— А, не, не го понасям тоя боклук. Съсипва ми гърлото.

— Нищо де, опитай. Обработен е. Научих рецептата на остров Ява.

Царя колебливо пое табакерата. Тютюнът беше от най-обикновен треволяк, но имаше не сламено жълт, а тъмно златист цвят, изглеждаше сочен и добре ферментирал, не миришеше на мухъл, а ухаеше със сладникаво упойващия аромат на истинския тютюн. Той извади оризови цигарени хартийки, взе смайващо едра щипка тютюн и сви дебела цигара, после откъсна стърчащите краища и небрежно хвърли излишъка на пода.

„Боже господи — помисли си Питър Марлоу, — предложих му да го опита, а не да го вземе всичкия. — Знаеше, че би трябвало да събере пръснатия по пода тютюн и да го сложи обратно в табакерата, но не го стори. — Има неща, които човек просто не може да си позволи“ — реши той.

Царя щракна запалката и при вида и двамата отново се засмяха. Запали цигарата и дръпна с недоверие веднъж, и още веднъж. После пое дълбоко дима.

— Направо е страхотен — каза той изумен. — Е, не е чак като моите „Куа“, но е страхотен. — След това се поправи: — Искам да кажа, не е лош.

— Никак не е лош — засмя се Питър Марлоу.

— Как го правиш, по дяволите?

— Търговска тайна.

Внезапно Царя осъзна, че държи в ръцете си златна мина.

— Обработката сигурно е много сложна, а? — опипа той почвата.

— Ами, съвсем проста работа. Първо накисваш суровия тютюн в чай, след това го изстискваш, поръсваш го с малко захар, размачкваш го, докато я поеме, и накрая го загряваш леко в тиган на тих огън. Бърка се непрекъснато, иначе се разваля. Просто трябва да внимаваш да не стане много сух, но да не е и много влажен.

Царя се изненада, че Питър Марлоу му откри технологията, без първо да се спазари. „Сигурно само ме подмамва — каза си той. — Не може да е толкова лесно, инак щяха да го правят. Пък и вероятно е наясно, че аз съм единственият, който може да уреди производството на едро.“

— Това ли е всичко? — усмихна се Царя.

— Да, нищо особено, както виждаш.

Царя вече предвкусваше печалбата от преуспяващата търговия. И при това съвсем законна.

— В твойта барака сигурно всички правят тютюна така?

— Не, само аз — поклати глава Питър Марлоу. — За моята група. От месеци ги въртя другите, давам им какви ли не рецепти, но досега не са разбрали точно как става.

По лицето на Царя се разля широка усмивка:

— Значи ти единствен знаеш начина?

— Ами, глупости! — отвърна Питър Марлоу и Царя усети как сърцето му се свива. — Рецептата е местна. Из цяла Ява така го правят.

— Тука в лагера няма други, така ли? — оживи се Царя.

— Не знам. Никога не съм се замислял.

Царя остави димът бавно да се източи през ноздрите му, но в същото време мозъкът му трескаво работеше. „Даа — мислеше си той, — днес наистина ми върви.“

— Виж какво, Питър, ще ти направя едно делово предложение. Ти ми показваш как точно го приготвяш, а аз ти плащам… — той се поколеба — десет процента.

— Моля?

— Добре де — двадесет и пет.

— Двадесет и пет?

— Ясно. — Царя изгледа Питър Марлоу с нарастващо уважение. — Бива си те — добър търговец си. Аз поемам работата по доставката — ще купуваме на едро. Трябва да устроим нещо като фабрика. Ти надзираваш производството, аз следя пласмента. — Той протегна ръка. — Ставаме партньори и делим по равно — петдесет на петдесет. Така съгласен ли си?

Питър Марлоу изгледа подадената му ръка. После впери очи в лицето на Царя.

— Не, не става! — решително отсече той.

— По дяволите! — избухна Царя. — Това е възможно най-справедливото предложение. Какво искаш още? Аз давам мангизите, аз уреждам… — Внезапна мисъл го накара да млъкне. — Питър — рече той след малко, като се мъчеше да скрие обидата си, — никой няма да разбере, че сме партньори. Ти просто ми покажи как се прави, а аз ще имам грижата да получаваш своя дял. Можеш да ми имаш доверие.

— Знам — отвърна Питър Марлоу.

— Значи ще делим по равно — просия отново лицето на Царя.

— А, виж, това не.

— Боже господи! — ядоса се Царя, като видя, че губи играта.

