Тя седна между Ворпатрил и Друшнакови в една безвкусно украсена галерия над залата на Съвета. Самата зала беше изненадващо обикновено помещение, макар и малко мрачно поради дървената ламперия, която все още изглеждаше невероятно луксозна за бетанския поглед на Корделия. В кръг бяха наредени дървени пейки и маси. Утринната светлина се процеждаше през пъстрите витрини, разположени високо на източната стена. Долу, под галерията, стриктно по протокола се разиграваха пищни церемонии.

Министрите носеха архаични наглед черно-пурпурни мантии и златни верижки, които обозначаваха поста им. Близо шестдесетте областни графове бяха облечени още по-прекрасно в аленосребристи дрехи. Неколцина мъже, достатъчно млади, за да са на активна военна служба, носеха червено-сини парадни униформи. Воркосиган бе имал право, описвайки парадната униформа като безвкусна, помисли си Корделия, но сред прекрасната обстановка на тази древна зала тя не бе чак толкова грозна. Воркосиган поне изглеждаше отлично.

Принц Грегор и майка му седяха на издигната платформа от едната страна на залата. Принцесата носеше черна, украсена със сребро рокля с висока яка и дълги ръкави. Тъмнокосият й син изглеждаше почти като елф в червено-синята си униформа. Корделия си помисли, че детето се държи удивително прилично, с оглед на обстоятелствата.

Императорът, който се намираше в резиденцията си, също присъстваше чрез затворената комуникационна верига. На холовизора Ецар беше седнал в пълна униформа; Корделия не можеше да си представи каква физическа цена бе платил за това — системите и мониторните проводници пронизваха тялото му, което поне бе скрито от видеокамерата. Лицето му беше восъчнобледо, а кожата му — почти прозрачна, сякаш той наистина изчезваше от сцената, над която бе господствал толкова дълго.

Галерията бе пълна със съпруги, подчинени и стражи. Жените бяха елегантно облечени и носеха прекрасни бижута. Корделия ги разглеждаше с интерес, после отново насочи вниманието с към Ворпатрил за допълнителна информация.

— Изненада ли ви назначаването на Арал за регент? — попита тя.

— Всъщност не. Някои възприеха оставката и преминаването му в запаса след ескобарската бъркотия сериозно, но не и аз.

— Мислех си, че той също ги е възприемал сериозно.

— О, не се и съмнявам. Той е такъв, какъвто винаги е искал да бъде. Като баща си.

— Хм. Да, забелязах известни политически наклонности в разговорите му. А и при най-необичайни обстоятелства. Като предложение за женитба например.

Ворпатрил се засмя.

— Мога да си го представя. Като малък беше истински консерватор — ако човек искаше да разбере какво мисли Арал за нещо, трябваше само да попита граф Пьотър и да умножи по две. Но по времето, когато служихме заедно, беше започнал да става… хм… странен. Ако човек можеше да го накара да говори…

В очите му се мерна някакъв лош спомен и Корделия бързо го насърчи да разказва.

— Как би могло да стане това? Мислех си, че на офицерите е забранено да водят политически дискусии.

Той изсумтя.

— Предполагам, че със същия успех биха могли да забранят дишането. От време на време започваха спорове и Арал участваше активно в тях, докато заедно с Рулф Ворхалас не го извеждахме и не му помагахме да се отпусне.

— Арал? Да се отпусне?

— О, да. Пиянството му беше знаменито…

— Мислех, че е ужасен пияч. Не може да носи.

— О, точно това беше забележителното. Той пиеше рядко. Макар че прекара много тежък период след смъртта на първата си съпруга, когато се движеше непрекъснато с Гес Ворутиър… хм… — Той погледна настрани и не довърши. — Както и да е, беше опасно да му позволяваме да се отпуска прекалено, защото ставаше потиснат и мрачен, а после се хвърляше срещу всяка несправедливост, некадърност или лудост, която предизвикаше гнева му. Господи, как можеше да говори! След петото питие — точно преди да падне под масата за през нощта — той рецитираше революционни прокламации в петостъпен ямб. Винаги съм си мислил, че някой ден ще излезе на политическата сцена. — Той се засмя и погледна с обич яката фигура на облечения в червено-синя униформа мъж, седнал с графовете от другата страна на залата.

