Под нас сановници извършваха предварителните ритуали. Имперски гвардейци маршируваха гордо с развети знамена. Предводителите на Сините и Зелените, които още бяха на свобода, си разменяха мразовито любезни поздрави. Гъмжилото се разшава. Юстиниан се появи в ложата си — среден на ръст, възпълен, с обло румено лице. Последва го Теодора. Тя носеше прилепнала по тялото ефирна коприна и бе боядисала зърната на гърдите си яркочервени. Виждаха се през плата като огньове на морски фар.

Юстиниан застана върху подиума в своята ложа. Заехтяха викове:

— Освободи ги! Пусни ги!

Той хвана безметежно гънка на пурпурната си роба и с нея прекръсти тълпата три пъти — веднъж към централната трибуна, после надясно и наляво. Хората зареваха по-яростно, а той пусна на пода бяла кърпичка. Нека игрите започнат! Теодора се протягаше и прозяваше, придърпа дрехата си нагоре, за да огледа очертанията на бедрата си. Вратите долу се отвориха шумно и излязоха първите четири колесници.

Тези бяха квадриги, с впрягове по четири коня. Зрителите забравиха за политиката, когато колесниците се втурнаха напред, почти опрели колелата си. Метаксас подхвърли ведро:

— Теодора е преспала с всеки от кочияшите. Чудя се кой ли е нейният фаворит днес.

Императрицата обаче примираше от скука. Предишния път се изненадах да я видя на това място. Доколкото ми беше известно, на императриците е било забранено да се появяват в Хиподрума. Но Теодора налагаше свои правила.

Колесниците стигнаха до спината — редицата от паметници, завиха и препуснаха обратно по трасето. Във всяко състезание се правеха по седем обиколки. На поставка бяха наредени седем щраусови яйца И след поредната обиколка махаха по едно. Изгледахме две надпревари и Метаксас каза:

— Да скочим напред с час, за да видим кулминацията.

Само той би прибягнал до такъв номер — прехвърлихме се с нехайно пренебрежение към правилата, забраняващи да го правим публично. Когато се появихме отново на Хиподрума, предстоеше шестото състезание.

— Ей сега ще започнат неприятностите — щастливо обяви Метаксас.

Надпреварата завърши, но когато победителят излезе напред да получи короната си, бумтящ глас нададе рев от една групичка Сини:

— Да живеят Зелените и Сините!

Миг по-късно откъм струпаните на трибуните Зелени прозвуча ответен вик:

— Да живеят Сините и Зелените!

— Фракциите се обединяват срещу Юстиниан — обясни Метаксас с равния тон на училищен директор.

Хаосът, който обхващаше стадиона, сякаш не го засягаше.

— Да живеят Зелените и Сините!

— Да живеят Сините и Зелените!

— Да живеят Зелените и Сините!

— Победа!

— Победа!

— Победа!

Викът „Победа“ набра мощ от хиляди гърла:

— Ника! Ника!

Теодора се смееше. Озъбеният Юстиниан се съветваше с офицери от императорската си гвардия. Сините и Зелените се устремиха към изходите от Хиподрума, следвани от радостната, крещяща тълпа, насъскана за разруха. Ние внимавахме да стоим настрана. Погледът ми откриваше и други групички предпазливи зяпачи. Знаех, че не са византийци.

Факли пламваха по улиците. Имперският затвор гореше. Затворниците бяха на свобода, тъмничарите гинеха в огъня. Гвардейците на Юстиниан се бояха от сблъсъка и само наблюдаваха мрачно отдалече. Бунтовниците струпаха наръчи дърва пред портата на Големия дворец срещу Хиподрума. И скоро пламъците обгърнаха двореца. Гореше и съградената от Теодосий „Света София“. Брадати попове, размахали безценни икони, се покатериха на чезнещия в огъня покрив и рухнаха заедно с него в разпаления ад долу. Пожарът стигна и до сградата на сената. Величава оргия на унищожението. Щом някоя ръмжаща тълпа се доближеше до нас, ние скачахме напред по линията, но не повече от десет-петнайсет минути, за да не се озовем насред огнен кръг, който още не е бил подпален в момента на прехвърлянето.

— Ника! Ника!

