Като начало военен съд. После в карцера, в моята килийка. Без допълнително и без говежда яхния. Без трошица в повече. Там в клетката, като плъхове. Сетне ще ги пусна — озлобени, ожесточени. А озлобените хора правят грешки. И следващия път, следващия път ще ги спипа направо Йошима. Тая работа най-добре да си я вършат японците — ние няма какво да им помагаме. Но в случая може би е редно. Не, не, само някой лек намек. Нищо повече. Ще ти го върна аз на тебе, Марлоу, тъпкано ще ти го върна! Дори може би по-скоро, отколкото се надявах. И това, което ще ви се случи — на теб и на оня мошеник, — ще бъде повече от удоволствие за мене.“ Царя погледна часовника си. Девет и четири. Значи вече всеки момент ще е тук. На японците поне това им е хубавото — винаги знаеш до секундата кога какво става, защото определят ли веднъж час за нещо, мърдане няма.

В този миг се чуха тихи стъпки. Торусуми се подаде иззад ъгъла на бараката и бързо се шмугна под брезентовия навес. Царя стана на крака и го поздрави. До него Питър Марлоу се надигна с нежелание, отвратен от себе си.

Торусуми бе доста известна личност в Чанги. Славеше се като човек опасен и своенравен. В чертите му имаше нещо запомнящо се, за разлика от пълното безличие на останалите корейци. Беше дошъл в лагера преди малко повече от година. Обичаше да измъчва пленниците — държеше ги на слънце, крещеше им, риташе ги, когато му скимне.

— Заповядай. Искаш цигара? — рече Царя с усмивка и му предложи необработен тютюн.

Торусуми гордо демонстрира златната си усмивка, подаде на Питър Марлоу пушката си и седна. Извади пакет „Куа“ и почерпи Царя. После погледна въпросително към Питър Марлоу.

— Ichi bon приятел — каза Царя.

Торусуми изсумтя, извади отново на показ златната усмивка, всмукна въздух през зъби и му предложи цигара. Питър Марлоу се поколеба дали да приеме.

— Вземи я, Питър — настоя Царя.

Питър Марлоу го послуша. Кореецът седна до малката масичка.

— Кажи му, че е добре дошъл — поръча Царя на Питър Марлоу.

— Моят приятел казва, че си добре дошъл и за него е удоволствие да те види тук.

— О, благодаря. Има ли благородният ми приятел нещо за мен?

— Пита имаш ли нещо за него.

— Предавай му думите ми точно, Питър. Не променяй нищо.

— Местното наречие не позволява да се превежда абсолютно точно.

— Добре, но гледай да е колкото може по-близо. И карай спокойно.

Царя подаде часовника. Питър Марлоу с изненада забеляза, че той е като нов — току-що полиран, с ново стъкло и в малко велурено калъфче.

— Кажи му, че един мой познат иска да продаде часовника. Но е скъп и може би не е точно това, което му трябва.

Дори Питър Марлоу съзря алчното пламъче, което блесна в очите на корееца, когато извади часовника от калъфа. Той внимателно го поднесе до ухото си, изсумтя небрежно и го постави обратно на масата.

— Имаш ли нещо друго? — преведе отговора му Питър Марлоу. — Съжалявам, но в момента омегите не се търсят много в Сингапур.

— Говориш малайски изключително добре — учтиво добави Торусуми, като засмукваше въздух през зъби.

— Благодаря — отвърна с неудоволствие Питър Марлоу.

— Какво каза той, Питър?

— Просто, че говоря добре малайски, нищо друго.

— Е, тогава кажи му, че съжалявам, но това е всичко, което мога да му предложа.

Царя изчака, докато преведат думите му, после се усмихна и сви рамене. Взе часовника, прибра го обратно в калъфа, пъхна го в джоба си и се надигна.

— Salamat! — рече той.

Торусуми отново оголи зъби и направи знак Царя да седне.

— Часовникът не ме интересува — започна той, — но тъй като си ми приятел и си си направил труда, бих попитал колко иска за него човекът, който притежава тази незначителна вещ?

— Три хиляди долара — отговори Царя. — Съжалявам, че е толкова много.

