— Съжалявам. Наистина. Не мога… не мога да разбера защо полковник Буров…

— Защо не организирате някакъв протест и не се обърнете към полковник Буров.

— Ние не можем…

— Не, не можете, защото сте толкова американци, колкото и Чингис хан или полковник Буров. Нямате представа какво означава да си свободен човек, с всички произтичащи от това права и задължения.

— Имам представа. Научих го тук.

— Това не се учи — пристъпи по-близо до него Лиза. Тя го бутна с пръст в гърдите. — Трябва да живееш с това всеки ден. Хайде, Руни, хайде, упражни правото си на свобода на словото, което се гарантира и от двете конституции. Упражни правото си да поискаш поправянето на допуснатата несправедливост. Това ще бъде добър урок за теб. — Тя се огледа. — За всички вас.

Никой не проговори и Холис почти физически усети, че някои от около стотината курсанти в залата задълбочено размишляваха, докато част от тях бяха изобразили на лицата си онова отсъстващо изражение, което хората имат, когато, чувайки призив да хванат оръжието, се правят, че говорещият не се обръща към тях. Близо половината от курсантите обаче изглеждаха готови да предприемат нещо.

— Разбирате ли, че тук имате право на живот, на свобода и на стремеж към щастие не повече от затворниците. Задавали ли сте си понякога въпроса какво става с курсантите, които отпадат от това училище? — попита Холис.

— Опитвате се да ни измамите по типичен за Запада образец — извика Джон Флеминг, един от младежите, които бяха срещнали на баскетболното игрище. — Няма да слушаме западното ви измамничество.

— Ако ще спориш с тях, направи го като американец, а не като тъп руснак — извика му Марти, пансионерът на семейство Ландис.

Чуха се и одобрителни възгласи, и освирквания. Сузи Трент излезе от тълпата и тръгна срещу Лиза.

— Какво става с курсантите, които пропадат?

Преди Лиза да успее да отговори, Джеф Руни й извика.

— Млъкни! Неприятности ли искаш да си навлечеш?

— Искам да знам.

Другият пансионер на семейство Ландис, Сони, излезе от тълпата, заобикаляща Холис и Лиза, и се обърна към курсантите.

— Аз ще говоря като американец. Тези двамата престъпват правата ни за свобода на събиранията и свобода на словото. Те ни подтикват към метеж и представляват реална и действена заплаха за нашето спокойствие. Предлагам да ги подложим на граждански арест и да ги заведем в щаба.

Холис бе впечатлен от познанията на Сони в областта на правото и умението му да изопачава законите.

— Вашият началник Пьотр Буров — каза Холис — възнамерява да екзекутира незаконно…

— В това няма нищо незаконно! — извика Сони. — Тук има надлежно създадени закони, Холис, и Додсън наруши един от тях. Знаел е, че това престъпление се наказва със смърт.

— А какво ще кажете за десетимата случайно избрани, които ще бъдат екзекутирани с него? — изправи се Холис лице в лице срещу Сони. — Това се нарича репресия и тя е незаконна във всяко цивилизовано общество.

— Искате да кажете, че ние не сме цивилизовани? — Сони приближи лицето си към Холис.

Лиза бутна Сони в гърдите.

— А вие как наричате екзекуцията на военнопленник, който изпълнява задълженията си и упражнява правата си за бягство според Женевската конвенция?

Сони погледна към Лиза, без да изпуска Холис с ъгълчето на очите си. В стаята настъпи пълна тишина и някой тихо каза:

— Тя е права. Екзекуцията е незаконна според международните закони.

Няколко души измърмориха нещо в знак на одобрение.

— Повечето от нас са от военновъздушните сили на Червената армия — изкашля се Ерик Ларсън. — Знаем че не бива да се екзекутира наш колега, офицер. Може би бихме могли да напишем петиция до Буров…

— Няма нужда да си правите труда — каза Буров, докато влизаше в стаята. Следваха го шест въоръжени войници от отряда за охрана на КГБ. Той погледна към курсантите, после към Холис и Лиза.

— Е, какво, опитвате се да разигравате тук американската революция? Вече направихме своята революция, благодарим ви.

Холис се приближи към Буров и каза:

— Смятам, че този випуск никога вече няма да бъде същият, полковник.

— Мисля, че сте прав.

— Отменете тези екзекуции.

