— Оставила съм я за неделя, заедно с Руския музей.

— Излиза, че организацията ти е готова — отбеляза Дик, докато келнерът поставяше чиния борш пред жена му.

Докато се хранеха, Морийн разказваше за съкровищата, които възнамеряваше да разгледат в Ермитажа. Когато дойде време да плащат, Морийн вече беше изпила цялата бутилка.

Дик пусна празното шише в джоба си. Когато се прибраха в апартамента, той отново го напълни от чешмата и го остави в банята.

След това се съблече и си легна, а жена му продължи да чете справочника за града.

— Много съм изморен — отбеляза Дик, — трябва да е от часовата разлика. — Обърна се с гръб към нея и само тайно се молеше тя да не съобрази, че в Англия е едва осем вечерта.

Дик се събуди на другата сутрин изгарящ от жажда. Погледна празната бутилка „Евиан“ на шкафчето до главата си и се сети. Стана и отиде до хладилника, откъдето си взе опаковка портокалов сок.

— Ще ходиш ли във фитнес залата тази сутрин? — попита той сънената Морийн.

— Имам ли време?

— Разбира се. Ермитажът отваря едва след десет, а причината да отсядам в този хотел е тъкмо заради фитнес залата.

— А ти?

— Трябва да проведа няколко телефонни разговора, за да се уверя, че всичко е готово за понеделник.

Морийн се измъкна от леглото и изчезна в банята, което даде достатъчно време на Дик да долее чашата й и да напълни отново празната бутилка „Евиан“ на нощното шкафче.

След няколко минути тя излезе от банята, погледна часовника си и облече спортния си екип.

— Ще се върна след около четирийсет минути — информира го тя, докато завързваше спортните си обувки.

— Не забравяй да си вземеш вода — посъветва я Дик и й подаде една от големите бутилки до прозореца. — Може във фитнес залата да нямат подръка.

— Благодаря ти — рече жена му.

Дик се опитваше да познае по израза на лицето й дали не е бил прекалено грижовен.

Влезе, за да си вземе душ, докато тя спортува. Излезе след малко и с радост установи, че денят е слънчев. Облече обикновени панталони и блейзер, но преди това провери дали камериерката не беше сменила бутилките, докато е бил в банята.

Поръча по телефона закуска, която пристигна няколко минути след завръщането на Морийн, стиснала под мишница полупразната бутилка „Евиан“.

— Как мина долу? — попита той.

— Криво-ляво — отговори жена му. — Чувствам се някак неспокойна.

— Сигурно е от часовата разлика — предположи Дик и се настани на отсрещната страна на масата. Наля на жена си вода, а на себе си портокалов сок и разгърна броя на „Хералд Трибюн“, който бе започнал, докато чакаше жена му да се облече. Хилари Клинтъи бе заявила, че няма да се кандидатира за поста президент, което според Дик бе сигурен знак, че ще го стори, особено след като бе направила изявлението, застанала до мъжа си.

Морийн излезе от банята, загърната в хавлия на хотела, и се настани срещу съпруга си.

— Добре е да вземем бутилка с „Евиан“, докато обикаляме Ермитажа — рече тя. Дик погледна над вестника. — Момичето във фитнес залата ме предупреди за нищо на света да не пием вода от чешмата.

— О, да, трябваше да ти кажа — небрежно подхвърли Дик, докато тя прибираше една бутилка от тези до прозореца в чантата си. — Не може все да внимаваме.

Дик и Морийн минаха през входната врата на Ермитажа няколко минути преди десет и се озоваха пред дълга опашка от посетители, които чакаха да влязат. Редицата се виеше по огрения от слънцето и покрит с едри павета двор. Морийн отпиваше от бутилката всеки път, когато решеше да разгърне пътеводителя. Беше близо единайсет без двайсет, когато стигнаха касата за билети.

— На всяка цена трябва да видим „Наведено момче“ на Микеланджело, „Мадоната с младенеца“ на Рафаел и „Мадона Беноа“ на Леонардо.

Дик се усмихна в знак на съгласие, въпреки че изобщо не се интересуваше от старите майстори.

