— Както виждате, познавам ви отлично и очаквах такава необуздана реакция — каза Финдж с треперещ глас. — Така че, ако се наложи, от вас няма да остане и помен.

— Напуснете! — изхриптя Харлан.

— Ще го направя и без това. Но първо ще ме изслушате. За нападение на Компютър може да бъдете разжалван, но ние ще забравим за случилото се. Вие ще разберете, че не съм ви излъгал. В новата Реалност Нойс Ламбънт може да претърпи най-различни превъплъщения, но едно е сигурно: тя няма да е вече жертва на своя смешен предразсъдък. А без него, Харлан — почти изръмжа той, — за какво бихте притрябвали на жена като Нойс?

Дундестият Компютър заднишком се отправи към вратата на дома на Харлан, с все още насочено към Техника оръжие. На прага той се спря и каза с мрачна радост:

— Разбира се, ако сега тя бе тук, Харлан, ако сега тя бе тук, можехте да се позабавлявате с нея. Можехте да продължите вашата връзка и дори да я узаконите. Но — сега, само сега, преди Промяната. А тя ще настъпи скоро, Харлан, и това ще бъде краят на вашия роман. Колко жалко, че мигът не може да се задържи дори и във Вечността, а, Харлан?

Но Харлан не гледаше вече към него. В края на краищата Финдж бе излязъл победител и той напускаше полесражението със злорада ирония. Харлан се вгледа в пръстите на краката си с невиждащ поглед, а когато вдигна очи, Финдж бе вече излязъл — дали преди пет секунди, или преди петнайсет минути — Харлан не би могъл да каже.

Бяха изминали няколко кошмарни часа за Харлан, в които той се чувствуваше като попаднал в капана на собственото си съзнание. Всичко, което Финдж бе казал, очевидно беше истина. Услужливата памет на Наблюдателя възстановяваше всяка подробност от връзката му с Нойс — кратка и необикновена — и сега той я виждаше в съвсем различна светлина.

Тяхното не беше любов от пръв поглед. Как бе могъл да й повярва? Любов към човек като него?

Невъзможно, разбира се. Сълзи пареха очите му и той се чувствуваше посрамен. Колко пределно ясно бе, че ставаше въпрос за хладна пресметливост. Девойката имаше известни неоспорими физически качества и никакви етични принципи не я възпираха да ги използва. Така и бе направила и това нямаше нищо общо с личността на Ендрю Харлан. Той просто олицетворяваше нейната изопачена представа за Вечността и същността й.

Дългите пръсти на Харлан механично погалиха томчетата върху малката полица за книги. Той извади едно от тях и наслуки го разтвори.

Шрифтът се размазваше пред очите му. Избледнелите цветове на илюстрациите му изглеждаха грозни, безформени петна.

Но защо Финдж си бе дал труда да му каже всичко това? Строго погледнато, той дори нямаше право да го направи. Един Наблюдател или всеки, който изпълняваше такива задачи, никога не биваше да знае до какви резултати са довели Наблюденията му. В противен случай той би лишил Вечността от бездушната си обективност, а това бе нежелателно.

Разбира се, Финдж го бе направил, за да го сломи; ревността му го бе подтикнала да си отмъсти по долен начин.

Харлан поглаждаше отворената страница на списанието. Изведнъж той осъзна, че се взира в някаква картинка, на която в яркочервен цвят бе изобразено земно превозно средство, подобно на тези от 45-ия, 182-ия, 590-ия и 984-ия Векове, а също така — и на последните Столетия от Първобитното общество. В него нямаше нищо особено, двигател с вътрешно горене. В ерата на Първобитното общество продуктите от природния газ се използуваха за източник на енергия, а колелата се покриваха с естествена гума. Разбира се, подобно нещо бе невъзможно да се види в някое от по-късните Столетия.

Харлан подробно бе говорил на Купър за това и сега в подсъзнателния си стремеж да отвлече вниманието си от нерадостното настояще той се опита да възстанови в паметта си детайлите на лекцията, която бе изнесъл пред Ученика. Не го постигна лесно, защото в болното му подсъзнание непрекъснато се намесваха някакви ярки, странични образи.

