— А убития пазач? Раните му подсказват ли за счупен или липсващ нокът?

— Добър въпрос — отвърна Пендергаст. — Проверете сам.

Той пъхна ръка в пластмасовата торба и извади тежка каучукова пластина с издължена правоъгълна форма и три нащърбени ивици в средата.

— Това е отливка на една от раните в коремната област — поясни Пендергаст.

Марго потръпна. Гледката беше зловеща.

Фрок заоглежда съсредоточено дълбоките резки.

— Дълбочината е необикновена, но не се забелязва следа от счупен нокът. Затова допускате, че убиецът използва два сходни артефакта.

Пендергаст го погледна с известна неловкост, но кимна.

Главата на Фрок отново клюмна. Мълчанието продължи няколко минути.

— Още нещо — възкликна внезапно той. — Забелязвате ли, че навътре следите се събират? Че на повърхността са по-широки, отколкото на дъното?

— Е? — отвърна Пендергаст.

— Като свита в юмрук ръка. Това говори за гъвкавост на инструмента.

— Съгласен — потвърди Пендергаст. — Човешката плът все пак е твърде мека и податлива. Не можем да разчетем много неща върху тези отливки. — Той замълча. — Доктор Фрок, отговаря ли това на някой липсващ от колекцията артефакт?

— В колекцията изобщо няма подобен артефакт — отвърна с едва доловима усмивка Фрок. — Разбирате ли, това не принадлежи на нито едно животно, което съм изучавал. Забелязвате ли конусовидната форма на този нокът и дълбокия напълно затворен корен? Виждате ли как е заострен на върха в почти трипирамидален напречен разрез? Това се наблюдава единствено при два класа животни: динозаври и птици. Тъкмо поради тази причина някои биолози еволюционисти смятат, че птиците са произлезли от динозаврите. Бих казал, че е от птица, ако не беше толкова обемист. Следователно е от динозавър.

Той постави каучуковия нокът в скута си и отново вдигна очи.

— Естествено, находчив човек, който познава морфологията на динозаврите, би могъл да оформи подобен нокът и да го използва като инструмент за убийство. Предполагам, че сте анализирали оригиналния фрагмент, за да проверите дали действително се състои от истински биологичен материал като кератин, а не е отлят или изрязан от някакъв неорганичен материал?

— Да, докторе. Истински е.

— И сте сигурен, че ДНК е истинска, а не от кръвта или плътта на жертвата?

— Да — отвърна Пендергаст. — Както вече казах, от кореновия канал е, а не под епидермиса.

— И какъв, моля ви да ми съобщите, е ДНК резултатът?

— Все още не сме получили окончателния доклад.

Фрок вдигна ръка.

— Разбрано. Кажете ми защо не използвате нашата ДНК лаборатория тук в музея? Разполагаме с апаратура, равностойна на всяка друга в щата.

— Равностойна на всяка друга в страната, докторе. Но трябва да разберете, че нашите правила го забраняват. Можем ли да бъдем сигурни в резултатите, ако тестовете са направени на местопрестъплението? При напълно допустима вероятност самият убиец да работи с апаратурата? — Пендергаст се усмихна. — Надявам се да извините моята настойчивост, докторе, но бихте ли се съгласил да размислите за възможността това оръжие да е направено от реликви от антроположката колекция и да прецените на какъв артефакт или артефакти най-вече ви напомня тази отливка?

— Щом желаете — отвърна Фрок.

— Благодаря. Можем да го обсъдим след ден-два. Междувременно мога ли да получа копие от списъка на антроположката колекция?

Фрок се усмихна.

— Шест милиона експоната? Можете да използвате компютърната картотека. Желаете ли компютър?

— Може и по-нататък — отвърна Пендергаст и прибра каучуковата пластина в пластмасовата торба. — Предложението ви е изключително любезно. Нашият команден пост засега е разположен в неизползваната галерия зад ксероксите.

Зад тях отекнаха стъпки.

Марго се обърна и видя високия силует на заместник-директора на музея доктор Ян Кътбърт, последван от двамата полицаи до асансьора.

— Вижте какво, колко ще продължи всичко това? — възмущаваше се Кътбърт. Той спря пред заграждението. — Охо, Фрок, и теб ли са довлекли! Що за безобразие!

