— Много добре.

— Стараем се.

— Знам.

— И така, пушите ли кубински пури?

— Не.

— Вече пушите. — Пул извади два метални цилиндъра за пури от джоба на якето си и ги подаде на Холис, който ги пусна в своя джоб. — Тук са имената на всички американци, минали през това място — каза Пул. — Където е било възможно, има подписи, дати на пристигане в лагера, а където е необходимо, има и дата на смъртта. Това е динамит, полковник, и той ще избухне, ако успеете да го измъкнете оттук и да го занесете в посолството.

— Знам.

— Но може би в посолството не искат динамит.

— Може и да не искат. Но ще направят онова, което са длъжни да сторят.

— Ще го направят ли? Надявате ли се, че… добре, няма пак да ви задавам този въпрос. Как прекарахте сутринта? — попита Пул.

— Предполагам, знаете, че посетихме Буров. Нормално ли е да ви кани в къщата си?

— Някога беше. Нещо като да те поканят на шери при главния учител. Но комитетът по етиката го отмени още преди години. Отиваме само ако има заповед лично от него да се явим на рапорт. Никога не приемаме никакви напитки, дори чаша вода. Мисля, че това много го оскърби, и вече не кани никого.

— Добре.

— Ще ми кажете ли какво искаше от вас?

— Ами по принцип искаше да ни разстреля, ако не се съгласим да работим тук.

— Ако можехте да бъдете сигурни, че просто ще ви разстреля, бих ви посъветвал да му кажете да го направи и да се свършва с всичко. Но той ще ви подложи на разпити, които никак няма да бъдат приятни.

— Знам — отговори Холис. — Всъщност той ни предостави като избор да минем през по-приятните разпити с наркотици и полиграф, ако приемем да работим тук. И в двата случая той ще измъкне от нас информация, която бих предпочел да не знае.

Пул погледна Холис, после Лиза и попита:

— И вие ли сте от разузнаването?

— Да, но съвсем отскоро. Преди правех преглед на печата.

— Трябва да му отговорим до шест часа — продължи Холис. — Ще му кажем „да“, но се опитвам да спечеля време, преди да се стигне до полиграфа.

Защо ви е да печелите време? — Пул се втренчи в Холис.

Добър въпрос, помисли Холис. Ако искаше да отговори на Пул, трябваше да каже: „За да дам време на хората от Вашингтон да се поразмърдат.“ Той знаеше, че Сет Алеви ще представи на президента много убедителен доклад, доказваш, че Лиза Роудс и Сам Холис не са изгорели във вертолетна катастрофа, а са отвлечени и се намират в Школата за магии. Освен това Алеви щеше да каже на Националния съвет за сигурност, че в главата на Сам Холис има много повече информация, отколкото те биха искали да стигне до руснаците. Алеви щеше да намеква за не съвсем ясни неща, да моли, да убеждава и да заплашва. Може би дори бе отвел генерал Суриков в Белия дом и точно в този момент показваше зловещия микрофилм с трите хиляди съветски агенти на потресения президент и съветниците му по сигурността. В крайна сметка дори хората от Вашингтон щяха да осъзнаят, че трябва да се направи нещо, даже ако това прати по дяволите процеса на разведряване.

— За какво печелите време? — повтори въпроса си Пул.

Холис не отговори на този въпрос, но информира Пул:

— Буров каза, че са хванали Додсън.

— Джак… заловен?

— Така казва Буров.

Пул бе като вцепенен, но бързо се овладя.

— Сега ще започне кървавата баня.

— Довечера ще поговоря с Буров. Ще видя какво мога да направя.

— Нищо не можете да направите.

— Поне ще опитам.

— Добре… Довечера е това идиотско празненство, посветено на Вси светии. Започва в седем. Трябва да се явим заедно с жените си.

— Значи ще поговорим там. Капитане, рано ли ви е за едно питие? — добави Холис.

— По принцип да. Но мисля, че тази сутрин ще направя изключение.

— Всичко хубаво.

Пул се отдалечи, сякаш бе изпаднал в транс.

Сам Холис и Лиза Роудс седяха в кабинета на полковник Буров. Точно зад тях бяха застанали демонстративно двама души от охраната на КГБ.