— Не. Убеден съм повече от всякога, че имаме нужда от това, което ще се случи утре. Всички. — Буров погледна към Марти, после към Джеф Руни, Сузи Трент и някои други. — Поздравявам ви за добрата игра — каза той. — Някой външен човек би могъл да повярва, че мислите онова, което казвате — усмивката му бе крайно неприятна.

— Вярвам в това, което чух за убийствата утре — тихо каза Сузи Трент.

Буров погледна към нея, после към останалите.

— Желае ли някой да добави още нещо към коментара на младата дама? Първоначално никой не проговори, после Джон Флеминг се обади:

— Да, полковник, мисля, че тя винаги е изказвала нелоялни и неправилни съждения за нашата социалистическа родина.

Холис забеляза, че сега никой не каза на Флеминг, че говори като тъп руснак, затова се обади:

— Ти си истинско лайно!

— Сега е дванайсет и двайсет и пет, полковник — каза Буров, като си погледна часовника. — Ако вие с госпожица Роудс тръгнете веднага, може би ще успеете да се приберете преди вечерния час. В противен случай има много голяма вероятност патрулите да ви застрелят. Приятна вечер.

Холис хвана Лиза за ръката и я поведе към вратата.

— За благото на всички, моля ви, размислете! — каза тя на Буров.

— По-добре побързайте. Бих искал да ви видя утре в кабинета си, а не в моргата. — Той обърна гръб на Холис и Лиза и каза на курсантите: — Продължете празнуването на Вси светии.

Холис изведе Лиза в голямата зала, където се бяха събрали около двеста курсанти, притиснати плътно към вратата на бара. Те бързо се отдръпнаха, за да направят път на Холис и Лиза. Двамата излязоха навън в студения влажен въздух и поеха по пътеката към дома си. Известно време никой не продума.

— Господи, гордея се с теб, Сам.

— И ти се справи добре.

Стигнаха до бараката си и влязоха вътре. Лиза заключи вратата, отпусна се в креслото и загледа угасналия огън.

— Една искра. От това ли имат нужда? Или им трябва цяла факла? — Тя въздъхна дълбоко и погледна към тавана. — Аз просто не разбирам тези хора. Никой не ги разбира.

— Това е така, защото те самите не се разбират — отговори Холис. — Но ако някой ден успеят да се разберат, ако спрат да се притесняват за това как гледа на тях Западът и започнат да се превръщат в онова, което наистина са, тогава Първата руска революция ще се превърне просто в пролог към втората революция.

— Но кога?

— Когато станат готови. Когато няма да са в състояние да отричат заобикалящата ги действителност.

— Надявам се да доживея да го видя. — Тя мрачно се усмихна. — Надявам се да доживея до утре. — Лиза се изправи. — Хайде да си лягаме.

— Отивай. Имам нужда да остана малко сам.

— Добре.

Тя го целуна, отиде в спалнята и затвори вратата след себе си.

Холис изгаси лампата и остана да седи в тъмнината сам с мислите си. Не за пръв път реши, че Алеви просто ги бе предал и изоставил. Холис съобразяваше, че Алеви има много основателни причини за това — типични за Алеви основания. И все пак усещането, макар и противоречащо на действителността, че Алеви не е способен на такова предателство, не го напускаше. Освен, разбира се, ако не изпитваше чувството, че самият той е бил предаден. А може би Лиза бе предала Сет Алеви, своя любовник? Холис не знаеше. Навярно Алеви пък се смяташе за предаден от Холис. Сексуалната ревност бе толкова силна движеща сила във взаимоотношенията между мъжете и жените, колкото всичко останало, и неведнъж бе довеждала до краха на цели нации и крале.

Холис се загледа в тъмнината. Времето минаваше, но въпреки че бе уморен, не му се спеше. Обзе го странното усещане за сигурност. Струваше му се, че това е последният ден на Школата за магии.

В кабината на Ми-28 стана студено. Алеви, Милс, Бренън и О’Шей последователно се разходиха около вертолета, оглеждайки очертанията на мината с нощния визьор, монтиран на снайперската пушка „Драгунов“. С помощта на черно тиксо Милс промени регистрационния номер на вертолета от П-113 на П-413, за да се застраховат, в случай че с летателен апарат или в самата Школа за магии бяха засекли нещо от радиопредаванията за катастрофата на 113. Пилотът на Аерофлот започна да стене в тъмнината и Бренън, който в този момент бе с пушката извън вертолета, показа главата си през вратата и каза на Алеви.