— Сам…

— Добре — повтори той и стисна клепачи за миг. — Отправната ми точка в текущото време — започна с кух глас — е 25 декември 2059 година. Весела ти Коледа. Преди няколко дни по моето време другото ти „аз“ върна туристите от Византия. Включително Зауерабенд. Знаеш ли какво сполетя другото ти „аз“ в мига, когато скочи в 2059 година?

— Арестуваха го патрулни, така ли?

— По-лошо е.

— Кое може да бъде по-лошо от това?

— Той изчезна, Джъд. Престана да съществува. Защото никога не е съществувал.

Разсмях се неволно.

— Напереното копеленце! Казах му, че аз съм истинският, а той е само призрак, но не искаше да чуе! Е, няма да се преструвам на опечален от…

— Не, Джъд — тъжно ме прекъсна Сам. — Той си беше точно толкова истински, колкото си и ти, докато оставаше назад по линията. А ти си точно толкова недействителен, колкото е той сега.

— Не разбирам.

— Джъд, ти не съществуваш. Битието ти беше заличено с обратно действие. Съжалявам. Никога не те е имало. И вината е колкото твоя, толкова и наша. Все бързахме и накрая се издънихме в една дреболия.

Плашех се от скръбното му изражение. Но какво друго можеше да бъде, когато е дошъл да ми каже, че не само съм мъртъв, но и не съм се раждал?

— Какво се е случило, Сам? За каква дреболия говориш?

— Ето какво стана, Джъд. Нали знаеш, че когато взехме преправения таймер на Зауерабенд, дадохме му друг. Метаксас си е скътал няколко откраднати… хитрецът се сеща за всичко.

— Е, и?

— Серийният номер на този таймер, то се знае, не беше същият като на онзи, с който Зауерабенд е тръгнал на екскурзия. Обикновено никой не забелязва такива подробности, но когато туристите се върнаха, за зла участ проверяващият беше човек, който спазва правилата буквално. Свери серийните номера по списъка. Забеляза, че един таймер е подменен и на секундата повика патрула.

— Олеле…

— Те разпитаха Зауерабенд. Разбира се, той увърташе, но за да предпази себе си, а не тебе. И понеже не искаше да обясни замяната на таймера, патрулните издействаха заповед за проверка на цялата екскурзия, от която се е върнал.

— Ох…

— Наблюдаваха всичко. Видяха те да се отделяш от групата си, видяха Зауерабенд да скача малко след като ти се прехвърли, видяха тебе, мен и Метаксас, когато го сгащихме и го върнахме в 1204 година.

— Значи и тримата сме загазили?

Сам завъртя глава.

— Метаксас има влияние. Аз също. Отървахме се с оправданието, че от съчувствие към тебе само сме се мъчили да помогнем на колега в беда. Използвахме всичките си връзки и ни се размина на косъм. Но за тебе, Джъд, нищичко не можахме да направим. Патрулът иска главата ти на тепсия. Разнищиха краткото ти изпълнение в 1204-та, с което си се удвоил. И си изясниха, че си виновен не само за немарливостта да допуснеш бягството на Зауерабенд, а и за различни парадокси, причинени от незаконните ти опити да се справиш сам с произшествието. Предявиха толкова тежки обвинения срещу тебе, че не можахме да уредим оттеглянето им. А ние се опитвахме, човече, опитвахме се! И патрулът предприе мерки срещу тебе.

— Що за мерки? — попитах с мъртвешки глас.

— Отстраниха те от екскурзията в онази вечер през 1204 година, два часа преди първия ти скок в 1105-а за малко удоволствия с Пулхерия. Друг куриер те замести в 1204-та. Ти беше изтръгнат от онзи времеви поток и върнат напред по линията, за да те съдят в 2059 година за няколко вида времеви престъпления.

