— Защото може би не си единственият, който се надява сделката да се осъществи.

— Около шейсет милиона… — с известно колебание отговори Дик. — За фирмата.

— Все още ли си собственик на петдесет и един процента от акциите?

— Да, но винаги мога да скрия…

— Не си го помисляй дори — прекъсна го Сам. — Няма да успееш да скриеш абсолютно нищо, ако Симъндс е страна в делото. Ще души, докато не открие и последното пени. Като прасе, обучено да търси трюфели, е. Ако съдът разбере, че се мъчиш да скриеш нещо, веднага ще се настрои положително към жена ти. — Старшият партньор замълча, погледна клиента си в очите и повтори: — Не си го и помисляй дори.

— Какво да правя тогава?

— Нищо, което може да събуди подозрение. Гледай си работата както досега, все едно нямаш и представа за нейните намерения. Междувременно ще направя консултация с колеги, така че да сме по-готови, отколкото Симъндс предполага. И още нещо — добави Сам и впери поглед в очите на клиента си, — никакви извънбрачни активности, докато не се реши този проблем. Това е заповед.

Дик държеше под око съпругата си през следващите няколко дни, но тя с нищо не показа каквито и да било отклонения от обичайното си поведение. Единственото по-необичайно проявление бе неподозираният интерес към пътуването му до Санкт Петербург, а по време на вечеря в четвъртък попита как е минало съвещанието на борда и стигнали ли са до някакво решение.

— Естествено — нарочно подчерта Дик. — Щом Сам изчете всяка от точките и обясни подробностите, и отговори на всичките им въпроси, те побързаха да сложат подписите си. — Взе каничката и си наля втора чаша кафе. Следващият въпрос на жена му обаче здравата го изненада.

— Защо да не дойда с теб в Санкт Петербург? Ще вземем самолет в петък — продължи тя — и в почивните дни ще разгледаме Ермитажа и Летния дворец. Можем да намерим време дори да видим колекцията от кехлибар на Екатерина Велика. Винаги съм мечтала да я разгледам.

Дик не отговори веднага, съзнавайки, че предложението не идва току-така, защото тя от години не беше го придружавала по време на служебните му пътувания. Първата му реакция бе да се попита какви са тайните й намерения.

— Ще си помисля — предпазливо отвърна и остави кафето да изстине.

Няколко минути след като пристигна в офиса, позвъни на Сам Коен и сподели разговора си с Морийн.

— Вероятно Симъндс я е посъветвал да присъства на подписването — предположи Коен.

— Но защо?

— За да може да претендира, че през всичките години на брака ви тя е имала водеща роля за твоя професионален успех, била е до теб, за да те подкрепя в критични моменти на кариерата ти…

— Глупости — прекъсна го възмутен Дик. — Единственият й интерес към моя бизнес винаги е бил как да харчи парите, които идват от него.

— … Така ще може да претендира за петдесет процента от твоето имущество.

— Но това означава повече от трийсет милиона — възмути се Дик.

— Симъндс добре те е проучил.

— В такъв случай най-добре да й кажа, че не може да дойде. Че не е подходящо.

— Господин Симъндс тутакси ще смени тактиката. Ще те представи като безсърдечен мъж, който в момента, в който е стъпил на пътеката на успеха, е изолирал клиентката му от живота си и предпочита да пътува в чужбина със секретарката си, която…

— Добре. Добре. Разбрах. Идването й в Санкт Петербург значи е по-малката от двете злини.

— От друга страна… — продължаваше Сам.

— Проклети адвокати — изръмжа Дик, преди онзи да довърши изречението си.

— Но ни търсиш при нужда, нали? — върна му топката Сам. — Остави ме да помисля каква може да е следващата й стъпка.

— И каква ще е според теб?

— Щом пристигнете там, тя ще поиска да правите секс.

— От години не се е случвало.

— И не защото не съм искала, ваше благородие — подаде възможната реплика адвокатът.

— По дяволите! — провикна се Дик. — Няма начин да спечеля.

