— Мисля, че трябва просто да се придържаме към брошурата — настоя упорито Блеър.

— От вас зависи, момичета — каза им Серена.

Мери, Вики и Каси очакваха с наострени уши да чуят за сензационния любовен живот на Серена. Елиз се протегна, напипа едно мазно лучено кръгче с трепереща ръка с изгризани нокти, но я отдръпна отново като попарена. Джени облиза напуканите си от студа устни.

— Тъй като се предполага, че трябва да говорим за външен вид — мисля, че имам да кажа нещо — каза на групата с колеблив глас. Тя погледна към Блеър, която й кимаше утвърдително с окуражаваща усмивка.

— Да, Джени?

Джени отново заби поглед в масата. Защо изобщо им казва това? Защото имам нужда да го споделя с някого, осъзна. Наложи си да продължи да говори, въпреки че лицето й бе ужасно зачервено от смущение.

— Този уикенд имах насрочена консултация за намаляване на гърдите.

Мери, Вики и Каси се наместиха на столовете, за да слушат по-добре. Консултантската група щеше да бъде не само учебен център за последните модни тенденции от двете най-готини мадами в училище, а и главен източник на клюки!

— Насрочих си среща — продължи Джени, — но след това не отидох.

Тя отмести чинията си и отпи глътка вода, опитвайки се да игнорира любопитните погледи на останалите. Беше център на внимание в групата, а да отнемеш главната роля на Блеър и Серена не беше лесна работа.

Елиз си взе едно лучено кръгче, отхапа малко и го пусна отново в чинията.

— Защо промени намеренията си? — попита тя.

— Не е нужно да й отговаряш — прекъсна я Блеър, спомняйки си нещо, което госпожа Дохърти беше казала по време на обучението — че не трябва да притискат членовете на групата да говорят за себе си, преди да са готови затова. Тя хвърли поглед към другата съветничка. Серена беше заета да изучава цъфналите краища на косата си. Погледът й беше замечтан и отнесен, все едно не беше чула и дума от това, което се говореше. Блеър се обърна отново към Джени и се опита да измисли нещо утешително, за да не се чувства като единственото момиче в групата с подобен проблем.

— Винаги съм искала по-големи гърди. Дори сериозно обмислях да си сложа импланти. — Не беше пълна лъжа. Имаше чашка В и винаги бе искала да носи С. — И кой не иска?

— Наистина ли? — попита Серена, слизайки отново на земята. — Откога?

Блеър пак отхапа нервно от тортата. Серена нарочно ли се опитваше да компрометира ролята й на съветник?

— Ти не знаеш всичко за мен — озъби се тя.

Каси, Вики и Мери се подритваха под масата. Това беше толкова вълнуващо! Серена ван дер Удсен и Блеър Уолдорф се караха и те присъстваха на всяка дума!

Елиз прокара пръстите си с изгризани нокти през гъстата си руса коса.

— Мисля, че наистина беше, ъъм, прекрасно от твоя страна да ни разкажеш за това, Джени — тя се усмихна срамежливо на Джени. — И мисля, че си била много смела да не го правиш.

Блеър се намръщи. Защо тя не каза колко смела беше Джени или нещо подобно, вместо да прави това скандално изявление, че е искала импланти? Кой знае какво ще разправят тези глупави първокурснички за нея, след като свършат? Тогава си спомни за още нещо, което госпожа Дохърти бе споменала по време на обучението им.

— Упс. Мисля, че трябваше от самото начало да кажем нещо за поверителността. Знаете — за това, че нещата, за които говорим тук, не трябва да се повтарят извън групата.

Твърде късно. Само след няколко минути всяко момиче в училището щеше да обсъжда предстоящата операция на Блеър Уолдорф за увеличаване на гърдите. Чух, че изчаква да завърши училище… и т.н., и т.н.

Джени сви рамене.

— Все ми е едно. Не ме е грижа на кого ще кажете. — И без това нямаше как да скрие огромните си гърди. Те бяха там.

Елиз се наведе и взе бежовата си раница „Кенет Коул“.

— Хм, остават само осем минути, докато бие звънецът. Става ли да изляза сега и да си купя кисело мляко? — попита тя.

Серена подбутна чинията с лучени кръгчета към Елиз.

