Наелектризиращ би било добро описание за секса, но и тази дума имаше прекалено много нюанси, като електрически стол или електрически чайник. Изпълващ беше друга подходяща дума, но какво точно означаваше? Разтърсващ — звучеше твърде изнежено и немощно, като малка уплашена мишка. Ако някога решеше да пише поема за секса, тя трябваше да предизвика мисли за сексапилни, мускулести животни като лъвове и бикове, не мишки.

— Земята вика Дан — Ванеса се протегна и подръпна Дан за ухото.

— Кулминация — промърмори Дан безсмислено. — Прозрение.

Ванеса се пъхна под чаршафа и целуна звучно Дан по корема.

— Хей, да не си случайно шокиран, или нещо такова?

Дан се изхили, придърпа я към гърдите си и целуна по детски засмяното й лице с трапчинки.

— Нека го направим пак.

— Ухаа!

Ванеса се изхили и зарови лице в рошавите му кестеняви вежди.

— Значи ти хареса, а?

Дан я целуна първо по дясното и после по лявото око.

— Ммм — въздъхна той и потръпна от удоволствие и желание.

— Обичам те.

Ванеса се отпусна на гърдите му и затвори очи. Тя не беше типът изнежено момиче, но никоя жена не можеше да стои безчувствена, когато чуе за първи път двете думи.

— И аз те обичам — прошепна в отговор.

Дан имаше чувството, че се усмихва с цялото си тяло. Кой можеше да предположи, че този незабележим с нищо февруарски понеделник ще завърши така… страхотно?

Толкова за цветистите описания и поетична смяна на ритъма.

Изведнъж мобилният му телефон звънна със стряскащ, вибриращ сигнал от нощната масичка, само на няколко сантиметра от тях. Дан беше напълно сигурен, че това бе малката му сестра, Джени, която искаше отново да се оплаква от училище. Той изви глава, за да види името на малкия екран. Частно обаждане, прочете, което се случваше само когато Ванеса му звънеше от вкъщи.

— Сестра ти е — Дан се подпря на лакът, за да стигне до телефона. — Може би се обажда да ти каже да си вземеш най-накрая собствен телефон — пошегува се той. — Да се обадя ли аз?

Ванеса премести поглед. Тя и двадесет и две годишната й сестра, Руби, свиреща на бас китара — споделяха апартамент в Уилямсбъргската част на Бруклин. Руби бе дала три обета на Нова година: да прави йога всеки ден, да пие зелен чай вместо кафе и да бъде по-загрижена за Ванеса. Собствените им родители бяха прекалено заети да бъдат откачени хипари във Вермонт, за да се гледат сами. Ванеса беше убедена, че Руби се обажда единствено да попита кога ще се прибере, за да й приготви месото с пюре. Все пак беше толкова странно да звъни на Дан по средата на училищния ден, че не можеше да не вдигне.

Взе телефона от Дан и се обади.

— Даа? Как разбра къде да ме намериш?

— Добър ден и на теб, сестричке.

Руби се засмя весело.

— Не помниш ли? Залепих програмата ти на хладилника, за да знам с точност къде си и какво мислиш по всяко време — като новата подобрена версия на По-големият брат и По-голямата сестра. Както и да е, просто исках да знаеш, че донесоха пощата и за тебе имаше един подозрителен плик от университета. Не се сдържах да го отворя и знаеш ли какво? Приета си!

— Няма начин, по дяволите! — Признанието „Обичам те“ вече беше качило адреналина й, а сега и това. С риск да звучи банално, това бе оргазъм!

Тя не беше убедена в шансовете си да я приемат. За да покаже в Нюйоркския университет своите артистични способности и за да видят колко е сериозна като филмов режисьор, тя им изпрати документалния филм, който засне през коледната ваканция. След това се притесни да не си помислят, че се престарава. Но сега вече нямаше опасения. Харесваха я! Искаха я! Най-накрая Ванеса можеше да захвърли белезниците на „Констънс Билард“ и да се съсредоточи върху професията си заедно с истински артисти като нея.

Дан я гледаше от леглото. Топлите му кафяви очи вече не блестяха толкова възторжено.

