Трябваше да свиква. В края на краищата щеше да става известен автор, да пие редовно чай с агента си в скъпи хотели.

Сиромах човек в стъклен замък, се оформи в главата му началото на поема.

— Даниел! — Дан чу Ръсти Клайн да го вика от другата страна на залата. Този път червената й перука беше на две големи опашки от двете страни на главата й и огромната й висока фигура беше облечена в странна японска роба тип гейша на малки бели цветчета и обута във високи черни кожени ботуши — все едно не беше достатъчно висока. Мистъри стоеше до нея като изгладнял призрак, с дрипаво наметало в сливов цвят и износени кафяви кожени ботуши. Гръдната й кост стърчеше от хилавото тяло като самолетно крило и устните й бяха така напукани, че изглеждаха бели.

Скелетът на принцесата се превръща в прах.

— Здравейте — Дан поздрави небрежно, все едно че редовно висеше в „Плаза“ след училище… Сребърната гравитационна химикалка на Мистъри се опираше в гърдите му под бялата риза на „Агнес Б“. — Благодаря за подаръците.

Ръста го притисна в една голяма мечешка прегръдка, задуши го с отвратителния си парфюм с мирис на развалена риба и нацапа бузата му с оранжево-розово червило.

— Скъпи, толкова много се забавлявахме с Мистъри да ти купуваме подаръци! Трябваше да си наложим да спрем.

Мистъри прокара език през пожълтелите си зъби.

— Пиехме мартини и анализирахме Кафка като две стари професорки — каза с пиянски глас. Имаше вид, все едно не беше спала от седмици. Премигна със сивите си сънливи очи. — Сега, когато си тук, мога да ям. Повишаваш ми апетита.

Костите положени върху крилата на една нощна пеперуда зашити с паяжини.

— Оттук — закиска се Ръсти, без да обръща внимание на странното произношение на Мистъри. Тя ги упъти през огромното преддверие към една голяма зала за чай, изпълнена с позлатени огледала, дрънчащи чаши и прекалено напарфюмирани госпожи с току-що фризирани коси. Кръглата маса с бяла покривка беше подредена със сребърни чаши за чай и триъгълен сребърен поднос, пълен с прясно изпечени кифлички, бурканчета домашен конфитюр и малки сандвичи с обелени краставички. На масата имаше две наполовина изпити чаши с мартини, готови за пресушаване.

— Направихме малко тържество, за да отпразнуваме дебюта на Мистъри — обясни Ръсти ведро. Тя седна и вдигна чашата си с останалото мартини.

Кралицата на поезията прави съблазнителен опит.

Дан седна до нея и сложи червената кожена книжка на масата.

— Какъв дебют?

Ръсти си взе една кифличка с къпини, намаза я с масло и я пъхна цялата в розово-оранжевата си уста, където тя изчезна мигновено.

— Браво. Донесъл си бележника си. Записваш ли си всичко? Не забравяй, нищо не е без значение! — тя намигна на Мистъри. — Кой знае? Може всичко да завърши с книга!

Мистъри се захили и погледна Дан.

— Завърших новелата си — каза дрезгаво.

Къщата гори! Къщата гори!

Дан прокара палеца си по върховете на вилицата, докато възприемаше информацията. За по-малко от седмица Мистъри е написала цяла новела, а той само една глупава поема за Свети Валентин, посветена на Ванеса. Дори не смееше да прочете отговора на Ванеса, след като й изпрати поемата — беше ужасна.

— Мислех, че едва сега я започваш — каза той и се почувства предаден.

— Така е, но в неделя вечер се въодушевих, набрах скорост и не можех да спра, докато не свърших. Тази сутрин изпратих всичко на Ръсти по мейла, точно когато чистеха улиците. Прочете го вече и казва, че съм следващата Вирджиния Улф!

— Мислех, че си следващата Силвия Плат — каза Дан мрачно.

Нощната пеперуда се нахвърля на краденото месо.

Мистъри повдигна слабите си рамене и сипа пълна лъжица захар в мартинито си. Разбърка го замислено, взе чашата с две ръце и отпи.