Фрок кимна едва забележимо.

— Доктор Фрок — каза Пендергаст, — моля за извинение. Това е господинът, когото очаквах, когато ви се обадих. Можете да останете, ако нямате нищо против.

Фрок отново кимна.

— Е, доктор Кътбърт — енергично продължи агентът, като се обърна към шотландеца. — Помолих ви да слезете, защото се нуждая от известна информация за зоната зад мен.

Той посочи към една огромна врата.

— Зоната за сигурност? Какво ви интересува? Със сигурност и някой друг би могъл… — започна Кътбърт.

— Да, но моите въпроси са насочени към вас — прекъсна го вежливо, но с нетърпящ възражение тон Пендергаст. — Ще влезем ли вътре?

— Ако няма да ми отнеме много време — отвърна Кътбърт. — Предстои ми да организирам цяла изложба.

— Да, действително — обади се Фрок с едва доловим сарказъм. — Изложба.

Той направи жест към Марго да го придвижи напред.

— Доктор Фрок? — обърна се любезно към него Пендергаст.

— Да?

— Питах се дали мога да получа обратно отливката на нокътя.

Обкованата с мед врата към зоната за сигурност беше свалена и на нейно място беше поставена нова стоманена врата. В дъното на коридора имаше малка врата с надпис „ДЕБЕЛОКОЖИ“. Марго се запита как бяха успели да внесат огромните слонски кости през нея.

Тя завъртя количката и подкара Фрок по тесния коридор зад отворената врата към зоната за сигурност. Най-ценните експонати се съхраняваха в малки ниши от двете страни на коридора: сапфири и диаманти; подредени по рафтовете слонски бивни и рога от носорози; кости и кожи на отдавна изчезнали животни; зуни божества на войната. В дъното стояха двама мъже в тъмни костюми и тихо разговаряха. Щом Пендергаст влезе, двамата изпънаха тела.

Пендергаст спря пред една подобна на останалите отворена врата на ниша с обемиста овална черна секретна брава, месингова дръжка и богато украсена резба. Една електрическа крушка осветяваше с ярка светлина металните стени. В нишата имаше няколко сандъка, само един от които беше малък. Неговият капак липсваше, а един от по-обемистите беше силно повреден и някои от дъските му бяха раздробени на талаш.

Пендергаст изчака всички да влязат в нишата.

— Разрешете ми да дам някои предварителни пояснения — каза той. — Убийството на пазача е станало недалеч оттук.

Изглежда след това убиецът е минал по коридора отвън. Опитал се е да разбие вратата, която води към зоната за сигурност. Може да е опитвал и преди това. Опитите са били неуспешни.

Първоначално не бяхме сигурни какво е търсел. Както знаете, тук се намират голям брой ценни материали. — Пендергаст направи знак към един от полицаите, който се приближи и му подаде някаква хартия. — Затова поразпитахме и установихме, че през последните шест месеца нищо не е изнасяно или внасяно в зоната. Освен тези сандъци. Донесени са в тази ниша миналата седмица. По ваше нареждане, доктор Кътбърт.

— Позволете ми да обясня… — обади се Кътбърт.

— Един момент, ако обичате — прекъсна го Пендергаст. — Когато проверихме сандъците, открихме нещо твърде любопитно. — Той посочи повредения сандък. — Обърнете внимание на дъските. Върху тези тук има дълбоки драскотини от нокти. Експертите ни по съдебна медицина ми казаха, че драскотините върху жертвите по всяка вероятност са от същия предмет или инструмент.

Пендергаст млъкна и съсредоточено погледна Кътбърт.

— Нямах представа… — смотолеви той. — Нищо не беше изнесено. Само си помислих, че…

Той не продължи.

— Питам се, докторе, дали бихте ни казал нещо за тези сандъци?

— Няма нищо сложно за обясняване — отвърна Кътбърт. — Няма никаква мистерия. Сандъците са от една стара експедиция.

— Подочух това — каза Пендергаст. — Коя експедиция?

— Експедицията на Уитлеси — отговори Кътбърт.

Пендергаст изчака.

Накрая Кътбърт въздъхна.

— Експедиция в Южна Америка отпреди пет години. Не беше… съвсем успешна.