— …и прекарахме следващата нощ в мазето — казваше Илян. — Войниците на Вордариан се върнаха на сутринта, но… миледи!

В приветствената му усмивка се долавяше и някаква вина. Той погледна корема й и бързо отмести очи. Корделия би предпочела да продължи да разказва възбудено за приключенията си, но нейното пристигане като че ли го опровергаваше, напомняйки му — точно, когато се опияняваше от победата си — за най-големия му провал.

— Радвам се да ви видя, Саймън, и вас, адмирале.

Канциан понечи да стане, но всички едновременно му махнаха да остане на мястото си, което го накара да свие устни от удивление. Арал й даде знак да седне до него.

И Илян продължи да разказва, но вече в по-съкратен вариант. Двете му седмици, които бе прекарал в игра на укриеница със силите на Вордариан, изглежда, приличаха на бягството на Корделия, макар и да бяха доста по-сложни в обкръжената столица. Под повърхността на простите му думи Корделия разпозна ужасите, с които сама се бе сблъскала. Той довърши разказа си набързо, а Канциан го потвърди с небрежно кимване.

— Добра работа, Саймън — каза Воркосиган, щом Илян млъкна, и погледна към Канциан. — Извънредно добра.

Илян се усмихна.

— Надявах се, че ще ви се хареса, сър.

Воркосиган се обърна към Канциан:

— Веднага, щом се почувствате готов, бих искал да ви изложа положението в тактическата стая, сър.

— Благодаря ви, милорд. Нямах достъп до никаква информация — освен бюлетините на Вордариан — откакто избягах от щаб квартирата. Макар че си направих доста заключения от това, което видяхме. Между другото, препоръчвам ви да следвате стратегия на сдържане. Засега е най-подходяща. Но сте стигнали почти до нейната граница.

— Така мисля и аз, сър.

— Какво прави старият Нолис в База за полети №1?

— Не отговаря. Миналата седмица хората от щаба му ни поднесоха най-различни удивителни извинения, но изобретателността им накрая пресъхна.

— Ха! Мога да си представя. Сигурно чак страда от колит. Но пък мога да се обзаложа, че не всички „неразположения“ са измислени. Май ще трябва да си поговоря насаме с адмирал Нолис.

— Бих ви бил благодарен, сър.

— Ще обсъждаме неизбежността на съдбата. И грешките на даден командир, който основава цялата си стратегия на едно убийство, което после не успява да реализира. — Канциан се намръщи осъдително. — Вордариан винаги е проявявал склонност да се изхвърля.

Корделия погледна Илян и попита:

— Саймън, открихте ли, докато бяхте във Ворбар Султана, някаква информация за Имперската военна болница? За лабораторията на Вааген и Хенри? За моето бебе?

Той поклати глава.

— Не, миледи. — После на свой ред попита Воркосиган: — Милорд, истина ли е, че капитан Негри е загинал? Чухме за това само от слуховете и от пропагандните предавания на Вордариан. Така че може и да е лъжа.

— Негри е мъртъв. За съжаление.

Илян се изпъна тревожно.

— И императорът ли?

— Грегор е в безопасност и е добре.

Илян се отпусна отново.

— Слава Богу. Къде?

— Навсякъде — отвърна сухо Воркосиган.

— А, ясно, сър. Извинете ме.

— Веднага, щом минете през лазарета и банята, Саймън, имам няколко задачи за вас — продължи Воркосиган. — Искам да знам с абсолютна точност как стана така, че ИмпСи е останала сляпа за преврата на Вордариан. Нямам желание да закачам мъртвите — Господ знае, че той си плати грешките, — но старата система на Негри за управление на ИмпСи с всичките й малки секретни отделчета, за които знаеха само те с Ецар, трябва да се разтури изцяло. Всяка нейна част, всеки човек трябва да се подложи на повторна проверка, преди службата да бъде събрана отново. Това ще е първата ви работа като нов шеф на Имперската служба за сигурност, капитан Илян.

От уморено и бледо лицето на Илян стана зеленикаво.

— Сър, искате да поема цялата служба?

— Да я изградите наново — посъветва го сухо Воркосиган. — И бързо, ако обичате. Не мога да взема тук императора, докато ИмпСи не е готова да го охранява.

— Слушам, сър. — Гласът на Илян беше изтънял от изумление.