— Както и да е, нека говорим за теб, Дани, скъпи — Ръсти извика. — О, по дяволите — тя извади от чантата си модерния розов телефон, натисна няколко бутона и го задържа на ухото си. — Скъпи мои, изчакайте, трябва да си чуя съобщенията.

Дан чакаше и наблюдаваше Мистъри, която сложи толкова много лъжици захар в мартинито си, че заприлича на каша. Не беше обърнал внимание досега, но изкривените й изядени нокти бяха също толкова жълти, колкото и зъбите.

Ръсти хвърли телефона си по средата на масата.

— Трябва да напишеш дневник — каза на Дан, взе си още една кифличка и я разряза наполовина. — Дневникът на един млад поет. Страхотно е! — извика тя. — Ти си следващият Рилке!

Кралицата на клоуните вади розов заек от косата си.

Дан посегна за гравитационната химикалка. Искаше да запише нещо в бележника си за жълтите нокти на Мистъри — за това колко изненадан е, че не го отвращават — възбуждаха го.

— Как мога да си водя дневник, при положение че единственото място, където ходя, е училището? — оправда се той. — Нищо особено не ми се е случвало — той посегна с трепереща ръка към чайника и си наля ароматен топъл английски чай. Оо, кофеин.

Ръсти почука по корицата на бележника му с дългите си оранжево-розови нокти.

— Подробности, скъпи. Подробности. Трябва да си помислиш дали да не изоставиш училището и да се отдадеш на писане за една или две години. Като Мистъри — тя остави червилото от устата си върху бялата салфетка. — Записала съм ви с Мистъри утре вечер на поетично четене в „Равингтън Роувър клуб“. Бъкли вече разпространява рекламите. Време е. Всички стари поетични клубове се завръщат. Трябва да можете да четете. Казвам ви, поезията е следващият рокендрол!

Мистъри се изкиска и ритна Дан по пищяла под масата като пияно магаре. На Дан също му се прииска да я изрита, малко го заболя, но не искаше да се държи като дете.

Ръсти щракна с дългите си пръсти и водата пристигна веднага.

— Дайте на тези деца всичко, което поискат душичките им — заповяда тя. — Трябва да бягам, скъпи. Мама има среща — тя им изпрати въздушни целувки и зачатка към изхода с роклята си на гейша, привличайки чуждите погледи с огнените си опашки и огромна фигура.

Майката птица напуска гнездото, оставяйки принцесата и просяка с отворени човки.

Мистъри допи мартинито на Ръсти и погледна изморено Дан с унилите си сиви очи.

— Всеки път, когато Ръсти спомене името ти, усещам топлина между бедрата си — призна му тя с хриплив глас. — Искам те цяла седмица, но успях да канализирам животинската си страст в книгата — изхили се тя. Зъбите й изглеждаха като оцветени с жълт молив. — Част от нея е очевидна.

Просякът се превръща в принц. За да съчиня израз, убивам.

Дан се пресегна за един сандвич с краставички и го напъха в устата си. Дъвчеше нервно, без да усеща вкуса му. Трябваше да се прибере вкъщи и да започне да пише дневника си. Трябваше да си има приятелка. Трябваше да бъде отвратен от тази напълно луда, възбудена мацка с пожълтели зъби. Но истината беше, че и той се възбуди. Вече два пъти загуби девствеността си и нямаше търпение да я загуби отново… и отново.

— Хайде — кимна Мистъри и му подаде ръката си с пожълтели нокти, — можем да си наемем стая за сметка на Ръсти.

Дан грабна бележника си и я последва на рецепцията. По дяволите поезията. Не можеше да устои на следващата глава от разказа.

Джени нямаше как да бъде сигурна, че Л, който й изпрати бележката на Свети Валентин, беше момчето от „Бенделс“. Можеше да бъде някой пълен идиот или дебел перверзен тип, но за себе си знаеше, че вече е влюбена в него. Чувстваше се като момиче от приказките, влюбено в един маскиран мъж и беше твърдо решена да се вози в автобуса на 79-та улица, докато го срещне лице в лице. В понеделник и вторник тя пътува с автобуса до седем часа следобед без успех. В сряда след училище Елиз я придружи.

— Не разбирам. Защо го правим отново? — попита Елиз. Беше свършила с домашните и гледаше отегчена до смърт през прозореца.