— Две хиляди и двеста — отсече Торусуми. Царя безпомощно вдигна рамене.

— Кажи му, че съм съгласен — изръмжа той на Питър Марлоу. — Костелив орех излезе. Кажи му, че ще се откажа от комисионната си, за да покрия разликата. Копелето няма да приеме по-малка сума. Но какво печеля аз от тая сделка, по дяволите?

— Ти си човек от желязо — предаде Питър Марлоу от името на Царя. — Ще кажа на мизерния полковник, че ще получи колкото иска, но аз ще трябва да се откажа от комисионната си, за да покрия разликата в цената, която ти предлагаш, и сумата, от която онзи мизерник не отстъпва. Но какво печеля аз? Търговията е честно занятие, но дори между приятели и двете страни трябва да печелят.

— Понеже си ми приятел, ще добавя още сто. Тогава честта ти ще е спасена, но следващия път по-добре не се захващай с толкова алчен и долен човек.

— Благодаря ти, Торусуми, ти си по-умен от мен! Царя му връчи часовника в малкото велурено калъфче, взе парите и преброи дебелата пачка чисто нови фалшиви банкноти — бяха две хиляди и двеста и образуваха спретната купчинка. После Торусуми с усмивка му подаде още сто. Надхитрил бе Царя, а той се славеше сред охраната като отличен търговец. А омегата ще донесе пет хиляди. Е, най-малко три хиляди и петстотин. Добра печалба за една нощна стойка.

Торусуми остави отворения пакет цигари и още един неначенат като компенсация за лошата сделка. „Така или иначе — мислеше си той, — още доста ще воюваме, а търговийката носи добри пари. Ако пък войната свърши скоро, все едно, Царя е полезен съюзник.“

— Добре се справи, Питър.

— По едно време мислех, че оня ще ни избие всичките.

— И аз. Разполагай се, ей сега ще се върна.

Царя намери Праути в сянката на бараката. Даде му деветстотин долара — сумата, на която отчаяният майор с нежелание се бе съгласил, и си взе комисионната — деветдесет долара.

— Закучват се нещата напоследък — каза Царя.

„Да, така е, копеле мръсно — мислеше си Праути. — Все пак осемстотин и десет не е чак толкова лоша цена за една фалшива омега.“ Засмя се наум — беше измамил Царя.

— Страшно съм разочарован, ефрейтор. Този часовник ми беше последната надежда.

„Чакай да видим — доволен пресмяташе той, — ще ни трябват още две-три седмици, докато приготвим друг. Следващия път ще го пласираме чрез Тимсън, австралиеца.“ Внезапно Праути забеляза, че към тях се приближава Грей, и потъна бързо в лабиринта от бараки, затулен в сенките, спасен. Царя скочи през един прозорец в американската барака, седна при играещите на покер мъже и изсъска на Питър Марлоу: „Вземи карти, за бога!“ Двамата души, чиито места заеха, останаха спокойно да зяпат. Царя разпредели купчината банкноти, пред всекиго по малко. После на прага застана Грей. Никой не му обърна внимание. След малко Царя вдигна уж случайно поглед и любезно поздрави:

— Добър вечер, сър.

— Добър вечер! — По лицето на Грей се стичаше пот. — Много пари имате. — „Боже мили, в живота си не съм виждал толкова много пари накуп. Защо поне част от тях не са мои?“

— Ами обичаме да залагаме, сър.

Грей потъна обратно в нощта. „Дяволите да го вземат тоя Самсън!“ Играта продължи, докато прозвуча уреченият сигнал, че наоколо е чисто. Тогава Царя събра парите и даде всекиму по десетачка. Мъжете му благодариха в хор. После връчи на Дайно по десетачка за външните постове, кимна на Питър и двамата се оттеглиха в неговия ъгъл.

— Заслужихме по чашка кафе.

Царя се чувствуваше леко уморен. Напрежението да се държиш на върха изтощава, той се изтегна на леглото, а Питър Марлоу направи кафе.

— Май не ти донесох късмет — тихо рече той.

— Защо?

— Ами тая сделка. Не беше много успешна, нали?

Царя искрено се разсмя.

— Всичко мина според плана. Ето, вземи — каза той и отброи сто и десет долара. — Дължиш ми два.

— Какво два? — Питър погледна парите. — Защо ми ги даваш?

— Това ти е комисионната.

— За какво?

— Господи, да не мислиш, че ще те карам да работиш даром. За какъв ме вземаш?

— Казах ти, че с удоволствие ще дойда. Не смятах, че трябва да получа нещо само защото превеждах.

— Ти не си наред. Сто и осем долара — това са твоите десет процента. Не го приемай като подаяние. Изкара си ги.