Канциан се надигна от мястото си, отблъсквайки помощта на един от щабните офицери. Арал стисна ръката на Корделия под масата и се изправи да придружи ядрото на новия си Генерален щаб. Докато излизаха, Ку се усмихна през рамо на Корделия и прошепна:

— Нещата май ще се оправят, а?

Тя му се усмихна мрачно. Думите на Воркосиган отекваха в главата й: „Когато промяната в броя на хората и в лоялността достигне критичната си точка и Вордариан наистина изпадне в паника…“

Към края на седмицата потокът от бегълци, пристигащи в базата Танъри, се превърна в постоянна река. Най-забележително след Канциан беше измъкването на премиер-министъра Вортала от домашен арест. Той пристигна с няколко ранени униформени мъже и изправяща косите история за подкупи, измами, преследване и престрелки. Бойният дух се повдигаше с всяко забележимо попълнение и атмосферата в базата трептеше от напрежение в очакване на действие. Въпросът, разменян от членовете на щаба но коридорите, бе не „Кой дойде?“, а „Кой дойде тази сутрин?“ Корделия се опитваше да изглежда бодра и криеше страха си сред най-съкровените си мисли. Воркосиган изглеждаше все по-доволен, но и все по-напрегнат.

Както й бе препоръчано, Корделия си почиваше много и съвсем скоро се почувства толкова презаредена с енергия, че й се дощя да заблъска по стените. Опита се да разнообрази предписанието с лицеви опори и коремни преси (но не и клякания и ставания). Тъкмо прехвърляше плюсовете и минусите от това да се присъедини към Ботари в гимнастическия салон, когато комуникационният пулт иззвъня.

На визоекрана се появи развълнуваното лице на Куделка.

— Миледи, лорд Воркосиган желае да отидете при него. Заседателна зала седем. Иска да видите нещо.

Стомахът на Корделия се сви.

— Добре. Тръгвам.

Група мъже чакаха в Заседателна зала седем, скупчени около един визопулт, и тихо обсъждаха нещо. Членове на щаба, Канциан, самият министър Вортала. Воркосиган вдигна очи и й се усмихна кратко.

— Корделия, бих искал да узная мнението ти за нещо.

Ласкателно, но все пак…

— Какво нещо?

— В последния специален бюлетин на Вордариан има нова особеност. Ку, пусни визора, моля.

Пропагандните излъчвания на Вордариан от столицата бяха предимно обект на подигравки сред хората на Воркосиган. Този път лицата им изглеждаха по-сериозни.

Вордариан се появи в една от правителствените зали в императорската резиденция — официалният Син салон. Ецар Ворбара го бе използвал за фон на редките си публични речи. Воркосиган се намръщи.

Облечен в парадна зелена униформа, Вордариан седеше седнал на канапе с белезникава копринена тапицерия, а до него беше принцеса Карийн. Тъмната й коса бе вдигната строго над овалното й лице със скъпоценни шноли. Носеше строго официална черна рокля.

Вордариан каза само няколко встъпителни думи, призовавайки за вниманието на зрителите. После кадърът показа голямата зала на Съвета на графовете в замъка Ворхартунг. Камерата се спря на лорд-попечителя на председателския кръг, накичен с всичките отличия на сана си, но не показа какво е насочено към главата му. Нещо в непрекъснатите му погледи настрани, вместо към самата камера, накара Корделия да си представи въоръжен до зъби мъж, или може би цял взвод, застанал откъм тази скрита страна.

Лорд-попечителят вдигна един пластмасов лист и започна:

— С оглед на създалото се положение съм длъжен да заявя, че…

— Ах, хитрец такъв! — измърмори Вортала, а Куделка натисна паузата на визора и попита:

— Моля, господин министър?

— С това „с оглед на… съм длъжен“ той просто се дистанцира от думите, които ще прочете. Добре, Георгос, добре — обърна се Вортала към замръзналата фигура на екрана. — Продължавайте, лейтенант, не исках да ви прекъсвам.

Образът на холовизора продължи:

— …след подлото убийство на малолетния император Грегор Ворбара и измяната към свещените клетви от страна на провалилия се узурпатор Воркосиган, Съветът на графовете обявява измамника регент за свален, прогонен, лишен от власт и извън закона. Днес Съветът на графовете утвърди комодор граф Видал Вордариан за премиер-министър и изпълняващ длъжността регент на вдовстващата принцеса Карийн Ворбара, съставяйки спомагателно правителство, докато бъде намерен нов наследник, който да бъде утвърден от Съвета на графовете и Съвета на министрите при пълен кворум.