— Какво решихте? — попита Буров.

— Приемаме предложението ви — отговори Лиза.

Буров кимна и погледна към Холис.

— Искам да го чуя от вас, полковник.

— Ще работя тук — каза Холис.

— Добре. И двамата ще бъдете подложени на разпит с наркотици и полиграфски устройства. Така ли е?

— Да.

— Разбирате, че не бива да се опитвате да лъжете и да обърквате апаратурата. Трябва да казвате истината още при първото задаване на въпроса. Ако излъжете дори само веднъж, ще отидете на електрошоковата маса. Ако излъжете два пъти, може да се окажете срещу отряда за екзекуции. Разбрахте ли?

— Да.

— А сега ще ви задам няколко въпроса без опиати и полиграф. Съветвам ви отговорите ви да се окажат същите, когато стигнете до апаратурата. Първи въпрос: американското разузнаване знае ли за характера на този обект, полковник?

— Да — отговори Холис.

— Знаят че тук има американски пилоти? — попита Буров, след като известно време се взира в Холис.

— Да.

— Знаят ли колко?

— Не.

— Какво възнамеряват да направят за американците, които държим тук?

— Не зная.

— Не знаете? Желателно е този отговор да не накара писеца на полиграфа да изскочи извън хартията, в противен случай ще откриете колко болезнен е електрошокът в областта на гениталиите. — Буров премести погледа си от Холис към Лиза, после го попита: — Присъствието ви тук на какво се дължи, на моята находчивост или на находчивостта на Сет Алеви?

— Не ви разбирам.

— Разбира се, че ме разбирате. Знаехте ли — вие и Алеви, че е възможно да бъдете отвлечен?

— Не.

Очите на Буров фиксираха Холис и той остана за дълго безмълвен. Най-накрая попита:

— Американското разузнаване планира ли някаква операция срещу този обект?

— Не зная за такова нещо.

— Холис — каза Буров, — знайте, че ако установя, че сте ме излъгали два пъти дотук, ще ви изправя право до стената и ще ви спестя болката от електрошока. Но може би не сте разбрали колко сериозно говоря. Ще ви задам същите въпроси още веднъж. — Буров отново зададе абсолютно същите въпроси със същите думи и получи от Холис съвсем същите отговори. Буров зададе последния си въпрос с други думи:

— Намеквал ли ви е Сет Алеви за въоръжена или нелегална американска операция, насочена срещу този лагер?

— Не, никога.

— Заради самия вас, надявам се, че казвате истината — тънко се усмихна Буров и погледна към Лиза.

— А вие? Въвлечена ли сте по някакъв начин в разузнаваческа дейност?

— Не.

— Не? Просто се влюбвате в разузнавачи?

— Да — кимна Лиза.

— Какъв лош късмет. Ако имате още един шанс, ви съветвам да спите с по-безопасни мъже.

Лиза понечи да отговори, но се спря и само кимна.

— Двамата ви приятели разузнавачи — продължи Буров — са ви въвлекли във всичко това. Аз вече не мога да ви измъкна оттук. Но мога да се погрижа да живеете добре, ако изпълнявате каквото ви казвам.

Тя кимна отново.

— Чухте отговорите на полковник Холис на въпросите ми — продължи Буров. — Според онова, което знаете, отговарят ли на истината?

— Да.

— Знаете ли какво е маса за електрошокове?

— Мисля, че да.

— Добре. Следващият ми въпрос, госпожице Роудс. Говорихте ли, вие и полковник Холис, с генерал Остин в къщата му преди две вечери?

— Да.

— Говорихте ли по същото време и с капитан Пул, както и днес сутринта, близо до залата за развлечения?

— Да.

— Обсъждахте ли поне в един от двата случая някакъв план за бягство или спасителна операция?

— Не.

— Не? Добре, ще видим колко отклонения ще даде писецът, когато ви прикачим към полиграфа.

Буров погледна Холис.

— В бейзбола имате право на три удара. Нали? Тук играем софтбол4, но имате право само на два удара, после изгаряте. — Буров се усмихна.

— Аналогията не беше много сполучлива — отговори Холис.