— В пространствено-хронологичната инструкция се наблягаше, че трябва да останем сами известно време. Тъй като нищо от това, което се случи, не бе изрично забранено, не чувствувам никаква вина.
Харлан лъжеше и изражението на Финдж недвусмислено показваше, че той знае това и се забавлява със ситуацията.
— Скоро ще се извърши Промяна на Реалността — каза той.
— В такъв случай молбата ми за съюз с мис Ламбънт се отнася за новата Реалност — спонтанно реагира Харлан.
— Това едва ли е особено благоразумно. Как може да решавате така безотговорно, като не знаете нищо положително за резултатите от предстоящата Промяна? Нали в новата Реалност тя може да е омъжена или пък обезобразена по някакъв начин? А от мен да го знаете: в новата Реалност тя няма да има нужда от вас. Да, да, няма дори да си спомни за вас.
При тези думи Харлан потръпна.
— Това не е въпрос от вашата компетентност — отвърна той не съвсем уверено.
— Тъй ли мислите? Вероятно сте убеден, че тази ваша велика любов почива върху абсолютна духовна хармония и ще устои на всякакви външни промени? Може би там, във Времето, сте прочели някое и друго мелодраматично романче?
Това вече преля чашата. Харлан изостави всякакво благоразумие.
— Първо на първо, не ви вярвам…
— Какво казахте? — с леден глас запита Финдж.
— Лъжете — сега вече Харлан не подбираше думите си. — Ревнувате. Това е цялата работа. Ревнувате. Вие сам желаехте Нойс, но тя предпочете мен.
— Давате ли си сметка… — започна Финдж.
— Давам си сметка за много неща. Не съм глупак. Вярно, че не съм Компютър, но не съм и невежа. Казвате, че тя нямало да има нужда от мен в новата Реалност. А откъде знаете? Та вие още изобщо не знаете нищо за тази нова Реалност. Току-що получихте отчета ми. Той трябва да се анализира щателно, преди да се пристъпи към изчисленията, да не говорим за това, че след това пък трябва да се внесе в Съвета за парафиране. Така че, като се представяте за много осведомен относно характера на Промяната, вие просто лъжете.
Финдж имаше много възможности да отвърне на Харлан. Разгорещеното въображение на Техника рисуваше картина след картина със светкавична бързина й той дори не се опитваше да реши за себе си коя от тях му се виждаше най-приемлива. Финдж би могъл просто да напусне стаята разярен, но с чувство на надменно превъзходство; би могъл да извика някого от Охраната и да арестува Харлан за неподчинение; би могъл да му изкрещи също тъй гневно, както бе направил и Харлан; би могъл веднага да извика Туисъл, като внесе формално оплакване; би могъл… би могъл…
Но Финдж не направи нищо подобно.
— Седнете, Харлан — каза той с мек глас. — Да поговорим за това.
И тъй като Харлан съвсем не бе подготвен за подобна реакция, долната му челюст увисна и той приседна смутен. Решителността му се разколеба. Това пък какво беше?
— Не може да не си спомняте — каза Финдж, — че бях споделил с вас някои от проблемите на 482-ия във връзка с нежелателното отношение на Временните към Вечността. Не сте забравили, нали?
Той говореше с меката настойчивост на педагог, който се стреми да обясни нещо на изоставащ ученик, но на Харлан му се стори, че открива суров блясък в очите му.
— Разбира се — отвърна Техникът.
— В такъв случай си спомняте и това, че ви казах, че Съветът на Времето не желаеше да приеме моите препоръки за Промяна в Реалността, преди докладът ми да бъде потвърден по пътя на преки Наблюдения. А това вече не ви ли навежда на мисълта, че още тогава съм имал налице необходимите изчисления за предстоящата Промяна?
— Но моите собствени Наблюдения представляват това потвърждение, нали?
— Да, именно.
— А за анализирането им ще е нужен определен срок.
— Нищо подобно. Вашият доклад няма никаква стойност. Потвърждението е това, което току-що ми разказахте.
— Не ви разбирам.
