— Празненство. Вси светии — каза Милс.

Алеви кимна. Не беше се сетил за това, но изглежда, че купонът свършваше. Той се взря в огромното американско знаме на отсрещната стена.

— Странно.

Когато се обърнаха да си ходят, вратата се отвори и оттам излезе мъж на средна възраст в бяло зимно яке и се закова на място на верандата. Наблюдаваше Алеви и Милс.

Алеви и Милс също се вгледаха в него. Няколко секунди никой не наруши мълчанието, после мъжът попита:

— Говорите ли английски?

Алеви кимна.

Мъжът се изкашля и каза със заваления си пиянски глас:

— Добре тогава, хайде, стреляйте.

— Да стреляме?

Вратата отново се отвори и оттам излезе млад мъж, който бързо каза на руски:

— Аз поемам отговорността за този американец, майоре.

Алеви се опита да схване за какво всъщност става въпрос и на какъв език да отговори. Явно и двамата мъже бяха много пияни.

— Името ми е Марти Бамбач — каза младият мъж на руски. — Това е Тим Ландис. Аз живея при него. Ще го заведа до вкъщи.

— Просто загубих представа за времето — каза Тим Ландис на английски. — Няма голямо значение.

Алеви започна да схваща. Ландис беше американец, който вероятно бе нарушил вечерния час, а Бамбач беше руски американец. Алеви се обърна към Марти на руски.

— Мога да си затворя очите за нарушението на вечерния час, ако поемете отговорността за него.

— Благодаря ви, майоре — отговори Марти на руски. Той се вгледа в Алеви на слабата светлина. — Вие нов ли сте тук?

— Да. Защо не влезете вътре? Искам да поговоря малко с този човек.

Марти се поколеба, после каза:

— Той не говори руски.

— Влезте вътре.

— Да, сър. — Марти се обърна към Ландис и за голямо учудване на Алеви каза на перфектен английски:

— Всичко е наред, Тим. Иска само да си поговорите, а после аз ще те заведа вкъщи. — Марти се обърна и залитайки, тръгна отново към сградата.

Ландис се олюля към края на верандата и се облегна на парапета. Разкопча ципа си и уринира.

— Да върви по дяволите това място! — той си затвори ципа и се заклатушка обратно към вратата.

— Седнете тук — каза Алеви на развален английски, като го хвана за ръката.

— Пуснете ръката ми.

— Слушайте ме. Тук ли е полковник Сам Холис?

Ландис погледна към Алеви, но не каза нищо.

— Холис и Лиза Роудс. Тук ли са?

— Холис… Жал ми е за него… той се прибра вкъщи. — Ландис поклати глава.

— Продължавайте.

— Извадиха го от супата… но ето, че сега е тук с нас, жалките нещастници… двадесет години по-късно… Но е тук. — Ландис неочаквано се опита да козирува. — Капитан Тимъти Ландис от военновъздушните сили на САЩ на вашите услуги, майоре. Кога ще отиде по дяволите това шибано място?

— Много скоро.

— Така ли? Това е добра новина.

— Къде е Холис?

— Жена ми Джейн мисли, че той е голяма работа.

— Жена ви?

— Но той си води някаква жена. Проклети жени — продължи Ландис. — Ще я убият. Твърде много говори.

— Кого? Кого ще убият?

— А?

— Лиза Роудс? Лиза Роудс ли ще убият?

— Може би. Твърде много говори. Нея и жена ми. И двете са твърде дейни. — Ландис падна в люлеещия се стол и се загледа в навеса над верандата.

— Къде е Холис?

— О… — Ландис се огледа, сякаш да се запознае с околностите. — О…, дадоха му къщата на Додсън. Зад тази сграда. На около двеста метра.

— А жената, която е с него? Лиза Роудс?

— За какво ви е всичко това? — Ландис огледа Алеви и Милс. — Те двамата достатъчно се повъргаляха в лайнарника ви.

— Какъв лайнарник?

— Шибания карцер. Всички сте еднакви лайна, вие и Буров, и всички от КГБ.

— Тук ли е Буров?

— А къде, по дяволите, още може да бъде?

— Трябва да се разкараме оттук — каза Милс, слагайки ръка на рамото на Алеви.

— Чакай — каза той на Милс. — Жената. Лиза. Тя с Холис ли е? В къщата на Додсън?