Докато се изкачваха по широкото мраморно стълбище, разгледаха няколко великолепни скулптурни фигури, монтирани в специални ниши. Дик бе изненадан колко просторна и голяма е сградата на прочутия Ермитаж. Няколко пъти бе идвал в Санкт Петербург през последните три години, но бе виждал сградата само отвън.

— На третия етаж в близо двеста зали е разположена колекцията от съкровища на цар Петър — четеше Морийн от пътеводителя. — Така че да започваме.

До единайсет и половина бяха минали само холандската и италианската школи на първия етаж и Морийн вече беше изпила бутилката с вода. Дик предложи да й купи втора. Остави я да се възхищава на „Младежът с лютня“ на Караваджо и влезе в първата тоалетна. Напълни с вода от крана бутилката и се върна при жена си. Ако Морийн случайно се бе спряла пред някоя от множеството колички с всевъзможни напитки по етажите, щеше да забележи, че вода „Евиан“ не се предлага, защото галерията имаше договор за доставка единствено на „Волвик“.

Към дванайсет и половина бяха видели едва шестнайсетте зали, посветени на художниците от времето на Ренесанса, и решиха, че е време за обяд. Напуснаха сградата и тръгнаха по облените от обедното слънце улици. Известно време вървяха покрай брега на река Мойка и спряха само за да снимат двама младоженци, застанали на Синия мост пред двореца „Мариински“.

— Местна традиция — информира го Морийн и разгърна поредната страница от пътеводителя.

След още една пресечка спряха пред малка пицария. Покривките на червени и бели карета и спретнато облечените келнери ги привлякоха.

— Трябва да отида до тоалетната — каза Морийн. — Нещо не ми е добре. Сигурно е от горещината. — Поръчай ми само една салата и чаша вода.

Дик се усмихна, измъкна бутилката „Евиан“ от чантата й и напълни чашата от нейната страна на масата. Когато келнерът дойде, му поръча исканата салата и порция равиоли с голяма чаша диетична кола за себе си. Страшно беше ожаднял.

След като изяде салатата си, Морийн се пооживи и дори започна да прави планове за Летния дворец.

По време на дългото пътуване с такси през северните райони на града, тя продължи да чете избрани откъси от пътеводителя.

— Петър Велики започнал строежа на двореца, след като посетил Версай. С връщането си в Русия събрал най-добрите градинари и най-талантливите майстори и поръчал да възпроизведат френския шедьовър. Имал намерение това да бъде неговият знак на уважение към французите, от които много се възхищавал като водеща страна в областта на градинската архитектура.

Шофьорът на таксито прекъсна по едно време нейния поток от думи с допълнителна информация.

— В момента минаваме покрай наскоро реставрираната част на Зимния дворец, където президентът Путин отсяда при посещенията си в града. Виждам, че флагът е вдигнат, което означава, че е тук.

— Долетя от Москва специално, за да се срещне с мен — обади се Дик.

Човекът зад волана се засмя почтително.

След около половин час колата влезе в Летния дворец и шофьорът спря в препълнения паркинг, където между сергии с евтини сувенири се тълпяха множеството посетители.

— Да отидем да разгледаме нещата, които си заслужава да се видят — обади се Морийн.

— Мога да ви изчакам тук — рече шофьорът. — Без да пускам брояча. Колко ще се бавите?

— Не вярвам да отнеме повече от няколко часа — рече Дик.

— Ще бъда тук — обеща човекът.

Двамата съпрузи се запътиха към великолепните градини и Дик разбра защо ги наричат „нещо, което не бива да се пропуска“ и са отбелязани в пътеводителите с пет звезди. Като отпиваше час по час от бутилката, Морийн продължаваше да му чете на глас:

— Територията на градините около двореца възлиза на сто акра, има повече от двайсет фонтана и още единайсет дворцови сгради. — Слънцето не припичаше вече силно, но небето беше все така чисто и Морийн не спираше да надига бутилката, но колкото пъти я предлагаше на Дик, той отвръщаше: