— Или като Селма Блеър — добави отчаяно, въпреки че прическата на Селма бе доста по-момчешка, отколкото й се искаше.

Джани не отговори. Вместо това, зарови пръсти в мокрите кестеняви коси на Блеър. „Ква хууубава коса“, каза той на себе си, докато взимаше ножиците, и събра косата й с една ръка. После, без повече протакане, отряза цялата опашка наведнъж.

Блеър затвори очи, когато снопчето коса падна на земята. Моля те, нека изглеждам добре, молеше се мълчаливо, изискано, уверено и елегантно. Тя отвори очи и зяпна ужасена отражението си. Мократа й, осакатена и къса до ушите коса беше щръкнала във всички посоки.

— Не се притеснявай — успокои я Джани като смени големите си ножици с по-малки. — Сега ще я оформим.

Блеър пое дълбоко въздух, докато се съвземаше. Вече нямаше връщане назад. По-голяма част от косата й покриваше пода.

— Окей — каза задъхано. Тогава звънна мобилният и тя подскочи. — Чакай — каза на Джани. — Ало?

— Блеър Уолдорф? Дъщерята на Харолд?

Блеър се погледна в огледалото. Вече не беше толкова сигурна коя е тя. По-скоро приличаше на някой новобранец в затвора с току-що оформена ливада, отколкото на дъщерята на всеизвестния корпоративен адвокат Харолд Уолдорф, разведен с майка й от две години, живеещ в chateau във Франция и притежател на лозя съвместно с неговия „партньор в живота“ — по случайност мъж.

Отчитайки неспокойните води на сегашното си съществуване, Блеър не можеше да има нищо против да бъде съвсем друг човек, което бе отчасти причината да се озове при Джани. Беше дори съгласна да бъде Катрин вместо Одри, стига да изглежда напълно различно.

— Да — отговори тихо Блеър.

— Добре — каза типът от телефона. Имаше плътен и ласкав глас и беше трудно да се определи възрастта му. Деветнадесет или тридесет и една? — Аз съм Оуен Уелс. Баща ви беше мой ръководител във фирмата, когато тъкмо започвах. И двамата сме завършили „Йейл“ и разбрах, че вие също проявявате интерес.

Интерес? Блеър не само проявяваше интерес към „Йейл“ — това бе единствената й цел в живота. Защо иначе ще се записва в пет допълнителни курса, по дяволите?

— Да, така е — каза пресекнало. Тя погледна към Джани, който артикулираше безгласно една банална песен на Селин Дион, носеща се от уредбата на салона. — Но се провалих на интервюто.

Всъщност тя, един вид, разказа на интервюиращия цялата сърцераздирателна история на живота си и после, един вид, го целуна, което бе доста повече от, един вид, голямо недоразумение.

— Да, точно затова се обаждам — отговори Оуен Уелс, сексапилният му глас отекваше като басите на чело. — Подкрепата на баща ви означава много за университета и са съгласни да ви дадат още един шанс. Аз предложих доброволно да бъда новият ви интервюиращ и отделът за приемане ще вземе под внимание моята оценка, когато разглеждат молбата ви — не тази на интервюиращия през ноември.

Блеър загуби ума и дума. Още един шанс — беше прекадено хубаво, за да бъде истина. Уморен да чака, Джани остави ножиците върху масичката на колелца до стола на Блеър, грабна последния брой на Вог от коленете й и се отдалечи да се оплаква от нея на колегите си.

— Кога сте свободна? — продължи Оуен Уелс.

Сега, искаше да каже Блеър. Но някак си не можеше да помоли Оуен да седне и да наблюдава Джани, докато я подстригва, а той да задава всички тези скучни и стереотипни въпроси като: Кои хора в твоя живот имат най-голямо значение?

— Когато кажете — изчурулика тя. Изведнъж осъзна, че не трябваше да звучи така отчаяно, не и когато се предполагаше, че е толкова надарено дете с невероятно натоварена програма. — Всъщност днес съм малко заета и утре едва ли ще мога. По-добре в сряда или четвъртък след училище.

— Аз обикновено работя до късно и тази седмица имам събрания в университета, но какво ще кажете за четвъртък вечерта? Около осем и половина?

— Чудесно — Блеър отговори с охота. — Искате ли да дойда в офиса ви?

Оуен се умълча. Блеър можеше да чуе стола му да скърца и да види неговия Трибека офис, дизайн на Филип Старк, чудейки се дали е подходящо място за среща. Представи си го висок и рус, загорял от тенис корта, точно като баща й. Но Оуен Уелс можеше да бъде с десет години по-млад от баща й и много по-хубав. Замисли се дали знаеше колко е секси с двете У в имената си.

