— О — повтори. — Ами, добре, Ако наистина така смяташ. Кога заминаваш, значи?

— Мисля, че днес. Сигурно има някой кораб, с който мога да измина част от пътя.

— Предполагам — неловко продума Ринсуинд. Сведе поглед към краката си. Погледна небето. Прочисти гърлото си.

— Страхотни неща преживяхме заедно, а? — рече Двуцветко и го ръгна в ребрата.

— Ъхъ — съгласи се Ринсуинд, изкривявайки лицето си в нещо като усмивка.

— Да не ти стане мъчно, а?

— На кого, на мен? — възмути се Ринсуинд. — Глупости. Имам да върша сто неща.

— Добре тогава. Слушай, хайде да отидем да закусим и после можем да слезем към пристанището.

Ринсуинд кимна съкрушено, обърна се към помощника си и извади един банан от джоба си.

— Разбра как става, поеми ръководството — изломоти.

— Ууук.

В действителност нямаше кораб, който да отива някъде наблизо до Ахатовата Империя, но това бе теоретично положение, тъй като Двуцветко просто започна да брои златни монети в ръката на първия капитан с що годе чист кораб, докато човекът прозря, че си струва да промени плановете.

Ринсуинд чакаше на кея, докато Двуцветко успя да плати на капитана четиридесет пъти повече от цената на кораба му.

— Уредено е — заяви Двуцветко. — Ще ме остави на Кафявите острови и оттам лесно мога да хвана друг кораб.

— Чудесно — каза Ринсуинд.

Двуцветко се замисли за момент.

После отвори Багажа и измъкна торба злато.

— Виждал ли си Коен и Бетан? — попита.

— Мисля, че отидоха да се женят — отвърна Ринсуинд. — Чух Бетан да казва, че или сега, или никога.

— Е, като ги видиш, дай им това — помоли Двуцветко, връчвайки му торбата, — знам че е много скъпо да обзавеждаш домакинство за първи път.

Двуцветко така и не разбра напълно огромното несъответствие в покупателната стойност на двете валути. Торбичката с лекота би могла да обзаведе Коен с малко кралство.

— Ще я предам при първа възможност — обеща Ринсуинд и за своя изненада осъзна, че точно това смята да направи.

— Много добре. Намислил съм и на теб какво да ти дам.

— О, няма…

Двуцветко порови из Багажа и извади голям чувал. Започна да го пълни с дрехи и пари, и картинната камера, докато накрая Багажът остана съвсем празен. Последното нещо, което сложи беше музикалната табакера-сувенир, с облепеното с мидички капаче, грижливо опаковано с мека хартия.

— Целият е твой — рече, затваряйки капака на Багажа. — Фактически, повече няма да имам нужда от него, а и без това няма да се събере върху гардероба ми.

— Какво?

— Не го ли искаш?

— Ами, аз… да, разбира се, но… той е твой. Той следва теб, не мен.

— Багаж — каза Двуцветко, — Това е Ринсуинд. Ти си негов, ясно ли е?

Багажът бавно протегна крака, много внимателно се извърна и погледна Ринсуинд.

— Мисля, че всъщност не принадлежи на никого, освен на себе си — рече Двуцветко.

— Да — несигурно се съгласи Ринсуинд.

— Е, това е всичко, тогава — каза Двуцветко.

Протегна ръка.

— Довиждане, Ринсуинд. Ще ти изпратя картичка, като пристигна у дома. Или нещо друго.

— Да. Когато и да минаваш оттук, няма начин да няма някой, който знае къде съм.

— Да. Е, хайде, тогава.

— Така де, хайде.

— Така.

— Ъхъ.

Двуцветко мина по мостика, който нетърпеливият екипаж вдигна след него.

Барабанът на гребците забумка и корабът бавно се оттласна към бурните води на Анкх, стигнали вече предишното си ниво, където го подхвана прилива, и се насочи към открито море.

Ринсуинд го гледа, докато се превърна в точка. После надолу към Багажа. Той отвърна на погледа му.

— Виж какво — рече. — Махай се. Давам те на самия теб, разбираш ли?

Обърна му гръб и се заотдалечава. След няколко секунди усети ситни стъпки зад себе си. Извърна се рязко,

— Казах, че не те искам! — викна грубо и го ритна.

Багажът клюмна. Ринсуинд тръгна бодро. Като измина няколко ярда, спря и се заслуша. Нито звук. Когато се обърна, Багажът стоеше там, където го бе оставил. Изглеждаше някак свит. Ринсуинд помисли малко.

— Добре тогава — каза. — Идвай.

Обърна гръб и закрачи към Университета. След няколко минути Багажът явно взе решение, протегна отново крачетата и защъпурка след него. Не виждаше да има голям избор.

Минаха по кея и се отправиха към града, две точки в смаляващия се пейзаж, който, с разширяването на перспективата, обхващаше мъничък кораб, поел през широко зелено море, което бе само част от един светъл океански пояс на един обвит в облаци Диск върху гърбовете на четири гигантски слона, които на свой ред бяха стъпили връз черупката на огромна костенурка.

Който скоро се превърна в блясък сред звездите, и изчезна.

© 1985 Тери Пратчет

© 1993 Мариана Захариева, превод от английски

Terry Pratchett

The Light Fantastic, 1985

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ФАНТАСТИЧНА СВЕТЛИНА. 1993. Изд. Вузев, София. Серия: Истории от света на Диска. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Мариана ЗАХАРИЕВА [The Light Fantastic / Terry PRATCHETT]. Художник: Джош КИРБИ. Формат: 105×180 (16 с.). Страници: 282. Цена: 23.00 лв. ISBN: 954-422-004-6.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1598]

Последна редакция: 2007-06-30 21:47:14