— Така се гордея с теб, скъпа — Руби звучеше майчински. — Ще си бъдеш ли вкъщи за вечеря? Прочетох някои източноевропейски рецепти. Мисля да направя пирожки.

— Разбира се — Ванеса отговори тихо, загрижена изведнъж за Дан. Той не беше кандидатствал никъде предварително и трябваше да минат няколко месеца, преди да разбере къде ще учи следващата година. Дан беше толкова чувствителен. Това бе един от случаите, които можеха да го подтикнат към депресия и чувство за несигурност, когато се заключваше в стаята си и пишеше поеми за смърт в автомобилна катастрофа и т.н.

— Благодаря, че ми каза — каза на Руби бързо. — Ще се видим по-късно, става ли?

Дан все още я гледаше в очакване, докато затвори телефона и го хвърли на леглото.

— Приели са те в Ню Йорк — каза той, опитвайки се напразно да прикрие обвинителната нотка в гласа си. О, колко слаб, глупав и незначителен беше! Не че не се радваше за нея, но Ванеса вече беше приета, а той беше просто един висок и слаб тип, който обичаше да пише поезия и който може би никога нямаше да влезе в колеж. — Уау — добави пресипнало, — това е страхотно.

Ванеса скочи отново в леглото и дръпна чаршафа отгоре им. Стаята й се струваше по-студена сега, след като потта от страстта се охлади по телата им.

— Всъщност не е кой знае какво — отговори тя, опитвайки се да прикрие вълнението от новината. — Ти си този, чиято поема ще излезе в Ню Йоркър.

Без негово знание по време на коледната ваканция Ванеса изпрати в редакцията на Ню Йоркър една поема на Дан — „Мръсници“. Съгласиха се да я публикуват в двойното издание за Свети Валентин, което щеше да излезе по-късно тази седмица.

— Предполагам — съгласи се Дан и сви несигурно рамене. — Но все още не знам нищо… в смисъл, за моето бъдеще.

Ванеса прегърна Дан и притисна лице в бледите му кокалести гърди. Не можеше да повярва, че през есента ще учи в Нюйоркския университет. Съдбата й беше сигурна. Все още развълнувана, тя се опита да се съсредоточи върху Дан.

— Колко други седемнадесетгодишни деца познаваш, които имат публикувани поеми в Ню Йоркър? Това е прекрасно — говореше тя нежно. — В момента, в който чуят за това в приемните офиси, ще те приемат навсякъде, където си кандидатствал, може би дори и там, където не си подал документи.

— Може би — отговори глухо Дан. Лесно й беше. Вече беше вътре.

Ванеса се подпря на лакти. Имаше един сигурен начин да накара Дан да се чувства по-добре, поне за малко.

— Помниш ли какво правехме преди да се обади Руби? — измърка тя като палаво черно котенце.

Дан се намръщи. Черните й вежди образуваха странен ъгъл и ноздрите й пърхаха. Той не очакваше да му се иска все още, но тялото му го изненада. Придърпа Ванеса върху себе си и я целуна страстно. Ако нещо можеше да накара едно момче да се чувства повече като лъв, отколкото като мишка, това бе малко мъркане.

Ми-аау.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Бездействие

Чувал съм за бездействието на горните класове много пъти, но никога не съм знаела какво точно означава. Сега е от ясно по-ясно. Бездействие е, когато избягаш от следобедните часове и се върнеш вкъщи при приятелите да си поръчаш veggie lo mein, да пиеш шардоне и да пушиш. Когато се търкаляш с някое момче в леглото в три часа следобед. Когато пропуснеш третия час по математика, за да пробваш вталени копринени рокли от частната разпродажба на Даян фон Фюрстенберг. Когато, без да искаш, се успиш до десет часа във вторник. Упс. Миналия срок бяхме сладките послушни любимци на учителите. Този семестър сме хулиганки. Продаваме фасони. Сигурна съм, че по физическо половината клас се целуваше с момчетата на стъпалата на Градския музей на изкуствата, вместо да се набира на успоредката. Само така, момичета — да излизаш, е далеч по-приятно упражнение.