— Защо не се срещнем в хотел „Комптън“? Има малък уютен бар, където е спокойно — той се засмя. — Мога да ви взема една кола, макар и да знам от баща ви, че предпочитате „Дом Периньон“.

Блеър се изчерви. Този глупак баща й — какво ли още беше казал?

— О не, кока-кола е добре — заекна тя.

— Добре. Ще се видим в четвъртък вечерта. Ще нося вратовръзката на „Йейл“.

— Доскоро — Блеър се опитваше да поддържа официален тон, въпреки разгорещената си фантазия Оуен-в-офиса.

— Благодаря много, че се обадихте — тя прекъсна разговора и погледна право в позлатеното огледало пред нея. С къса коса сега сините й очи изглеждаха по-големи и изразителни.

Ако действително беше актриса, с главната роля във филма на собствения си живот — нещо, което винаги обичаше да си представя, това щеше да бъде ключовият момент: денят, в който преобрази външния си вид и започна да репетира най-важната роля в кариерата си. Погледна часовника. Имаше само половин час преди гимнастиката в „Констънс“. Нямаше смисъл да бърза, не и когато „Бендел“ беше само на няколко преки разстояние и я очакваше нова рокля за срещата с Оуен Уелс в четвъртък. Напълно си заслужаваше главоболието да избяга от гимнастиката, ако новата прическа и новата рокля щяха да й помогнат да влезе в „Йейл“.

Джани пиеше кафе и флиртуваше с момчетата. Блеър му хвърли заплашителен поглед и го подкани да приключва.

— Когато сте готова, госпожице — обърна се той с безразличен тон, сякаш му беше все едно дали ще я подстриже, или не.

Блеър въздъхна дълбоко и тегли черта на миналото си — провалената й връзка с Нейт, новия противен съпруг на майка й и нейната смущаваща бременност, оплесканото й интервю в „Йейл“. Сега се прераждаше с нов имидж. „Йейл“ й даваше втора възможност и отсега нататък тя щеше де бъде господарка на собствената си съдба, щеше да напише сценария, да режисира и да играе главната роля във филма на своя живот. Можеше да види собствената си прическа като централна тема в модната колона на Ню Йорк Таймс. Корица на „Таймс“ — Великолепна брюнетка дебютира в „Йейл“ с къса коса!

Лицето й се разля в победоносна усмивка, която вече упражняваше за интервюто си с Оуен Уелс в четвъртък вечерта.

— Готова съм.

— Е… — каза Ванеса, олюлявайки крака си до бедрото на Дан, докато лежаха голи по гръб и съзерцаваха напукания таван в спалнята, замаяни от секс. — Какво мислиш?

Ванеса вече го беше правила няколко пъти с бившия си приятел Кларк, по-голям от нея барман, с който бе за кратко през есента, когато Дан (заедно с останалите предсказуеми представители на мъжкото население) беше прекалено обсебен от Серена ван дер Удсен, за да забележи, че Ванеса е влюбена в него. Дори и да й беше за първи път, нямаше да й личи, защото тя винаги беше непоклатима. Дан, от друга страна, не беше непоклатим никога и току-що загуби девствеността си. Нямаше търпение да чуе реакцията му.

— Беше… — Дан се взираше, без да мига, в сивата изгасена крушка на тавана, чувствайки се едновременно обезсилен и свръхвъзбуден. Усещането на хълбоците им, допиращи се един в друг под плътния бургундскочервен чаршаф, бе като електрически ток помежду им, наелектризираше пръстите на краката му, коленете му, долната част на корема, лактите и върховете на косата му.

— Неописуемо — отговори най-накрая, защото наистина нямаше думи да обясни чувството. Да напише поема за секса, бе невъзможно, без да прибегне до скучните изтъркани метафори за експлодиращи фойерверки или музикално кресчендо. Дори и те бяха напълно неточни. Те не можеха да опишат истинското усещане — това, че сексът беше целият този изследователски процес, придаващ уникалност на иначе незабележимите неща. Например лявата ръка на Ванеса: това не беше особено забележителна ръка — месеста и бледа, с кафеникав мъх и осеяна с бенки. Когато правиха секс, това вече не беше същата онази ръка, която той познаваше и обичаше, откакто той и Ванеса се забиха случайно на един купон в десети клас — беше нещо превъзходно и безценно и не можеше да спре да я целува, нещо ново, възбуждащо и вкусно. О, Боже. Ето! Всичко, за което можеше да се сети, за да опише секса, звучеше като банална реклама на тестена закуска. Дори думата секс бе погрешна, а да правиш любов звучеше като евтина сапунена опера.