— Следователно…

— Следователно — довършваше ме Сам — изобщо не си се измъквал към 1105-а, за да навестиш Пулхерия. Цялата ви любовна история не се е случила. И ако отидеш при Пулхерия сега, ще научиш, че тя няма никакви спомени да е лягала с тебе. А понеже не си скачал в 1105-а, очевидно е, че не си се връщал в 1204-та и не си установил липсата на Зауерабенд, който бездруго вече не е бил твой турист. Значи не ти се е наложило да скачаш петдесет и шест секунди назад по линията, с което си се удвоил. Нито ти, нито Джъд Б сте съществували някога, защото сте възникнали в точка след срещата ти с Пулхерия. А ти никога не си се срещал с нея, тъй като те махнаха от времевия поток преди това. Ти и Джъд Б не съществувате и не сте съществували. Ти си защитен от парадокса на времевото изместване, докато оставаш назад по линията. Джъд Б остана без тази защита в мига, когато се върна в текущото време, и изчезна безвъзвратно. Схвана ли?

Разтреперан, попитах:

— Сам, какво става с онзи Джъд… истинския? Онзи, когото са върнали в 2059 година?

— Арестуван е и чака да бъде съден за времеви престъпления.

— Ами аз?

— Ако патрулът те намери, ще те прехвърлят напред по линията и ще бъдеш заличен автоматично. Само че патрулът не знае в коя точка си. Останеш ли във Византия, рано или късно ще те открият и това, ще бъде краят за тебе. Щом научих всичко това, изстрелях се насам да те предупредя. Скрий се в праисторията. Офейкай в някой период преди основаването на Византион от древните гърци… май трябва да е поне седемстотин години преди новата ера. Там ще се настаниш някак. Ще ти донесем книги, разни уреди, каквото ти е нужно. Ще има някакви хора, може би номади… поне ще си намериш компания. Ти ще бъдеш като бог за тях. Ще те почитат, всеки ден ще ти водят жени. Това е единственият ти шанс, Джъд.

— Не искам да бъда бог в праисторията! Искам да се връщам напред по линията! Искам да се виждам с Пулхерия! Искам…

— Нищо подобно не можеш да правиш. — Думите на Сам ме удариха като ножа на гилотина. — Ти не съществуваш. Да скочиш напред по линията за тебе е равносилно на самоубийство. А припариш ли до Пулхерия, патрулът ще ти налети и ще те прехвърли насила напред по линията. Скрий се или умри, Джъд. Скрий се или умри.

— Но аз съм истински, Сам! Аз съществувам!

— Съществува само Джъд Елиът, който е в килия в 2059 година. Ти си остатъчно явление, породено от парадокс. Нищо повече. Аз си те обичам, момко, затова рискувам собствената си черна кожа, като ти помагам. Но ти не си истински. Повярвай ми! Ти си призрак на самия себе си. Вземай си нещата и се махай!

Тук съм от три месеца и половина. Според моя календар датата е 15 март 3060 година преди настоящето. Живея около хилядолетие преди Христос.

Хората тук се прехранват със земеделие, може би са остатъци от старата империя на хетите. Чак след три века ще се появи гръцка колония. Постепенно научавам езика им — индоевропейски е и свиквам бързо с него. Искаха да ме убият, когато се появих, но аз им направих няколко фокуса с таймера, скачах напред-назад пред очите им и сега не смеят да ме засегнат с нищо. Аз обаче се опитвам да бъда благо божество. В момента помагам на пролетта да настъпи. Слязох на брега на протока, който един ден ще бъде наричан Босфора, и отправих дълга молитва за добро време. На английски. Местните хора много я харесаха.

Водят ми жени, колкото поискам. Първата вечер ми дадоха дъщерята на вожда и оттогава май изредих цялото женско население, годно за секс. Предполагам, че все някога ще поискат да се оженя за някоя, но първо ще огледам стоката. Жените тук не миришат много приятно, но някои са забележително страстни.

Ужасно самотен съм.

Сам ме навести три пъти, Метаксас — два пъти. Другите не идват. Не ги обвинявам — рискът е прекомерен. Двамата ми верни приятели донесоха бръмчилки, книги, лазер, голяма кутия с музикални кубчета и всякакви други предмети, от които след време ще гръмне главата на някой археолог.

Примолих се на Сам:

— Доведи ми Пулхерия, поне да я зърна.

— Не мога.

Прав е. Това би било същинско отвличане и вероятно би имало последствия — разправии между Сам и патрула. И моето заличаване.

Пулхерия Толкова ми липсва, че се побърквам. Вижте, любих се с нея само веднъж, но ми се струва, че я опознах много по-добре, отколкото с възможно за една нощ. Сега съжалявам, че не легнах с нея и в кръчмата, когато беше Пулхерия Фотис.