Без майтап.

С полюшващи се червени къдрици, той изтрака с токове до края на сцената, спря на върха на обувките си и публиката го аплодира. Зад него моделите стояха на един крак като фламинго и също му ръкопляскаха. Музиката спря и публиката подивя.

Рижавата глава трябваше да бъде на Джедедая Ейнджъл, реши Ванеса и тя седеше точно пред него. Той се поклони дълбоко като Магьосника от Оз с белия си костюм. Посочи към нея, докато викаше и ръкопляскаше, подканяйки я да се изправи. Ванеса поклати глава засрамено, но Джедедая Ейнджъл продължи да я подканва:

— Стани, скъпа, стани!

Публиката вече беше в екстаз. Хората не знаеха коя е Ванеса, но щом като Джедедая Ейнджъл я подканваше да стане, значи беше някой. Предавайки се, Ванеса се изправи, лицето й гореше от притеснение, раменете й се тресяха нервно в пристъп на неконтролируем смях и тя сведе глава в отговор на аплаузите им.

Чуваше думите на Кен Могул в ушите си.

— Трябва да свикнеш, скъпа, ти ги разклати! — Макар че донякъде й харесваше да има толкова хора, които изглежда я боготворяха, нямаше търпение да види Дан и да му разкаже какъв фарс е било всичко.

Освен ако, разбира се, не е избягал в Южна Франция с някой нашумял деветнадесетгодишен бразилски супермодел.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Нека да вали сняг!

Вече натрупа 14 инча и ето ме, заснежена на най-горещия и изключителен купон от Модната седмица с любимия ми моден дизайнер, стотици прелестни модели и прекрасни актьори, най-изтъкнатите издатели на модни списания и петима от най-актуалните авангардни фотографи. Честно казано, все ми е едно дали ще затворят града заради снега. Не искам да си тръгвам!

Наблюдения

Б е на среща в ъгъла на онзи малък романтичен бар в новия хотел бутик на улица „Пери“. С дава автографи на купона „Ле Бест“ в „Крем“ на 43-та улица. Ч е на същия купон, заобиколен от по-млади модели мъже и също дава автографи. За кого се взема? Н изпраща любимата ни наследница от Кънектикът до резиденцията в Гринич с новата й лимузина. Дж и новата й най-добра приятелка се разхождат в снега на лов в „Блокбастър“ и „Ханън Уок“ на „Бродуей“ близо до дома на Дж — звучи като купон. Д е нападнат от моделите на купона след шоуто „Повече от голи“ в клуба на улица „Харисън“. Дали просто се забавляваха или действително бяха чели поемата му? В е на купона след шоуто на Джедедая Ейнджъл на Магистрала 1, опитвайки се да флиртува с всички с типичната за нея небрежност. Надявам се, че докато времето се проясни, всички ще бъдат толкова въодушевени да бъдат затворени на едно място, колкото и аз. Запомнете, нищо не стопля повече от топлината на друго човешко тяло.

Упс, някой иска да ме снима този уикенд за рубриката „Стил“ и устните ми се нуждаят спешно от червило. Трябва да излитам!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

— Защо не те покани Дан? — попита Елиз, докато подбутваше едно кюфте със соев сос.

За да преживеят снежната буря, Елиз и Джени си направиха пиршество с китайска храна, ореос и филми, за които никога не бяха чували, тъй като всички други в „Блокбастър“ бяха наети. В Горен Ийст Сайд в хола на разхвърляния стар апартамент на Джени двете гледаха „Метро“ канала и репортажа за Модната седмица в Ню Йорк. Камерата тъкмо показваше публиката на шоуто „Повече от голи“ и за момент фокусира Дан да пише ожесточено в глупавата си черна тетрадка.

— Защото аз съм по-малката му сестра — отговори Джени, стъписана да види хлътналото лице с бакенбарди по телевизията. Тя знаеше, че Дан е поканен на шоуто, но дори не й мина през ума да го помоли да иде с него. Беше толкова обсебен от идеята да бъде новия Кийтс, че дори не я забелязваше.

Камерата се премести към палатката „Ле Бест“ в Брайънт Парк, където Серена ван дер Удсен дефилираше с бяла мъжка тениска с надпис ОБИЧАМ АРЪН, сивата си униформена пола на „Констънс Билард“, червена вълнена пелерина и високи ботуши „Ле Бест“. Изглеждаше като секси версия на малката Червена шапчица.

Не че някой щеше да си купи училищната униформа.