— Слушайте, Харлан, ще ви кажа какъв е всъщност проблемът на 482-ия. Сред висшите слоеве на обществото, особено сред жените е добила популярност фикс-идеята, че Вечните са наистина Вечни в буквалния смисъл на думата; че са безсмъртни… Велико Време, опомнете се, човече, та нали Нойс Ламбънт ви е казала същото? Вие само преди двайсет минути повторихте тук пред мен нейните думи.
Харлан се вгледа с блуждаещ поглед във Финдж. Той си припомняше нежния й, гальовен глас, когато тя се навеждаше над него, и прекрасните й, тъмни очи срещаха неговите: „Ти си безсмъртен. Ти си вечен.“
— Подобно убеждение е нежелателно, но само по себе си не е чак толкова страшно — продължаваше Финдж. — То може да доведе до определени неудобства, да увеличи затрудненията в Сектора, но изчисленията показват, че Промяната би засегнала много малка група хора. И все пак, щом такава Промяна е желателна, не ви ли се струва очевидно, че тя преди всичко ще промени тези, които са заразени от това суеверие? С други думи, аристокрацията, и то жените. Нойс.
— Възможно е, но аз все пак ще си опитам късмета — не се предаваше Харлан.
— Вие изобщо нямате никакъв шанс. Нима си въобразявате, че личното ви обаяние и чар са накарали изтънчената аристократка да се хвърли в ръцете на незначителния Техник? Хайде, Харлан, бъдете реалист.
Харлан упорито стисна устни и замълча.
— Не можете ли да се досетите, че към предразсъдъка си относно безсмъртието на Вечните те са прибавили и друг подобен? Велико Време, Харлан, елате на себе си! Повечето жени вярват, че интимността им с някой Вечен би направила тях, простосмъртните (те смятат себе си за такива) безсмъртни.
Едва сега Харлан обърна внимание на думите му. Той ясно си спомни гласа на Нойс: "Ако можеше да ме направиш Вечна… ", а след това и целувките й.
— Трудно бе да се повярва, че такъв предразсъдък може да съществува наред с една твърде висока култура — продължи Финдж. — Това бе нещо безпрецедентно. Подобна вероятност бе толкова малка, че се вместваше в рамките на случайните грешки, така че щателното претърсване на данните, на които се базираха изчисленията за предишната Промяна, не ни даде някаква определена информация. Съветът на Времето поиска стабилно доказателство, пряко потвърждение. Избрах мис Ламбънт като типична представителка на своята класа. А другият обект реших да бъдете вие…
Харлан с мъка се надигна от мястото си.
— Аз съм послужил за обект на експериментите ви?
— Съжалявам — отвърна Финдж студено, — но беше необходимо. Вие бяхте много подходящ обект.
Безмълвен, Харлан впи в него поглед, дотолкова красноречив, че Финдж се стъписа:
— Но нима не виждате сам? Не, все още не разбирате. Чуйте, Харлан, вие сте продукт на Вечността с рибя кръв във вените си. Презирате жените. Считате тях и всичко свързано с тях… неетично. Не, това не е точната дума, има по-подходяща — греховно. Тези ваши убеждения се отразяват в цялото ви поведение и затова сексапилността ви за всяка жена е колкото на една умряла преди месец скумрия. Тук става дума не за каква да е жена, а за красив, разглезен продукт на една бохемска култура, който пламенно ви съблазнява още първата вечер, когато оставате насаме, като буквално се навира в ръцете ви. Не разбирате ли, че това е нелепо, невъзможно, освен ако… да, ако именно то се явява потвърждение на моите изводи.
— Искате да кажете, че тя се е продала… — Харлан се запъна.
— Твърде силно казано! В това Столетие сексуалната близост не е нещо срамно. Единственото необяснимо нещо е, че тя е избрала за партньор именно вас; но тя го е направила в името на голяма цел — безсмъртието си — и това я оправдава пред самата нея. Всичко е ясно.
При тези думи Харлан се хвърли върху Финдж с вдигнати ръце и разперени пръсти, завладян от една единствена мисъл — да го удуши.
Финдж бързо отстъпи няколко крачки и макар че ръката му трепереше, със светкавична бързина извади оръжие.
— Не ме докосвайте! Назад!
Като събра жалките трохи от останалия си здрав разум, Харлан успя да се овладее. Косата му се бе сплъстила. Ризата му бе мокра от пот. Дъхът му свистеше в присвитите му пребледнели ноздри.