— Вземи си още от тези — предложи й тя щедро.

Елиз поклати глава, луничавото й лице почервеня.

— Не, благодаря. Не ям на обществени места.

Серена се намръщи.

— Наистина ли? Колко странно. — Тя потрепна, когато Блеър я сръга с лакът, силно. — Оох! Господи, какво беше това?

— Може би ако беше отишла наистина на обучение за съветнички, щеше да разбереш — Блеър се озъби така, че другите да не я чуят.

— Може ли вече да тръгвам? — попита отново Елиз.

На Блеър й хрумна, че първокурсничките може наистина да я харесат, ако им разреши да си тръгнат по-рано. Всъщност можеше да използва допълнителните осем минути, за да отиде навреме във фризьорския салон.

— Можете всички да тръгвате — каза тя, усмихвайки се сладко, — освен ако в действителност не ви се иска да останете до края на часа и да слушате приказките на Серена за любов.

Серена изпъна ръце над главата си, хилейки се на тавана.

— Мога да говоря за любов цял ден.

Джени се изправи. Откакто Нейт я заряза, любовта беше последното нещо, за което искаше да слуша. „Колко странно“ — тя си мислеше, че Блеър ще бъде съветничката, с която няма да се разбира, но се оказваше, че е Серена.

Елиз също се изправи, мъчейки се с огромното розово поло все едно й беше малко.

— Не се обиждайте, но ако не изям едно кисело мляко преди обяд, ще припадна по геометрия.

— Ще дойда и аз да си купя едно — каза й Джени и използва това като извинение, за да стане от масата.

— Аз също ще тръгна с вас, момичета — прозя се Блеър и също стана.

— Къде отивате? — невинно попита Серена. Обикновено в понеделник след обяд двете момичета прекарваха голямото междучасие в „Джаксън Хоул“, пиеха капучино и правеха луди и бомбастични планове за лятото, когато завършат.

— Не е твоя работа — изръмжа Блеър. Мислеше да покани Серена да ядат заедно в салона, но след като тя се оказа такава егоцентрична разглезена кучка, нямаше никакви шансове. Разпусна косата си по раменете и метна чантата си на рамо. — До следващата седмица, момичета — добави на Мери, Вики и Каси, докато следваше Джени и Елиз към изхода и нагоре по задните стълби за 93-та улица.

Отзад, в претъпканата закусвалня, Вики се наведе и се подпря на полупразната маса.

— Е, казвай? — настоятелно се обърна тя към Серена.

Мери отпи от нискомасленото си мляко и закима енергично.

— Да, да. Казвай.

Каси пристегна светлокестенявата си опашка.

— Кажи ни всичко.

— Кажи тогава какво искаш да заснемеш първо? — попита Даниел Хъмфри своята най-добра приятелка и гадже отпреди шест седмици Ванеса Ейбрамс. Дан посещаваше обновеното мъжко училище „Ривърсайд Преп“ в Горен Уест Сайд, Ванеса ходеше в „Констънс Билард“, но имаха разрешение да си помагат по специален проект на горните курсове, наречен Да създаваш поезия. Ванеса, обещаващ филмов режисьор, щеше да снима Дан, обещаващ поет и специална звезда във филмите на Ванеса, как пише и редактира своите стихотворения.

Не точно разбиващ сценарий, но Дан беше толкова сладък в занемарения си, размъкнат и обзет от мизантропия артистичен образ, че на хората може би щеше да им се прииска да го видят.

— Просто седни на бюрото и напиши нещо в черната тетрадка, както правиш обикновено — заповяда Ванеса, която гледаше в обектива на дигиталната видеокамера и проверяваше светлината. — Може ли да разчистиш малко бюрото си от тия боклуци?

Дан омете с ръка бюрото и запрати по кафявия килим на пода химикалки, кламери, хартийки, ластици, книги, празни кутийки „Кемъл“ без филтър, кибрити и празни кутийки от кока-кола. Снимаха в стаята на Дан, защото обикновено това бе работното му място. Освен това, вървеше се само направо през парка от „Констънс Билард“ на Източна 93-та улица между Пета и „Мадисън“ до апартамента на Дан на Западна 99-та улица и „Уест Енд авеню“.