— Изключвам те, моето момче — глухо прозвуча гласът на Туисъл.

Харлан остана сам, безпомощен, никому ненужен.

Влезе Бринсли Купър. От възбуждение слабото му личице бе порозовяло и изглеждаше почти юношеско въпреки гъстите малансоновски мустаци, които се спускаха от горната му устна.

(Харлан можеше да го види през прозореца, да чува ясно гласа му по радиовръзката. Помисли си горчиво: „Малансоновски мустаци! Разбира се!“)

Купър се устреми към Туисъл.

— Не искаха да ме пуснат тук по-рано, Компютър.

— Съвсем правилно — каза Туисъл. — Бяха им дадени специални инструкции.

— Но вече е време да тръгвам, нали?

— Почти.

— И ще се върна обратно? Ще видя отново Вечността?

Въпреки всички старания на Купър да си придаде бодър вид, в гласа му се чувствуваше несигурност.

(От стаята с контролния пулт Харлан отчаяно стисна юмруци пред армираното стъкло на прозореца с безумен копнеж да проникне някак през него и да изкрещи: „Спрете! Приемете условията ми или…“ Каква полза?)

Купър огледа стаята и очевидно не забеляза, че Туисъл се бе въздържал да отговори на въпроса му. Погледът му се спря върху прозореца на контролния пулт, където бе застанал Харлан.

Той възбудено му махна с ръка.

— Техник Харлан! Излезте за малко. Искам да стисна ръката ви на тръгване.

— Не сега, моето момче, не сега — намеси се Туисъл. — Харлан е зает, настройва апаратурата.

— О, така ли? Знаете ли, струва ми се, че нещо не му е добре.

— Току-що му съобщих истинската цел на проекта — каза Туисъл. — Боя се, че от това на всеки може да му стане зле.

— Да ме порази Времето, разбира се! — възкликна Купър. — Вече няколко седмици, откак узнах това, и още не мога да свикна с тази мисъл.

В смеха му можеха да се доловят нервни, почти истерични нотки:

— С дебелата си глава все още не мога да осъзная, че в този спектакъл аз съм избран да изпълня главната роля. Аз… се страхувам малко.

— Не мога да те обвинявам за това.

— Знаете ли, този мой стомах… Той е най-жалката част от организма ми.

— Не се притеснявай — каза Туисъл. — Това е нещо съвсем естествено и скоро ще премине. А между другото, часът на отлитането ти по Единното Междувременно Време приближава, а все още не си получил последни инструкции. Например ти всъщност още не си видял капсулата, която ще те отнесе в миналото.

В продължение на два последователни часа Харлан чуваше всяка тяхна дума, независимо от това дали ги виждаше, или не. Той разбираше защо Туисъл наставляваше Купър със странно надути фрази. Причината бе, че в момента Купър узнаваше само тези подробности, които по-късно трябваше да спомене в мемоара на Малансон.

(Затворен кръг. Затворен кръг. И Харлан не можеше да го разкъса и разруши, както бе постъпил библейският Самсон — с един отчаян и безумно смел удар да стовари покрива на храма върху главите на враговете си; кръгът се затваря отново и отново; затваря се и нищо не е в състояние да възпре този стремителен процес.)

— Обикновените капсули — чуваше той гласа на Туисъл — се изтласкват и притеглят, ако можем да употребим тези термини за силите, действуващи в Темпоралното Поле. При това енергия, необходима за придвижване на капсулата от Столетие А до Столетие Б, има както в изходната, така и в крайната точка.

Но капсулата, която виждаш пред себе си, може да получи необходимата енергия само в изходната си позиция, понеже трябва да излезе от пределите на Вечността, т.е. тя може само да бъде изтласкана, но не и притеглена. Затова в този случай потреблението на енергията е от много по-висок порядък, отколкото при обикновените капсули. Наложило се е да бъдат поставени специални енергопроводи по протежението на Каналите на Времето, за да източват достатъчно енергия от Слънцето, което в определена концентрация става Ново.

