— Една чаша „Шардоне“ — каза с надеждата, че бялото вино е най-безопасният и подходящ за жените вариант.

— Добре, кажи ми защо „Йейл“ трябва да те приеме — попита Оуен, след като поръча виното. Наведе се на масата и каза тихо. — Наистина ли си толкова умна, колкото твърди баща ти?

Блеър се стегна още повече и не спираше да си играе с малкия рубинен пръстен под покривката.

— Мисля, че съм достатъчно умна, за да вляза в „Йейл“ — отговори гладко, припомняйки речта си.

— Участвам във всички подготвителни курсове. В класа съм най-добрата. Председателствам Борда за обществени дейности и Френския клуб. Съветничка съм в консултантска група. Бях първа на националното по тенис. Миналата година бях организатор на пет различни благотворителни мероприятия.

Напитките им пристигнаха и Оуен вдигна чашата си.

— Защо „Йейл“? — той отпи. — Какво може да направи „Йейл“ за теб?

Беше странно, че Оуен не си водеше бележки — може би я тестваше, опитваше се да я хване и да я накара да си признае, че е просто една неудачница, родена с късмет, която искаше да влезе в „Йейл“, за да се забавлява с момчетата.

— Както знаете, „Йейл“ дава много добра правна подготовка — каза тя, решила да отговоря умно и да се придържа към въпроса. — Смятам да изучавам законите за развлечение.

— Чудесно — Оуен кимна одобрително. Той придърпа стола си и й намигна. — Виж, Блеър, ти си интелигентно и амбициозно момиче. Знам, че си перфектна за „Йейл“ и обещавам да направя всичко възможно, за да влезеш.

Изглеждаше толкова искрен, когато казваше това, че Блеър се изчерви. Тя отпи от виното си, за да се съвземе.

— Благодаря — отпи още веднъж от виното и въздъхна дълбоко, с облекчение. — Благодаря, благодаря, благодаря, благодаря.

Точно тогава две студени ръце покриха очите й и тя усети специфичната миризма на пачули и сандалово масло — любимата есенция на една позната.

— Познай кой е! — Серена прошепна в ухото на Блеър и махна ръцете си от очите й. Русата й коса покриваше раменете й, докато я целуваше по бузата. — Какво става?

Зад нея стоеше Арън, който се усмихваше сконфузено с кафява тениска „Харвард“ като някой досаден задник, какъвто си беше.

Блеър премигна. Не можеха ли да видят, че в момента провеждаше най-важното интервю в живота си?

— Аз съм Серена — Серена подаде ръка на Оуен.

Оуен се изправи и взе ръката й.

— Приятно ми е — наведе тъмната си глава и заприлича повече отвсякога на Кари Грант.

— Значи утре вечерта ще дойдеш да ме видиш в шоуто „Ле Бест“, нали? — Серена попита Блеър.

— Трябва да дойдеш — пригласи й Арън. — Не мога да отида сам без приятелка — беше се съгласил да отиде, но не умираше от желание. „Мода“ означаваше кожа и животински тестове — всичко това, срещу което се бореше.

— Името ти е в списъка — добави Серена.

Оуен изглеждаше захласнат от разговора. Блеър въздъхна отчаяно и се премести настрана, така че Оуен да не я чуе.

— Имате ли нещо против да ни оставите насаме? — изсъска тя тихо. — Водим разговор за „Йейл“ и е дяволски важен.

Арън сложи ръка върху нежния кръст на Серена и я дръпна встрани.

— Извинявай — отговори шепнешком. — Отиваме в новия клуб на Харисън, ако искаш по-късно да дойдеш.

Те излязоха от бара с развети дълги коси, дразнещо свободни и безгрижни.

— Извинявайте — каза Блеър, седна отново и кръстоса крака. — Приятелите ми понякога мислят само за себе си.

— Няма нищо.

Оуен гледаше надолу в чашата си, докато разбъркваше леда в уискито. После я погледна отново.

— Би ли ми казала какво толкова ужасно направи на първото си интервю в „Йейл“, че не искаха да те приемат?

Блеър отпи няколко глътки от виното. Ако му обясни станалото, Оуен със сигурност щеше да си промени мнението.

