Докато събираха дърва, Коен продължи:

— Тролшки жъби, ето това е нещо.

— Защо? — попита Бетан.

— Диаманти. Не може инаше, нали ражбираш. Нищо друго не издържа на камъните и даже тях трябва да шменят вшяка година.

— Като заговорихме за зъби… — започна Двуцветко.

— Да?

— Не мога да не забележа…

— Да?

— А, нищо — каза Двуцветко.

— Да? О! Хайде да жапалим огъня преди да ше е штъмнило. И пошле — лицето на Коен помръкна, — май ще трябва да направим шупа.

— Ринсуинд го бива по тия работи — ентусиазира се Двуцветко. — Знае всякакви билки, коренчета и тям подобни.

Коен хвърли на Ринсуинд поглед, който говореше, че той, Коен, не вярва в това.

— Е, Конните хора ни дадоха малко коншка паштърма — рече. — Ако намерите малко див лук и туй онуй, може би ще штане по-вкушна.

— Но аз… — започна Ринсуинд и се отказа. Все пак, разсъждаваше той, знам как изглежда лука, такова едно висящо, бяло и с нещо зелено, което се подава от единия край, би трябвало да е сравнително лесно забележимо.

— Ще ида тогава да хвърля един поглед, а? — попита.

— Добре.

— Ей там в оня гъст сенчест храсталак, така ли?

— Чудешно мяшто, да.

— Искаш да кажеш, там където са ония дълбоки дерета и тям подобни, а?

— Идеално мяшто, шпоред мен.

— Да, и аз така си помислих — каза Ринсуинд с горчивина.

Тръгна, като се чудеше как се примамва лук. В края на краищата, мислеше си, макар да ги вижда човек как висят на сплитове по сергиите на пазара, сигурно не растат така, може би селяните или който и да е там използват хрътки за лук или нещо подобно, или пък пеят някакви песни, за да привлекат лука.

Няколко ранни звезди бяха вече изгорели, когато той захвана да ровичка безцелно сред листата и треволяците. Светещи гъби, неприятно органични, прилични на брачни помощни средства за гноми, джвакаха под краката му. Други някакви неща, за щастие невидими, подскачаха и изпълзяваха изпод храстите и крякаха срещу му укоризнено.

— Лук? — прошепна Ринсуинд. — Да има някъде тука лук?

— Ей там под старото тисово дърво — каза един глас до него.

— Аха — рече Ринсуинд. — Добре.

Настъпи дълго мълчание, нарушавано само то жуженето на комари покрай ушите на Ринсуинд.

Стоеше съвършено неподвижен. Не беше си помръднал даже очите.

Накрая продума:

— Извинете!

— Да?

— Кое е тисовото дърво?

— Малко, чворесто, с къси тъмнозелени иглички.

— А, да, виждам го. Благодаря още веднъж.

Не се помръдна. Накрая гласът додаде разговорливо:

— С какво друго мога да ви услужа?

— Не сте дърво, нали? — попита Ринсуинд, все още вперил поглед напред.

— Я не се излагай. Дърветата не говорят.

— Простете. Напоследък си имах малко проблеми с дървета, затова, нали знаете как е?

— Не съвсем. Аз съм скала.

Гласът на Ринсуинд почти не се измени.

— Хубаво, хубаво — бавно отрони. — Е, ще си откъсна малко лук тогава.

— Да ви е сладко.

Тръгна напред с внимателна и достойна походка, съзря туфичка жилести бели неща, сврени в храсталаците, внимателно ги изкорени и се обърна назад.

Малко по-нататък имаше една скала. Но скалите тук бяха навсякъде, самите кости на Диска бяха близо до повърхността.

Изгледа строго тисовото дърво само така, да не би да е говорило то. Но тисът, тъй като е сравнително самотно дърво, не беше чувал за Ринсуинд, дървесния Спасител, а освен това спеше.

— Двуцветко, ако говориш ти, да знаеш, че през цялото време знаех, че си ти. — Гласът му изведнъж прозвуча ясно и много самотно в сгъстяващия се здрач.

Ринсуинд си спомни единствения факт, който със сигурност знаеше за тролите, че се превръщат в камъни при излагане на слънчева светлина, така че на онези, които наемат троли за работа през деня се налага да харчат баснословни суми за предпазен крем.

Но сега като си помислеше, никъде не се казваше какво става с тях след като слънцето отново залезе…

Последните капки дневна светлина се стекоха от пейзажа. И внезапно му се стори, че наоколо има страшно много скали.