— Оставете ги на мира — Ландис несигурно се изправи на краката си, после внезапно замахна към Алеви, който отстъпи назад. — Хайде, копеле такова, застреляй ме! — извика Ландис. — Застреляй ме! Искам да умра! — Ландис залитна през верандата и падна до един стълб, закривайки лицето си с ръце. Алеви и Милс го чуваха как хлипа, а когато си тръгнаха, доловиха да вика след тях: — За Бога, измъкнете ме от тук!

— Господи… Сет, това е ужасно! — тихо каза Милс.

— Не съм си и мислил, че ще бъде хубаво, Бърт. Сега разбираш, нали?

— Започвам. Не съжалявам, че дойдох. — Той добави. — Жени?

— Уличници от лагерите, предполагам — сви рамене Алеви.

Те намериха пътеката, минаваща зад Пост 000, и тръгнаха надолу по склона към гъсто залесената падина.

— Другият човек, Марти Бамбач — прошепна Милс. — Той беше руснак. Английският му беше перфектен.

Алеви кимна.

— И защитаваше Ландис.

— Дори не мога да си представя сюрреалистичния живот, който се живее тук. Но знам, че имат затвори и вечерен час, както и че мястото е под опеката на КГБ.

Алеви бръкна в джоба на шинела си и извади оттам малък радиопредавател, включи го и издърпа антената. — Е, има сигнал. Някъде тук е. Усилва се — каза той, докато вървяха. Огледа се и за пръв път забеляза дървената къща, скрита сред дърветата. Прозорците й не светеха.

— Прилича на американска вила. Зловещо е — прошепна Милс.

Алеви тръгна между дърветата и сигналът се усили. Той хвърли предавателя в храстите и се приближи към входната врата. Нямаше ключалка, а само метална топка. Тя се завъртя, но вратата не се помръдна. Алеви подпря вратата с рамо и бавно натисна. Усети как започва да поддава, след това нещо метално падна на земята.

— Стой тук — прошепна той.

Алеви отвори и се промъкна в тъмната къща, като затвори след себе си. Включи фенера си с червен филтър и разходи лъча по стените и мебелите, след това забеляза, че в дясната стена има отворена врата, през която се виждаха светещите реотани на електрическа печка. Той мина през вратата и се намери в спалнята. Лъчът на фенерчето му се спря на иконата, закачена на стената над двойното легло. Алеви тихо тръгна по дъсчения под към леглото. Погледна надолу към Лиза Роудс, увита в дебелите юргани. Неволно се протегна, за да я докосне по бузата.

Нечия ръка стигна врата му, а в сърцето му се опря дълъг назъбен нож. Алеви успя да извие леко главата си и тихо каза:

— Здравей, Сам.

— Здравей, Сет — отговори Холис и отпусна захвата си. Той тръгна към вратата и те влязоха в хола. Холис запали настолната лампа и Алеви видя, че носи анцуг, подобен на онези, в които бяха облечени Ландис и Бамбач. Холис потърка палеца в показалеца си и Алеви кимна. Холис пусна касетка с госпъл музика.

— Дяволски начин, за да кажеш здрасти на свой приятел — тихо каза Алеви.

— Никой от приятелите ми не се облича така.

— Хладнокръвен човек си, полковник — усмихна се Алеви. Холис се поколеба, после каза:

— Всъщност много се радвам да те видя тук за разнообразие. — Той протегна ръка и Алеви я стисна. — Започвах вече да се чудя дали ще дойдеш.

— Дойдох толкова бързо, колкото можах, Сам. Прекарах цели пет дни във Вашингтон, докато уреждах тази операция.

— Какъв е планът?

— Ще те информирам в движение. Защо не събудиш Лиза?

Холис се върна в спалнята и затвори след себе си. Алеви отиде до входната врата, отвори я и каза на Милс:

— Тук са. Идваме след няколко минути.

Той затвори вратата и започна да се разхожда из стаята, като я разглеждаше. Вдигна няколко списания, след това огледа видеокасетите в библиотеката.

— Невероятно!

— Сега идва — Холис се върна в стаята.

— Не е лошо — кимна Алеви и посочи с ръка стаята.

— Не е добре, Сет.

— Разбрах, че сте имали доста трудни моменти.

— Откъде го чу?

— От капитан Ландис. Познаваш ли го?

— Да.

— Изглежда напълно съсипан — каза Алеви.

— Всички сме така. Къде видя Ландис?

— При Пост 000 — Алеви му разказа накратко.