— Напротив, има. Стига да следваш съвета на лейди Лонгфорд, когато я попитали дали е съгласна да се разведе с лорд Лонгфорд. Отговорила: развод — никога, убийство — когато ви е угодно.

Две седмици по-късно господин и госпожа Ричард Барнзли се регистрираха в хотел „Гранд Палас“ в Санкт Петербург. Пиколото качи куфарите им на количка и ги придружи до апартамент „Толстой“ на деветия етаж.

— Отивам в тоалетната, за да не се пръсна — съобщи Дик и се втурна в апартамента преди жена си. Когато излезе от банята, я завари да съзерцава златните кубета на катедралата „Свети Николай“ през прозореца.

В банята той свали надписа НЕ ПИЙТЕ ВОДА ОТ ЧЕШМАТА над умивалника и го натъпка в задния джоб на панталоните си. След това развъртя капачките на бутилките с вода „Евиан“ и изля съдържанието им. Напълни ги с вода от чешмата, затегна капачките и ги остави на мястото им. Отключи вратата на банята и излезе навън.

Залови се да разопакова своя багаж, но в мига, в който Морийн влезе на свой ред в банята, измъкна картончето с надпис НЕ ПИЙТЕ ВОДА ОТ ЧЕШМАТА от задния джоб на панталоните си и го прибра в страничното отделение на куфара и дръпна ципа. След това огледа стаята. От двете страни на леглото бяха оставени две малки бутилки „Евиан“, а пред прозореца — две големи. Грабна бутилката от страната на жена му и бързо отиде в кухненския бокс в отдалечения край на помещението. Изля съдържанието в умивалника и бързо напълни шишето с вода от чешмата. Остави го на нощното шкафче до възглавницата на Морийн. Повтори процедурата с бутилките на масата до прозореца.

Когато жена му излезе от банята, той приключваше с разопаковането на багажа си. Морийн се зае с нейния, а той доближи своето нощно шкафче, където беше телефонът, набра номер, който вече знаеше наизуст, и докато чакаше да му отговорят, надигна бутилката с вода.

— Здравей Анатолий, обажда се Дик Барнзли. Исках само да ти съобщя, че току-що пристигнахме в „Гранд Палас“.

— Добре дошъл отново в Санкт Петербург — отвърна отсреща приятелски глас. — Жена ти с теб ли е?

— Естествено — отговори Дик, — и очаква с нетърпение да се запознаете.

— Аз също — рече министърът. — Починете си добре тези два дни, защото в понеделник ни очаква важна стъпка. Президентът ще пристигне със самолета си утре вечер и ще присъства на подписването.

— В десет часа в Зимния дворец, нали?

— В десет — повтори Ченков. — Ще бъдем при вас в хотела в девет. Обикновено взимаме разстоянието за половин час, но не бива да рискуваме да закъснеем точно в този ден.

— Ще те чакам във фоайето — обеща Дик. — До понеделник тогава. — Остави слушалката и се обърна към жена си. — Да слезем долу да вечеряме, скъпа. Утре ни чака натоварен ден. — Той нагласи часовника си спрямо местното време и добави: — Няма да е зле да си легнем рано тази вечер.

Морийн простря дълга копринена нощница върху леглото и кимна усмихната в знак на съгласие. След това прибра празния си куфар в гардероба. Дик пъхна малка бутилка „Евиан“ в джоба на сакото си и тръгна с жена си надолу към ресторанта.

Оберкелнерът ги отведе до тиха маса в ъгъла и щом гостите се настаниха, той им подаде по едно меню. Морийн се скри зад обвитата в кожа корица и започна да чете, което даде възможност на Дик да извади бутилката от джоба си, да развие капачката и да налее от водата в чашата на жена си.

Щом поръчаха, Морийн започна да преговаря плана им за следващия ден.

— Мисля, че трябва да започнем с Ермитажа, и то рано сутринта. Ще направим почивка за обяд, а после до вечерта ще обикаляме Летния дворец.

— А кога ще видим кехлибарената колекция? — попита Дик и доля още вода в чашата й. — Нали не биваше да я пропускаме?