— Този път съм с вратовръзката на „Йейл“ — съобщи Оуен и се усмихна леко, докато влизаше през вратата със светлокафявото си палто „Бърбъри“ и черна вълнена мека шапка, с която изглеждаше дори още по-мъжествен и елегантен, отколкото първия път, когато го видя. Той седна на стола, тапициран с червено кадифе и я целуна по бузата. От бурята лицето му беше влажно и студено и от допира му до кожата й я полазиха тръпки.

— Здравей, красавице.

В този момент Блеър забрави Серена. Беше в компанията на по-възрастен сексапилен мъж, който я нарече „красавица“. Това е.

— Здравей — тя въртеше ли, въртеше пръстена си. — Съжалявам, че те изкарах в такава нощ. Беше ми толкова… скучно.

Сервитьорката пристигна и Оуен поръча „Бомбай Сапфир“ мартини. Извади кутия „Марлборо лайт“ от джоба си, запали две цигари в устата си и подаде едната на Блеър. После сбърчи черните си вежди, докато я пронизваше загрижено със светлосините си очи.

— Проблеми ли имаш?

Проблеми? Блеър си дръпна от цигарата и се замисли. Ако може да се нарече проблем това, че е влюбена във възрастния омъжен интервюиращ от „Йейл“, да — намираше се в сериозна беда.

— Може би — добави загадъчно. — А ти?

Сервитьорката сервира мартинито. Той изяде зелената маслинка и избърса устните си със салфетката. Брадата му беше набола по заострената брадичка.

— Имах делова закуска тази сутрин с още петима юристи и си мислех за теб — призна той.

Блеър прокара нокът по коляното си с мрежестия чорапогащник.

— Наистина ли? — попита тя и съжали веднага, че звучеше толкова настойчива и нетърпелива. Оуен повдигна чашата си към устните и я погледна с овлажнели очи.

— Да, знам, бях много зает тази седмица, но обещавам веднага щом мога да дам доклада на момчетата от „Йейл“.

— Оох — възкликна Блеър разочаровано. Тя си играеше с малката сламка в чашата. Беше забравила за „Йейл“. Компанията на Оуен я караше да се чувства нещо повече от „Йейл“. Тя беше неговата „красавица“, неговата „звезда“.

Ако се взреше в стъкления панорамен прозорец зад тях, Блеър можеше да види колите, паркирани на улицата. Изглеждаха като бяла маса, като големи спящи слонове. Почувства погледа на Оуен, който пушеше и издишваше дима над главите им. Искаше да я види отново, нали? Нямаше да го направи, ако не я харесва. Беше нервен, това бе всичко. В главата на Блеър светнаха прожектори. Беше фаталната жена, прелъстителка на красив, добър и по-възрастен адвокат. „Йейл“ беше последното нещо, за което искаше да говори в момента.

Дръпна за последно от цигарата и после я загаси в металния пепелник по средата на масата.

— Един път за малко да вляза в затвора — каза тя, опитвайки се да звучи интригуващо.

Това не беше съвсем вярно. Преди няколко месеца имаха проблеми с Нейт и тя открадна една кашмирена пижама от мъжкия отдел на „Барнис“, за да го изненада. Когато наистина се разделиха, Серена убеди Блеър да върне пижамата. Въобще не я хванаха.

Оуен се усмихна и отпи от питието си. Носеше златисти ръкавели с буквата й, които си отиваха със златистосинята му вратовръзка.

— Виждаш ли, ти си точно момичето, от което „Йейл“ има нужда — пошегува се той.

— И съм девствена — каза Блеър и замига с клепачи от своята дързост. Беше странно. Въпреки че Оуен беше изключително привлекателен и наистина й се искаше да го целуне, малко се страхуваше от това, което прави.

— Сигурен съм, че „Йейл“ има нужда и от това — засмя се Оуен. Той кръстоса и разкръстоса крака и Блеър видя, че го притесни, което не беше целта й.

Наведе се над масата и погали с малките си треперещи пръсти топлата му загоряла ръка.

— Нямам нищо против да ме целунеш — промърмори тихо точно като Мерилин Монро в „Някои го предпочитат горещо“.

Оуен остави питието си.

— Ела тук — каза с пресипнал глас, прегърна я с една ръка и я притегли към себе си.

Брадата му беше остра и раздразни лицето на Блеър, но никога не я бяха целували толкова страстно и опитно. Отгоре на всичко миришеше леко на зеления портокалов одеколон на „Хермес“ — любимият й мъжки парфюм.

Блеър мислеше, че ще изпита угризения от целувката. Той е приятел на татко, припомни си тя. Той е стар. Но Оуен целуваше толкова добре. Сега, когато беше започнал, нямаше начин да го спре.

— Казах й, че задните й части са по-хубави от тези на останалите модели — каза един от стилистите на „Ле Бест“ на фотографа на списание „W“. — Този стегнат момчешки задник. Все едно, че може просто да скочи в старите мръсни дънки на гаджето си и те да изглеждат нови и секси.

Серена отметна прекрасната си руса глава в добронамерен протест и си дръпна от „Америкън спирит“.

— Гаджето ми никога не носи дънки. Според него надценяват успеха им. Той носи онези памучни военно зелени панталони — оригинални са, от военния магазин. Тя се огледа наоколо сред многолюдния одимен купон, който беше в разгара си в „Крем“, новия музикален клуб на 43-та улица, но не виждаше никъде Арън. Не се появи зад сцената по време на шоуто и се надяваше да го срещне тук.

— Гаджето ти Арън ли се казва? — попита стилистът. Той се изхили и посочи тениската й. — Трябва да накараш Лес да направи цяла серия. Ще полудеят по нея, ще бъде диво!

— Имаш ли нещо против да се мръднеш, за да я снимам? — попита фотографът стилиста.

— Ще ми дадеш ли един автограф върху камерата, Серена — за моята колекция? — попита слаб възрастен мъж в кожени панталони и обръсната глава.

— И на мен! — провикна се друг.

Серена пооправи сините си вталени дънки „Ле Бест“, за които беше спечелила толкова комплименти, посочи към надписа ОБИЧАМ АРЪН, изписан на гърдите й и се усмихна чаровно за камерата.

— Обзалагам се, че ако обявиш на търг тази тениска точно сега, ще спечелиш хиляда долара — отбеляза фотографът духовито. — Но разбира се, ще трябва да си тръгнеш без нея.

Серена дръпна още един път от цигарата си, докато тълпата около нея очакваше да отговори. Тениската беше хубава, но в действителност беше моментна идея, искаше да компенсира Арън за това, че е дошъл и си мислеше, че ще се зарадва. Шоуто беше в петък вечер — тяхната вечер. Тя беше човек на момента и именно за това й хареса идеята за търга. Можеше да дари парите за някоя благородна кауза като „Малки сърца“ — благотворителното сдружение за децата, където трябваше да идат парите от бала на Свети Валентин.

— Хайде да го направим — изхили се тя.

Тълпата от обожатели изахка от задоволство и всички тръгнаха след нея към бара като малки изгладнели мишки след сиренце.

— Кой иска да си купи тениска? — извика Серена, качи се на барплота и започна да се разхожда все едно беше на сцената.

Диджеят се присъедини кум шоуто и пусна „Вог“ на Мадона докрай. Серена размаха трофея си и изпъчи гърди. Купонът вървеше с пълна сила — погледите на всички бяха вторачени в нея.

— Петстотин долара! — възкликна някой.

— Някой друг? — Серена предизвика насъбраната тълпа. — За добра кауза са.

— Седемстотин!

— Осемстотин!

Серена спря да танцува, завъртя очи и извади цигарите си от джоба. Жестът й казваше: „Колко сте стиснати!“. Тълпата избухна в смях и около петнадесет запалки й предложиха огънче. Тя се наведе и си запали от един късметлия с кожено яке, после се изправи отново и залюля хълбоци в такт с музиката, пушейки в очакване на по-високи залози:

— Хиляда долара! — извика мъжът с коженото яке. Бе видял отблизо Серена и знаеше, че си заслужава.

Серена вдигна ръце във въздуха и изписка силно, предизвиквайки тълпата за нови залози. Въпреки че й беше трудно да си признае, дори не беше забелязала, че Арън го няма. Да, обичаше го, но се забавляваше страхотно без него.

— Можем да кажем на иконома да си свали дрехите и да ни посвири на пиано — каза Джорджи на Нейт. — Той прави всичко, което му кажа.