Ратифицирането на императорското назначение на Воркосиган от страна на Общия съвет й беше любопитно. Не си бе представяла, че е възможно да накараш седемдесет и пет бараярци да стигнат до съгласие по въпроса откъде изгрява сутрин слънцето им, но решението беше почти единодушно в полза на избора на император Ецар. Въздържаха се само петима: четирима високо, а петият толкова тихо, че се наложи лорд-попечителят на председателския кръг да го помоли да повтори. Дори граф Вордариан гласува „за“, забеляза Корделия — навярно рано сутринта Вортала бе успял да заглади нещата от предишната вечер. Във всеки случай началото на новата работа на Воркосиган изглеждаше благоприятно и окуражително и Корделия каза това на лорд Ворпатрил.

— Хм… да, миледи — отвърна той и се подсмихна. — Император Ецар даде ясно да се разбере, че иска единодушно одобрение.

По тона му тя за пореден път установи, че има още много да учи.

— Да не би да се опитвате да ми кажете, че някои от тези мъже биха искали да гласуват отрицателно?

— В тази обстановка това би било неблагоразумие от тяхна страна.

— В такъв случай мъжете, които се въздържаха… сигурно проявяват извънредна храброст. — Тя разгледа малката групичка със засилен интерес.

— А, тях нищо не ги заплашва — отвърна Ворпатрил.

— Какво имате предвид? Сигурно те представляват опозицията.

— Да, но са открита опозиция. Никой, който замисля истинско предателство, не би се афиширал така публично. Приятелчетата, от които Арал ще трябва да пази гърба си, са сред другите, които гласуваха „за“.

— Кои са те? — сбърчи тревожно вежди Корделия.

— Кой знае? — сви рамене лорд Ворпатрил, а после отговори на собствения си въпрос: — Негри, навярно.

Заобикаляше ги пръстен от празни столове. Корделия не бе сигурна дали това е от съображения за сигурност, или от учтивост. Очевидно бе второто, защото двама закъснели — единият в зелена командирска униформа, а другият по-млад и облечен в богаташки цивилни дрехи — се извиниха и седнаха пред тях. Корделия си помисли, че приличат на братя, и предположението й се потвърди, когато по-младият каза:

— Виж, там седи татко, три места зад стария Вортала. Кой е новият регент?

— Онзи тип с кривите крака в червено-синята униформа, отдясно на Вортала.

Корделия и Ворпатрил размениха погледи зад гърба им и Корделия притисна пръст към устните си. Ворпатрил се усмихна и сви рамене.

— Какво говорят за него в Службата?

— Зависи кого попиташ — отвърна командирът. — Сарди казва, че бил гений на стратегията. Луд е по неговите комюникета. Бил е навсякъде. Участвал е във всички битки през последните двайсет и пет години. Чичо Рулф го боготвореше. От друга страна, Нийлс, който беше на Ескобар, твърди, че е най-студенокръвното копеле на света.

— Чувам, че има репутация на прикрит прогресист.

— Няма нищо тайно. Някои от старшите ворски офицери се страхуват до смърт от него. Опитвал се е да привлече на своя страна татко и Вортала за онзи нов данък.

— О,нима!

— Става дума за прекия имперски данък върху наследството.

— Оо! Е, той няма да бъде засегнат от това, нали? Родът Воркосиган е дяволски беден. Нека Комар да плати. Значи затова сме го завладели, така ли?

— Не точно, невежи ми братко. Виждал ли е някои от вас, градските шутове, бетанската му женичка?

— Модерни мъже, господинчо — поправи го брат му. — За да не ни бъркат с вас, военните мърльовци.

— Няма такава опасност. Не, наистина. Носят се най-невероятни слухове за нея, Воркосиган и Ворутиър на Ескобар, и повечето си противоречат. Мислех, че майка ни може да знае нещо.

— Тя няма добро мнение за човек, за когото се предполага, че е висок три метра и че изяжда бойните кръстосвачи за закуска. Едва ли някой я е виждал. Може пък да е грозна.