— Сержант Ботари е доста невъздържан в развлеченията си, сър — неспокойно прояви инициатива лакеят.

— Очевидно! — каза Пьотър. Корделия вдигна вежди към Воркосиган в безгласен въпрос.

— Много хулигански квартал — поясни той. — Аз самият не бих отишъл там без патрул зад гърба си. Два патрула — през нощта. И определено бих носил униформата си, макар и без отличителните белези на ранга ми… Но смятам, че Ботари е израснал там. В неговите очи кварталът сигурно изглежда различно.

— А защо е толкова хулигански?

— Защото е бедняшки. По време на Периода на изолация това е бил центърът на града и все още не е възстановен. Не достига вода, няма електричество, пълно е с боклук…

— Главно човешки — прибави язвително Пьотър.

— Бедняшки? — попита Корделия объркана. — И няма електричество? А как е свързан с комуникационната мрежа?

— Не е свързан, разбира се — отвърна Воркосиган.

— Тогава как хората получават образованието си?

— Не го получават.

Корделия зяпна.

— Не разбирам. А как си намират работа?

— Някои отиват в Службата. Останалите предимно се грабят помежду си. — Воркосиган я погледна тревожно. — Нямате ли бедност на колонията Бета?

— Бедност? Е, някои хора имат повече пари от другите, разбира се, но… И няма комуникационни пултове?

— Така ли си представяш най-ниския стандарт на живот — да не притежаваш комуникационен пулт? — попита удивен Воркосиган.

— Това е член първи в конституцията. „Никой не бива да е лишаван от достъп до информация.“

— Корделия… тези хора едва имат достъп до храна, дрехи и подслон. Имат няколко дрипи и тенджери и живеят в сгради, през цепнатините на които свири вятърът, но които още не е икономично нито да ремонтираме, нито да съборим.

— И нямат климатична инсталация?

— Тук по-голям проблем е липсата на топливо през зимата.

— Ясно. Вие всъщност нямате истинско лято… А как викат помощ, когато са болни или ранени?

— Каква помощ? — Воркосиган се намръщи. — Ако са болни, или оздравяват, или умират.

— Умират, ако имат късмет — промърмори Пьотър. — Гадини.

— Шегувате се! — Погледът й сновеше между двамата. — Това е ужасно… ами помислете за всички гении, които изпускате!

— Съмнявам се, че изпускаме много от онзи керван-сарай. — каза сухо Пьотър.

— Защо не? Те имат същия генетичен набор като вас. — отбеляза очевидния според нея факт Корделия.

Графът я погледна строго.

— Скъпо мое момиче! Със сигурност не е така! Родът ми е Вор от девет поколения…

Корделия вдигна вежди.

— Откъде знаете, след като генотипът ви не е проверяван от осемдесет години?

Лицата и на началника на охраната, и на лакея бяха придобили особени, вцепенени изражения. Лакеят прехапа устни.

— Освен това — продължи тя, — ако историите за хората от класата Вор, за които са ми намеквали, са поне наполовина верни, деветдесет процента от населението на тази планета досега трябва да има ворска кръв в жилите си. Кой знае кои са роднините ви от страна на баща ви.

Воркосиган хапеше разсеяно ленената си салфетка. Беше присвил очи в почти същото изражение, като това на лакея.

— Корделия, не може… — промълви той, — наистина не може да седиш на масата и да намекваш, че дедите ми са били копелета. Тук това е смъртна обида.

„Къде би трябвало да седя?“

— Уф. Струва ми се, че никога няма да мога да ви разбера. Е, няма значение. Да чуем за Куделка и Ботари.

— Точно така. Продължете, офицер.

— Да, сър. Ами, сър, беше ми казано, че се връщали насам около един след полунощ и били нападнати от банда квартални хулигани. Очевидно лейтенант Куделка е бил прекалено добре облечен, а освен това тази негова походка и бастунът… както и да е, той привлича вниманието. Не съм запознат с подробностите, сър, но четирима са били убити на място, а други трима са починали тази сутрин в болницата. Освен избягалите.