— От тези реклами — бе казал той — научаваме повече неща за Първобитното общество, отколкото от така наречената хроника в същото списание. Тя информира лаконично за най-важните събития в своя обсег, без да разяснява термините, които използува. Какво означава например това нещо „голф“?

Купър веднага бе признал невежеството си.

Харлан беше продължил с назидателния тон, който рядко изоставяше по време на уроците:

— От случайни коментарии би могло да се заключи, че това е вид малка топка. Знаем, че тя се използва в някаква игра, само защото е спомената в рубриката „Спорт“. От други подобни забележки можем дори да разберем, че целта на играта е да се вкара топката в някаква дупка в земята. Но защо е нужно да се обременяваме с размишления и умозаключения? Разгледай тази реклама! Нейното единствено предназначение е да убеди читателите да си купят топчицата; но за нас тя представлява просто една отблизо направена снимка на интересуващия ни обект, при това с изобразено напречно сечение, което дава пълна представа за устройството му.

Купър, роден в епоха, където рекламата съвсем не бе така популярна, както в последните Столетия на Първобитното общество, трудно можеше да разбере това, което Харлан се опитваше да му обясни.

— Но начинът, по който тези хора сами си правят реклама, е просто противен — бе казал той. — Та кой глупак ще повярва на човек, който сам хвали собствената си стока? И нима той би признал дефектите й? А има ли вероятност да не преувеличи качествата й?

Харлан, в чието родно Столетие рекламата бе умерено разпространен търговски прийом, беше повдигнал примирително вежди и спокойно бе отвърнал:

— Ще трябва да се примириш с това. То е просто техен начин на живот, а ние никога не се намесваме в ничии въпроси от подобен характер, освен ако те не принасят сериозна вреда на цялото човечество.

Но сега, като се вглеждаше в безсрамно кресливите реклами в списанието, мислите на Харлан отново се върнаха към настоящето. Внезапно го обхвана вълнение. Дали наистина всичко това бе случайно? Или той мъчително търсеше брод от безизходицата, за да се върне към Нойс?

Реклама! Способ за привличане на вниманието и разпръсване на съмненията. Какво значение имаше за производителя на земни превозни средства дали покупателят действително имаше нужда от неговия автомобил, или под въздействие на рекламата бе изпитал спонтанно желание да го притежава? Ако предполагаемият клиент (да, да, това бе думата, която използваха) можеше да бъде убеден или съблазнен по изкуствен начин да почувствува такова спонтанно желание и под негово въздействие да извърши покупката, нима не беше все едно, че предварително я бе обмислил?

Какво значение имаше дали Нойс се беше влюбила, ръководена от страст или от сметка? Нека само да бъдат заедно достатъчно време и тя щеше да го обикне истински. Той щеше да извоюва любовта й, а в края на краищата, щом съществуваше любов, не бе ли все едно как точно се беше породила тя? Сега Харлан съжали, че не бе чел някои от тези романи на Временните, които Финдж беше споменал с такова презрение.

И изведнъж в съзнанието му проблесна друга мисъл. Щом Нойс бе потърсила безсмъртие от него, Харлан, това означаваше, че дотогава тя не беше получила този дар. Следователно до този момент тя не е била любовница на никой Вечен. А това пък значеше, че отношенията й с Финдж са били само служебни — отношения на секретарка и работодател. В противен случай за какво би й притрябвал Харлан?

И все пак Финдж сигурно се бе опитвал… сигурно бе правил опити… (Харлан дори не посмя да довърши мисълта си.) Финдж би могъл лично да докаже съществуването на този предразсъдък. Беше почти невероятно при ежедневния му контакт с Нойс да не му е минавала през ума тази мисъл. В такъв случай Нойс вероятно му бе отказала.

Наложило се беше да използва Харлан и Харлан бе успял. Ето защо в завистта си Финдж се беше помъчил да си отмъсти на Техника, като го убеди, че девойката е действувала от чисто материални подбуди и че той никога не би могъл да я притежава.