— Ужасно се забави с тоя лук — каза Двуцветко. — Май няма да е зле да отидем да го потърсим, а?

— Магьошниците жнаят как да се пажят — рече Коен, — не ше тревожи. — Трепна от болка. Бетан му режеше ноктите на краката.

— Той всъщност не е чак толкова добър магьосник — сподели Двуцветко, придръпвайки се по-близо до огъня. — Не бих му го казал в лицето, но… наведе се към Коен, — фактически никога не съм го виждал да прави някаква магия.

— Така, дай сега другия — каза Бетан.

— Много любежно от твоя штрана.

— Би имал доста хубави крака, ако се грижеше за тях.

— Май веше не мога да ше навеждам, както преди — призна Коен стеснително. — Ражбира ше, в моя бранш, шовек не среща много педикюришти. Штранно, наиштина. Шрещал шъм купища жмишки швещеници, Шмахнати богове, диктаторк, но нито един педикюришт. Предполагам не би ижглеждало редно, наиштина — Коен срещу Педикюринитите…

— Или „Коен и Съдбовните Масажисти на Гръбначни стълбове“ — предложи Бетан. Коен се изкиска.

— Или „Коен и Смахнатите Зъболекари“ — засмя се Двуцветко.

Коен веднага затвори уста.

— Какво шмешно има в това? — запита с режещ като бръснач глас.

— О, ами, ъ-ъ — почна Двуцветко. — Нали разбираш, зъбите ти…

— Какво има на жъбите ми — заяде се Коен.

Двуцветко преглътна:

— Забелязвам, че не са… ъ-ъ… не са на едно и също географско местоположение с устата ти.

Коен го изгледа кръвнишки. После клюмна и сякаш се смали и остаря.

— Така е, ражбира ше — изломоти, — не ти ше шърдя. Трудно е да ши герой без жъби. Каквото и друго да жагубиш, не преши, и с едно око даже минаваш, ама като оголиш веншите и край, никой не те уважава.

— Аз те уважавам — лоялно го осведоми Бетан.

— Защо не си вземеш други — бързо го подкани Двуцветко.

— Да, ако бях акула или нещо подобно, да, щяха да ми порашнат нови — саркастично отвърна Коен.

— А, не, те се купуват — каза Двуцветко. — Ето ще ти покажа… ъ-ъ… Бетан, били се обърнала, ако обичаш? — Изчака, докато тя се извърне, и после пъхна ръка в устата си.

— Видя ли шега?

Бетан чу как Коен ахна.

— Можеш да ши махаш жъбите?

— О, да. Имам няколко комплекта. Ижвинете. — чу се как преглътна и после продължи с по-нормален глас, — много е удобно, разбира се.

Самият глас на Коен излъчваше страхопочитание, поне доколкото такова може да се изрази без зъби, само дето не те впечатлява толкова.

— Предполагам, ше е така — рече. — Като те жаболят, вадиш ги и ги оставяш да ши му берат гайлето, а? Да им е жа урок на тия мръшнишета, да видят хубаво ли е шамишки да ши болят!

— Не е точно така — внимателно поясни Двуцветко, — те не са мои, само са моя собственост.

— Знаши ши шлагаш в уштата шужди жъби?

— Не, правят се, много хора носят такива там, откъдето идвам, това е…

Но Двуцветко не можа да довърши лекцията си за зъбните протези, тъй като някой го удари.

Малката луна на Диска се бъхтеше сред небето. Светеше със собствена светлина поради неудобните и доста неефективни астрономически разпоредби на Създателя и бе претъпкана с разни видове лунни богини, които точно в това време не се интересуваха много какво става на Диска, защото подписваха петиция срещу Ледените Великани.

Ако бяха погледнали надолу, щяха да видят как Ринсуинд провежда спешен разговор с цял отбор скали.

Тролите са една от най-старите форми на живот в мултивселената, и водят началото си от един ранен опит да се развие животът, но без някакви си там джвакащи протоплазми. Тролите живеят много дълго, като хибернират през лятото и спят през деня, тъй като горещината им се отразява и ги прави мудни. Геологията им е забележителна. Може да се говори за племенология, могат да се споменат полупроводкиковите свойства на нечистия силикон, би могло да се говори за гигантските праисторически троли, които съставляват по-голямата част от основните планински вериги на Диска и ще причинят големи неприятности, ако един ден се събудят, но истината е, че без мощното и вездесъщо магическо поле на Диска, тролите биха измрели много отдавна.