— Имах лош ден — призна си тя, думите бавно излизаха от устата й, докато не спираше да си играе с пръстена. Не искаше да се впуска в подробности за проваленото си интервю, но ако Оуен искаше да й помогне, трябваше да знае истината. — Не бях спала достатъчно. Бях изморена и нервна и страшно много ми се ходеше до тоалетната. Интервюиращият каза: „Разкажи ми за себе си“, и преди наистина да осъзная какво казвам, му разказах всичко — за това, че баща ми е гей и че майка ми се омъжва за този глупав, дебел, червендалест тип с дразнещия си син, тийнейджър с дълга коса, когото тъкмо имахте удоволствието да видите. Казах му, че гаджето ми Нейт ме игнорира. След това ме попита кои са последните книги, които съм прочела, и аз не можех да се сетя за нито една. Започнах да плача и накрая, когато свърши интервюто, го целунах.

Блеър въздъхна драматично, грабна салфетката си от масата и започна да я къса в скута си.

— Беше само по бузата и все пак беше неуместно. Просто исках да ме запомни. Имаш само няколко минути да направиш впечатление, но мисля, че прекалих — тя погледна в сините състрадателни очи на Оуен. — Не зная защо го направих.

Оуен отпиваше бавно от уискито, докато асимилираше информацията.

— Ще видя какво мога да направя — отговори накрая, но сега гласът му звучеше несигурно и скептично.

Блеър преглътна. Очевидно беше, че я мислеше за безнадеждно глупава и ненормална. О, Господи. Това беше краят.

Ненадейно видя дяволитата му усмивка.

— Блеър, шегувам се. Не е толкова зле. Сигурно е било най-забавното, най-запомнящото се интервю, което Джейсън Андерсън III е имал някога. Виж, той не е най-привлекателният мъж на света и работата му е доста монотонна. Сигурен съм, че си била звездата на есенния сезон.

— Значи не мислите, че е безнадеждно? — попита Блеър с най-трагичния си Одри-се-нуждае-от-теб глас.

Оуен взе малката й ръка в своята.

— Изобщо — той прочисти гърлото си. — Казвал ли ти е някога някой, че приличаш на Одри Хепбърн?

Блеър се изчерви от корените на косата си до пръстите на краката. Оуен намираше точните думи и толкова много приличаше на Кари Грант, че главата й се замая. Дебелата златна венчална халка притискаше кокалчетата на ръката й. Тя се намръщи. Ако беше толкова женен, защо държеше ръката й?

Оуен прочете мислите й и се отдръпна.

— Да, женен съм, но вече не сме заедно.

Блеър кимна несигурно. Това изобщо не я интересуваше. Въпреки че, ако Кари-Оуен искаше да се видят пак, нямаше да му откаже.

Да се видят отново? Нима забравяше, че това не беше среща?

— Предполагам, че трябва да се връщаш към своите занимания — Оуен посегна отново към ръката й, сякаш не можеше да понесе тя да си тръгне. — Но ще имаш ли нещо против, ако ти се обадя отново?

Точно в този момент, Блеър истински се надяваше да прилича на Одри. Да, Оуен беше на възрастта на баща й, адвокат, мъж, но никой друг досега не я беше привличал толкова. Защо да се въздържа? Беше вече във втори семестър на горния курс. Беше работила усилено в училище и имаше шансове скоро да влезе в „Йейл“. Да, да излизаш с по-голям мъж беше лудо и безотговорно, но беше крайно време да се забавлява.

— Разбира се — тя се усмихна и повдигна театрално вежди, — с удоволствие.

Забележка: Всичка имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Тийнейджърка с наследство продава коне срещу дрога

Снощи отидох в новия клуб на Харисън и докато пиех специалитета на заведението — версия „за пълнолетни“ на Шърли Темпъл, чух последните клюки за една бивша съученичка. Въпреки че е наследница на един от най-големите производители на дървен материал, наскоро са я хванали да продава конете си, за да си купи дрога. Излиза, че не може да се възползва от наследството си, преди да навърши осемнадесет, и получава само „малка“ месечна вноска. Трябвали й пари в брой. Така че обявила на търг Гънс и Роузис, победителя на скок, и използвала парите, за да си купи спийд. Не е ли тъпо? Очевидно осемдесетгодишната й баба — или който се грижи за нея, след като баща й почина, а майка й се премести в Сенди Лейн в Барбадос — разбрала за коня и изпратила старата ми приятелка направо на рехабилитация.