— Наистина много е. Притежателят сигурно не е с всичкия си. Аз съм беден човек, обикновен войник, но тъй като сме вършили работа и преди и за да ти направя услуга, ще ти предложа триста долара.

— Съжалявам, не смея да приема. Чух, че има купувачи, които биха платили и по-добра цена чрез други посредници. Съгласен съм, че си беден човек и не бива да даваш пари за такъв прост часовник. Разбира се, омегите не струват много, но от уважение към притежателя би било обидно да му се предложи по-малко, отколкото струва един второкачествен часовник.

— Вярно, така е. Може би трябва да увелича цената, защото дори и бедният човек има достойнство, пък и за мене ще бъде достойно да се опитам да облекча нечии страдания в тези тежки времена. Четиристотин.

— Благодаря ти, че си толкова загрижен за моя познат. Но този часовник все пак е омега и макар цената му да е паднала в сравнение с високата му стойност преди време, очевидно има и друга причина да не искаш да се споразумеем. Аз съм човек с достойнство и не мога да си позволя да мамя…

— Аз също съм човек с достойнство. Нямам желание да накърнявам твоята чест и честта на собственика на часовника. Може би ще трябва да рискувам своята собствена чест и да се опитам да убедя онези мизерни китайски търговци, с които работя, да заплатят по-разумна цена поне веднъж в мизерния си живот. Ще се съгласиш, сигурен съм, че петстотин долара е най-голямата сума, която един честен и достоен човек би дал за тази омега, дори при предишните цени.

— Така е, приятелю мой. Но слушай какво ще ти кажа. Може би цената на часовниците омега не е паднала. Може би мизерните китайци недостойно мамят един честен човек. Миналата седмица един от твоите корейски приятели дойде и купи от мен такъв часовник за три хиляди долара. Този го предлагам на теб, защото ценя дългата ни дружба и доверието, което сме изградили помежду си за времето, откакто работим заедно.

— Истината ли ми казваш? — Торусуми яростно се изплю на пода и Питър Марлоу се приготви за удара, който обичайно следваше подобни изблици.

Царя остана невъзмутим. „О, боже — помисли си Питър Марлоу, — железни нерви има тоя човек.“ Царя извади щипка тютюн и започна да си свива цигара. Като видя това, Торусуми спря да беснее, извади пакета „Куа“, почерпи ги и се поуспокои.

— Изумен съм, че мизерните китайски търговци, за които рискувам живота си, са били толкова нечестни. Смаян съм от това, което ти, приятелю, ми каза. Дори нещо повече, ужасен съм. Като си помисля как са се подиграли с доверието ми! Цяла година върша търговия с един и същи човек. И като си помисля само, че толкова време ме е лъгал! Той заслужава да го убия, мизерника!

— По-добре го надхитри — рече Царя.

— Как? Много бих желал моят приятел да ми каже как?

— Използвай острия си ум. Кажи му, че разполагаш със сведения, които доказват какъв мошеник е. Кажи му, че ако не ти дава добра цена в бъдеще — добра цена и двайсет процента отгоре, за да изкупи старата си вина, — може да подшушнеш нещо на властите. Тогава те ще го приберат, а заедно с него ще приберат жена му и децата му и ще се гаврят с тях, докато наситят желанието си.

— Безценен съвет ми даваш. Щастлив съм, че моят приятел е толкова умен. Заради ума му и заради приятелските ми чувства към него ще предложа хиляда и петстотин долара. Това са всичките пари, които имам на света, включително и малката сума, поверена ми от един мой другар, който лежи от болестта на жените в онази кочина, наречена болница, и не може да работи.

Царя се наведе и пропъди облака комари, които кръжаха около глезените му. „Виж, това вече е друго нещо, момчето ми — помисли си той. — Чакай да видим сега — две хиляди ще са много. Хиляда и осемстотин е добре. Хиляда и петстотин също не е зле.“

— Царя те моли да почакаш — преведе Питър Марлоу. — Трябва да се посъветва с онзи нещастен човек, които иска да ти продаде толкова скъпо стоката.

Царя изскочи през прозореца и тръгна покрай бараката, като по пътя проверяваше постовете. Макс си беше на мястото, Дайно пазеше от едната страна на пътеката, а Байрън Джоунс — от другата. Откри майор Праути в сянката на съседната барака, целият потен от напрежение.