— Ти не си наред, не аз. Как, по дяволите, съм изкарал сто и осем долара от сделка за две хиляди и двеста, когато едва покрихме цената и печалба нямаше? Да не искаш да взема парите, които Торусуми ти даде на теб?

— Няма ли да ти влязат в работа? На теб или на групата?

— Естествено, че ще ми влязат в работа. Но не е справедливо. А и не разбирам защо точно сто и осем?

— Питър, направо не ми го побира умът как си оцелял досега? Виж, да ти обясня простичко. От сделката изкарах чиста печалба хиляда и осемдесет долара. Десет процента от тях правят сто и осем. Дадох ти сто и десет. Дължиш ми два.

— Нищо не разбирам, по дяволите! Как изкара толкова пари, като…

— Ще ти обясня. Правило номер едно в търговията: купуваш евтино и продаваш скъпо. Ако можеш! Както стана тая вечер например.

Царя със задоволство обясни как бе надхитрил Праути. Като свърши, Питър Марлоу дълго мълча. После каза:

— Но това ми се струва… струва ми се доста нечестно.

— Няма нищо нечестно, Питър. Всяка сделка се основава на правилото, че продаваш по-скъпо, отколкото купуваш. Или отколкото ти струва стоката.

— Да, но… печалбата ти не е ли твърде голяма?

— Ами, никак. Всички знаехме, че часовникът е фалшив. Освен Торусуми, разбира се. Но ти нямаш нищо против, че го метнахме, нали? Макар че той лесно ще го пласира на някой китаец, и то с печалба.

— Да, май нямам нищо против.

— Така. А сега да вземем Праути. Часовникът, който ми пробута, беше фалшив. Може и да го е откраднал, отде да знам? Но получи ниска цена, защото не е добър търговец. Ако се беше решил да си вземе часовника и да си тръгне, тогава щях да го спра и да вдигна цената. При това той поначало искаше да ме прецака. Въобще не му пукаше, че може да ме накисне с фалшивия часовник. Част от сделката включва условието, че аз винаги прикривам клиентите си, така че Праути няма от какво да се бои и той го знае, а аз може да загазя яко.

— Но какво ще правиш, когато Торусуми открие играта и се върне?

— Той ще се върне — внезапно се ухили Царя и бе цяло удоволствие да се види радостта му, — но скандал няма да вдигне, защото много добре му е ясно, че ще се посрами. Никога няма да посмее да признае, че съм го надхитрил. Боже, та приятелчетата му ще го скъсат от подигравки само ако научат. Той ще се върне, това е повече от сигурно, но за да се опита да ме надхитри. — Царя запали цигара и подаде една на Питър Марлоу. — Така че — оживено продължи той — Праути получи деветстотин минус моите десет процента. Ниска, но справедлива цена, а и не забравяй — аз и ти носехме целия риск. Сега да сметнем разходите. Платих сто долара да лъснат и почистят часовника и да му сложат ново стъкло. Двайсет за Макс, който пръв научи за предстоящата продажба, по десет на четирите поста и още шейсет за тия, дето ни прикриха с покера. Общо хиляда и сто и двайсет. Две хиляди и двеста минус хиляда сто и двайсет прави точно хиляда и осемдесет. Десет процента са сто и осем. Съвсем просто.

Питър Марлоу поклати глава. Толкова много цифри, толкова много пари, толкова много вълнения. Поговориха известно време с някакъв кореец и ето че изведнъж притежава сто и десет, не, сто и осем долара, просто ей тъй. „Боже господи — мислеше си той с ликуващо сърце, — та това са повече от двайсет кокосови ореха или сума ти яйца. Ами Мак! Сега ще можем да му купим храна. Яйца, преди всичко яйца.“ Внезапно чу гласа на баща си, чу го така ясно, сякаш стоеше до него. И го видя — изправен и внушителен във флотската си униформа. „Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитават теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свързвай с него, защото ще те опетни. Запомни, има хора с чест и хора без чест. Има честни пари и безчестни пари.“ „Но това не са безчестни пари — чу собствения си глас Питър Марлоу. — Царя току-що обясни. Те искаха да го измамят, а той излезе по-умен от тях.“ „Да, но е безчестно да продадеш чужда вещ и да кажеш на собственика, че е продадена за по-малко, отколкото в действителност.“ „Така е, но…“ „Няма «но», сине. Вярно е, и честта има степени, но човек защитава само едни принципи. Постъпи, както намериш за правилно. Избери си позиция в живота. За определени неща човек трябва сам да вземе решение. Знам, понякога е необходимо да се приспособяваш към обстоятелствата.