Но сделката бе завладяла ума му и той се овладя. А колкото повече мислеше за нея… Накрая се озърна наоколо да види дали някой не ги подслушва, сниши глас и пресипнало рече:

— Шейсет на четирийсет. Не съм предлагал такива условия на никого през живота си. Шейсет на четирийсет, какво ще кажеш?

— Не.

— Как не? — избухна Царя слисан. — Нали и аз трябва да изкарам нещо. Какво, по дяволите, искаш за тая рецепта? Да не искаш пари на ръка?

— Нищо не искам — отвърна Питър Марлоу.

— Как така нищо? — отпусна се Царя изтощен на мястото си.

Питър Марлоу го изгледа озадачен. После рече колебливо:

— Да ти кажа право, просто не разбирам защо толкова се плашиш за такива работи. Тая обработка не съм я измислил аз, та да я продавам. Това е стара местна рецепта. Не мога да искам да ми плащаш за нея. Нямам право. И не би било редно. Пък и… — Той замълча за миг, после бързо предложи: — Да ти кажа ли как се прави? Още сега?

— Чакай малко! Значи не искаш нищо от мен, но ще ми покажеш как се прави? И то след като ти предложих да делим шейсет на четирийсет? След като ти казах, че от това мога да изкарам сума ти пари?

Питър Марлоу кимна.

— Ти си луд — безпомощно сви рамене Царя. — Нещо не е на ред тука. Нищичко не разбирам!

— Няма нищо за разбиране — усмихна се едва забележимо Питър Марлоу. — Приеми, че съм слънчасал.

Царя дълго го изучава с поглед. Сетне каза:

— Ще ми отговориш ли честно на един въпрос?

— Да, разбира се.

— Правиш го, защото знаеш кой съм, нали?

Думите сякаш увиснаха в горещия следобеден въздух.

— Не — наруши тишината Питър Марлоу.

И помежду им се възцари истината.

Час по-късно Питър Марлоу следеше как Текс приготвя втората порция тютюн. Този път Текс вършеше всичко сам, а Царя се въртеше наоколо като стара квачка.

— Сигурен ли си, че захарта е точно, колкото трябва? — загрижено попита той Питър Марлоу.

— Съвсем точно е!

— И колко време му трябва още?

— Според теб колко, а Текс?

Текс се усмихна на Питър Марлоу и се протегна в цялата си сто и деветдесет сантиметрова дължина:

— Пет-шест минути, там някъде.

Питър Марлоу се надигна.

— Къде е едното място? Клозетът де?

— Кенефът ли? Ей, там отзад — посочи Царя и добави: — Не може ли да почакаш, докато Текс свърши? Искам да съм сигурен, че е разбрал всичко.

— Той се справя чудесно — рече Питър Марлоу и излезе. Върна се, когато Текс вече сваляше тигана от огъня.

— Ето виж — каза той и напрегнато зачака Питър Марлоу да провери дали е преценил добре времето.

— Идеално — одобри Питър Марлоу, след като огледа обработения тютюн.

Царя развълнувано сви цигара в оризова хартийка. Текс и Питър Марлоу сториха същото. Запалиха ги с ронсъна и се засмяха доволно. После, докато всеки вдъхваше аромата на тютюна, настъпи тишина.

— Не е лош — каза Царя сдържано.

— Какви ги плещиш, по дяволите! — ядоса се Текс. — Направо е страхотен!

Питър Марлоу и Царя избухнаха в смях, а когато обясниха на Текс причината, той също се разсмя.

— Трябва да му сложим име — замислено рече Царя. — А, сетих се. Какво ще кажете да го кръстим „Три царя“. Единият е царят на военновъздушните сили, вторият е цар Тексас, а третият съм аз.

— Не е зле — съгласи се Текс.

— Утре отваряме фабриката.

Текс тъжно поклати глава:

— Утре съм на работа извън лагера.

— Майната му! Ще кажа на Дайно да те замести.

— Не, аз сам ще го помоля. — Преди да излезе, Текс се усмихна на Питър Марлоу. — Радвам се, че се запознахме, сър.

— Зарежи го това „сър“! — рече Питър Марлоу.

— Съгласен. И още веднъж благодаря!

Питър Марлоу го изпрати с поглед.

— Странно — тихо каза той на Царя. — Отдавна не съм виждал толкова усмихнати лица.

— А защо пък да не се смеем. Можеше да сме къде-къде по-зле. Тебе над камилата ли те свалиха?