Тази капсула е необикновена, а пултът на управление и енергозахранването й имат особено сложно устройство. Десетки биогодини ние преравяхме миналите Реалности в търсене на нужните сплави и технологии. Най-голямата ни находка бе 13-а Реалност на 222-ия. Там бе създаден Темпоралният тласкател, без който тази капсула не би могла да бъде построена. 13-а Реалност на 222-ия Век.

Последните думи Туисъл произнесе особено отчетливо.

(„Запомни това, Купър! — помисли си Харлан. — 13-а Реалност на 222-ия. Запомни го, за да го отразиш в мемоара на Малансон, та да узнаят Вечните къде да насочат издирванията си и да могат пак да ти го кажат, за да го отразиш… Отново и отново се затваря кръгът…“)

— Разбира се, ние не сме изпращали капсулата зад долната граница на Вечността, но тя е многократно изпробвана и затова сме сигурни, че няма опасност от неудачи — продължаваше Туисъл.

— Не може да има, нали? — запита Купър. — Т.е. исках да кажа, че моят Аналог несъмнено е попаднал там, иначе Малансон не би могъл да създаде Полето, а знаем, че той го е направил.

— Точно така — отвърна Туисъл. — Ти ще се озовеш в една безопасна и изолирана точка в слабо заселен югозападен район на Съединените Щати на Амелика…

— Америка — поправи го Купър.

— Добре, да бъде Америка. Ще бъде 24-ият Век, или с точност до стотните — 23,17-ият. Предполагам, че можем да наречем това Време дори 2317 година, ако така ни се харесва повече. Капсулата, както сам се убеди, е голяма, много по-голяма, отколкото е нужно, за да те побере. Сега я зареждат с продоволствия, вода, средства за защита и необходимите принадлежности за построяване на убежище. Ще имаш най-подробни инструкции, разбираеми само за самия теб. Сега искам да подчертая, че първата ти задача там ще бъде да вземеш всички предохранителни мерки да не бъдеш разкрит от местните жители, преди да си подготвен за срещата си с тях. В капсулата има специални мощни екскаватори, с помощта на които ще можеш да си изровиш дълбока землянка някъде в планината. Ще трябва колкото се може по-бързо да разтовариш капсулата. Всичко там ще бъде така поставено, че да улесни задачата ти. („Повтаряйте! Повтаряйте! — мислеше Харлан. — Всичко това му е казано много пъти, но е необходимо да чуе още веднъж всичко, което трябва да намери място в мемоара. Отново и отново по кръга…“)

— За разтоварване ти се дават петнайсет минути — каза Туисъл. — След това капсулата автоматически ще се върне в изходната точка заедно с всички инструменти и прибори, непознати в 24-ия Век. На тръгване ще получиш точен списък на тези вещи. След като капсулата отлети, ти ще бъдеш предоставен сам на себе си.

— А необходимо ли е тя да отлети толкова спешно? — запита Купър.

— Бързото завръщане увеличава шансовете за успех.

("Капсулата трябва да се върне след петнайсет минути — мислеше си Харлан, — защото миналия път тя се е върнала след петнайсет минути. Отново и пак кръгът…

— Не искахме да рискуваме, като фалшифицираме средствата за размяна, които се използват в 24-ия Век — продължи Туисъл вече с известна припряност. — Затова ще ти дадем злато, парчета самородно злато. А когато разучиш подробната инструкция, ще знаеш как трябва да обясняваш факта, че са попаднали в теб. Ще бъдеш облечен като туземците или най-малкото — дрехите ти ще могат да минат за местни.

— Чудесно — каза Купър.

— А сега запомни. Не прибързвай. Изчакай цели седмици, ако е необходимо. Приспособявай се духовно към епохата. Указанията на Техник Харлан са добра основа, но съвсем не са достатъчни. Ще имаш безжичен приемник, изготвен върху принципите на 24-ия, който ще те държи в течение на всички текущи събития, и нещо, което е още по-важно — ще ти даде възможност да усвоиш правилното произношение и интонация на местния език. Изпълнявай всичко съвсем съвестно. Уверен съм, че Техник Харлан перфектно владее английски език, но нищо не е в състояние да замени изучаването на туземното произношение непосредствено на мястото.

— А какво ще стане, ако не попадна там, където е необходимо? — запита Купър. — Искам да кажа, ако не се озова в 23,17-ия?