— Хей, това не е ли нашата съветничка от консултантската група? Серена ван дер Удсен? — посочи Елиз.

Джени пъхна едно цяло орео в устата си и кимна с издути бузи. Наистина беше Серена. Перфектна, както винаги.

— Бързо! Смени канала! Няма начин да хапна нещо, ако гледам тия крака — изписка Елиз и покри телевизора с една кадифена калъфка.

Джени се изхили и изключи телевизора. Взе чашата си с надпис ОБИЧАМ НЮ ЙОРК и се загледа в храната на масата. Апартаментът беше толкова мръсен, струваше й се, че всеки момент някоя огромна гнусна хлебарка ще се приземи от ронещия се таван върху сусамените хлебчета. Забеляза, че Елиз не яде нищо.

— Нямаш проблем да ядеш пред мен, нали? — Джени грабна двете пръчици и зарови с тях в картонената кутийка със спагети. — Обещавам да не те гледам.

Елиз взе едно кюфте с пръсти и отхапа половината.

— Пречи ми само в училищния стол — каза с пълна уста. — Не мога да ям там, докато онези кльощави момичета гледат тлъстините ми.

— Ти не си дебела — отговори Джени, въпреки че присъствието на Елиз повишаваше апетита й — чувстваше се толкова слаба в сравнение с нея. От друга страна, радваше се да разбере, че Елиз нямаше сериозен проблем с храненето, просто беше неуверена. Така ставаше с новите приятелки, никога не можеш да бъдеш сигурен познаваш ли ги наистина, или не.

— Ти ли нарисува това? — попита Елиз и посочи към пастелния портрет на баща й. Руфъс носеше бяла деколтирана тениска, продупчена от цигара и беше с няколкодневна брада. Сребристосивата му коса стърчеше на всички посоки, лешниковите му очи гледаха трескаво от кофеинова възбуда и от прекадено много наркотици през шестдесетте. Беше доста точен портрет.

— Да — Джени уви още спагети около пръчките. Нищо не беше пипвала, откакто направи на Нейт портретите през декември. Беше нарисувала лицето му във всички стилове, които познаваше. Имаше „Пикасо Нейт“, „Моне Нейт“, „Дали Нейт“, „Уорхол Нейт“ и „Полак Нейт“. Но когато Нейт разби сърцето й, тя ги изгори всичките в едно метално кошче на Западна 99-та улица. Беше един вид душевно пречистване — любовта им се превърна в пепел. Сега, докато мислеше за това, й дойде наум, че трябваше да запази пепелта и да направи нещо с нея — автопортрет или успокояващ морски пейзаж, но вече беше прекалено късно.

Елиз се протегна за още едно кюфтенце.

— Мен ще ме нарисуваш ли? — попита тя.

Джени се загледа навън през мръсния прозорец на хола. Снегът беше толкова гъст, сякаш някой режеше възглавници в небето.

— Разбира се — каза тя и стана да си вземе четките. И без това нямаше какво друго да прави.

— Супер! — Елиз изхвърли остатъка от яденето в кошчето и разкопча прекалено стегнатите си дънки „Севън“. След това свали през главата си розовото поло „Гап“ заедно със сутиена. Когато Джени се върна с бялото платно и маслените бои, намери Елиз чисто гола, просната на кушетката, русите й коси разпилени по луничавите рамене.

— Какво правиш? — попита Джени озадачена. Елиз протегна ръцете си над главата и опря глава на възглавниците.

— Винаги съм искала да позирам гола — каза тя. — Като онази сцена в Титаник.

Джени седна срещу нея на пода с кръстосани крака и намокри четката си.

— Разбира се — отбеляза тя и се намръщи на едрия сладострастен субект.

Може би новата й приятелка беше много по-самоуверена, отколкото си мислеше. И много по-луда.

Блеър седеше на една ъглова маса на долния етаж на „Ред“ — барът на новия уютно-романтичен хотел бутик на улица „Пери“, пиеше „Абсолют“ с тоник и се опитваше да не обръща внимание на репортажа за Модната седмица по „Метро“ канала. Имаше чувството, че винаги показваха един и същ клип на Серена, която дефилираше на шоуто „Ле Бест“ с ученическата униформа и този глупав надпис ОБИЧАМ АРЪН. Дори и в бара имаше хора, които питаха „Коя е тя?“ и „Кой е Арън?“. Всичко това беше достатъчно, за да накара Блеър да повърне върху тапицираната с червено кадифе стена.