Воркосиган подсвирна съвсем тихичко през зъби.

— Много ли са наранени Ботари и Куделка?

— Те… Не разполагам с официален доклад, сър. Само слухове.

— Нищо, кажете.

Началникът преглътна.

— Сержант Ботари бил със счупена ръка, няколко счупени ребра, вътрешни наранявания и сътресение. И двата крака на лейтенант Куделка били счупени и имал много… шокови обгаряния.

— Какво?

— Очевидно — така чух — нападателите им са имали две високоволтови шокови палки и са разбрали, че могат да постигнат с тях някои… особени ефекти върху протезираните му нерви. След като счупили краката му, те доста време… го обработвали. Така ги заловили хората на командир Илян. Не са успели да изчезнат навреме.

Корделия отблъсна чинията си и се отпусна трепереща в стола си.

— Слухове, а? Много добре. Свободен сте. Погрижете се командир Илян да ми бъде пратен веднага щом пристигне. — Лицето на Воркосиган бе вглъбено и мрачно.

— Гадини — каза с кисел триумф Пьотър. — Трябва да ги унищожиш до един…

Воркосиган въздъхна.

— По-лесно е да започнеш една война, отколкото да я приключиш…

Илян се яви пред Воркосиган в библиотеката след час с неофициален устен доклад. Корделия ги последва и седна при тях, за да слуша.

— Сигурна ли си, че искаш да чуеш това? — попита я тихо Воркосиган.

Тя поклати глава.

— След теб те са най-добрите ми приятели тук. По-добре да науча, отколкото да си задавам въпроси.

Сбитото изложение на началника на охраната се оказа сравнително точно, но Илян бе разговарял и с Ботари, и с Куделка в Имперската военна болница, където ги бяха откарали, и прибави доста подробности. Младежкото му лице изглеждаше необичайно състарено тази сутрин.

— Вашия секретар очевидно е искал да спи с жена — започна той. — Но защо е избрал Ботари за водач, просто не мога да си представя.

— Ние тримата сме единствените оцелели от „Генерал Воркрафт“ — отвърна Воркосиган. — Това е връзката, предполагам. Ку и Ботари винаги са се разбирали. Той харесва латентните бащински инстинкти на Ботари. А пък Ку е чисто момче — но не му предавайте, че съм казал това, ще го схване като обида. Добре е да си припомняме, че все още има такива хора. Обаче ми се иска да беше дошъл при мен.

— Е, Ботари е направил каквото е можел — каза Илян. — Завел го е в онази ужасна дупка, която, както разбирам, си има своите добри страни от гледна точка на Ботари. Там е евтино, бързо и никой не приказва с него. А освен това е далеч от старите кръгове на адмирал Ворутиър. Никакви неприятни асоциации. Той има строги навици. Според Ку обичайната жена на Ботари била почти толкова грозна, колкото самия него. Изглежда обаче, че Ботари я харесва, защото никога не издава какъвто и да било звук. Просто не ми се мисли за това… Както и да е, на Ку пък предложили една от другите жени. Тя го ужасила. Ботари твърди, че поискал за него най-доброто момиче — всъщност едва ли е било момиче — и очевидно потребностите на Ку са били погрешно изтълкувани. Във всеки случай Ку все пак опитал да води учтив разговор и му предложили различни наслади за преситени апетити, за които никога не бил чувал. Той отказал и слязъл долу, а дотогава Ботари се бил налял доста сериозно. Изглежда, че обикновено пие само по едно и си тръгва. Тогава Ку, Ботари и онази проститутка влезли в спор относно заплащането. Тя твърдяла, че й е загубил време за четирима клиенти — всичко това няма да бъде включено в официалния доклад, нали така? — макар че не могла да го възбуди. Ку искал да й плати наполовина — Ботари още мърмори, че искал да й плати твърде много, доколкото изобщо може да издава някакви звуци през устата си тази сутрин — после си тръгнали.