Небето над Константинопол чернееше от тежки пушеци, пламъци подскачаха и на хоризонта. Метаксас, чието клиновидно лице бе оцапано със сажди, а очите му блестяха от вълнение, сякаш можеше всеки миг да се отскубне от групата и да се присъедини към сеещата опустошение сган.

— И пожарникарите са заети с грабежи — подвикна ни той. — Вижте как Сините палят домовете на Зелените, а Зелените — домовете на Сините!

Започна и масово бягство от, града — ужасените му жители се стичаха към кейовете и умоляваха лодкарите да ги превозят на азиатския бряг. Невредими и неуязвими, ние вървяхме през бедствието, гледахме как се срутват стените на старата „Света София“, как пожарът помита Големия дворец, зяпахме грабителите, подпалвачите и насилниците, които поспираха в озарените от огньовете улички, за да напълнят някоя пищяща, облечена в коприна благородничка с малко сперма от простолюдието.

Метаксас превръщаше за нас бунтовете в изкусно монтирано шоу. Той бе пресметнал всичко до секундата в тези десетки водени от него екскурзии, знаеше какво да ни покаже.

— Скачаме напред шест часа и четирийсет минути.

— Сега скачаме три часа и осем минути.

— Сега скачаме час и половина.

— А сега скачаме два дена напред.

Видяхме всичко, което си струваше да се види. Пожарите още не бяха започнали да гаснат, когато Юстиниан изпрати на улиците епископи и свещеници, понесли свещени реликви — парче от Истинския кръст, жезъла на Мойсей, рога от овена на Аврам, костите на мъченици. Църковниците въпреки всичко обикаляха храбро и се молеха за чудо, но чудеса нямаше, само падащи тухли и камъни. Пълководец с четирийсет гвардейци пазеше поповете.

— Това е знаменитият Велизарий — посочи го Метаксас.

Императорът огласи чрез вестоносци отстраняването на мразени сановници, но църквите бяха изтърбушени, имперската библиотека — изпепелена, баните — разрушени.

На 18 януари Юстиниан събра смелост да се появи пред хората на Хиподрума, за да призове за мир, Зелените заглушиха думите му и той избяга, щом започнаха да мятат камъни. Видяхме как бунтовниците провъзгласиха за император някакъв окаян принц на име Хипатий на площада на Константин. Видяхме как Велизарий изведе гвардията в тлеещия град, за да защити Юстиниан. Видяхме как бунтовниците бяха изклани.

Видяхме всичко. Разбрах защо Метаксас е най-търсеният куриер. Капистрано правеше каквото можеше, за да покаже на туристите вълнуващо зрелище, но прахоса твърде много време в началото. Метаксас беше същински гений в прескачането на часове и дни, за да ни разкрие катастрофата в нейната цялост. Накрая ни отведе в утрото, когато редът бе възстановен, а потресеният Юстиниан яздеше между овъглените руини на Константинопол. Под червеното небе на утрото още висяха облаците пепел. Юстиниан се взираше в почернялата коруба на „Света София“, а ние се взирахме в Юстиниан.

Метаксас се обърна към нас.

— Той си представя новата катедрала. Ще създаде най-голямото светилище след Соломоновия храм в Йерусалим. Да вървим, нагледахме се на разруха. Време е да видим и как се ражда красотата. Напред по линията! Пет години и десет месеца, за да съзрете „Света София“!

— През следващата си почивка — предложи Метаксас — ела ми на гости във вилата. Сега живея там в 1105 година. Добро време да бъдеш във Византия — на власт е Алексий Комнин, който управлява мъдро. Ще имам на разположение някое кръшно момиче за тебе и много вино. Ще дойдеш ли?

Аз преливах от възхищение към дребосъка с остри черти. Екскурзията щеше да свърши скоро, оставаше само да видим как турците завземат града, а той вече ми бе показал смайващо каква е разликата между осенен от вдъхновението куриер и обикновения професионалист.

Само човек, посветил живота си на това, би постигнал такъв резултат и би уредил подобно представление.

Метаксас ни показа не само стандартните събития, но и какви ли не дребни случки — отвеждаше ни някъде за час, другаде за два и твореше за нас великолепна мозайка на византийската история, пред която бледнееха дори мозайките в „Света София“. Други куриери спираха в десетина-дванайсет момента, Метаксас ни разведе из повече от петдесет.