— Хм.

Играчът на графа лекомислено подцени противника си и тази грешка му струва първото събаряне на земята. Това го разбуди достатъчно. Зрителите крещяха груби коментари. Следващия път той я повали.

— Куделка отчете тази точка малко по-бързо, отколкото трябва, не смяташ ли? — попита Корделия, докато играчът на графа оставяше Друшнакови да се изправи след решението на рефера.

— Мм. Може би — отвърна Воркосиган неангажирано.

— Забелязах, че и нейните удари не са много силни. Ако продължава така, няма да стигне до следващия рунд.

В следващия кръг, решаващ за крайния изход на двубоя, защото в противен случай щеше да загуби два от трите, Друшнакови отначало приложи с успех една хватка, но после я изпусна.

— О, много лошо! — промърмори радостно графът

— Не го изпускай — извика Корделия, вълнувайки се все повече. Играчът на графа падна меко и отпуснато на тепиха. — Спирай играта, Ку! — Но реферът, опрян на своя бастун, не й обърна внимание. Във всеки случай, Друшнакови видя нова възможност и я използва.

— Защо онзи не се предаде? — попита Корделия.

— По-скоро би загубил съзнание — отвърна Арал. — Така няма да му се наложи да слуша подигравките на приятелите си.

Друшнакови, изглежда, се колебаеше — стегнатото под мишницата й лице ставаше тъмномораво. Корделия разбра, че момичето е готово да го пусне, скочи на крака и извика:

— Дръж се, Дру! Не го оставяй да те излъже!

Друшнакови го стисна по-здраво и мъжът престана да се съпротивлява.

— Хайде, Куделка, спирай играта — извика Пьотър и мрачно заклати глава. — А довечера трябва да застъпи на служба.

И така, рундът бе спечелен от Друшнакови.

— Добра работа, Дру! — каза Корделия, когато Друшнакови се върна при тях. — Но трябва да си по-агресивна. Освободи инстинкта си на убиец.

— Съгласен съм — обади се неочаквано Воркосиган — Краткото колебание, което показахте, можеше да ви коства много — и то не само на вас. — Тя го погледна. — Тук вие се упражнявате за реални ситуации, макар че всички се молим да не се случва подобно нещо. Усилията ви трябва да бъдат абсолютно автоматични.

— Да, сър. Ще се постарая, сър.

В следващия рунд участваше сержант Ботари, който размаза противника си на два пъти непосредствено един след друг. Победеният изпълзя от ринга. Изминаха още няколко рунда и отново дойде ред на Друшнакови, този път с един от хората на Илян.

Те се вкопчиха един в друг и той й приложи ефикасна хватка, което накара публиката да я освирка. Това я разгневи и я отвлече, а мъжът използва момента и я повали на тепиха.

— Видя ли? — извика Корделия на Арал. — Мръсен номер!

— Мм. Но пък не беше нито един от осемте забранени удара. Не можеш да го дисквалифицираш заради него. Все пак… — Той махна на Куделка да даде почивка и извика Друшнакови.

— Видяхме удара — прошепна той съвсем тихо. Устните й бяха стиснати, а лицето — почервеняло. — Вижте, вие сте представител на миледи и всяка обида към вас е в някаква степен обида към нея. А също и много неприятен прецедент. Искам съперникът ви да не напусне ринга в съзнание. Как — това си е ваш проблем. Можете да го считате за заповед, ако искате. И не се притеснявайте да му счупите костите — прибави той иронично.

Друшнакови се върна на ринга с лека усмивка. Очите й бяха присвити и святкаха. Тя направи лъжливо движение, последвано от мълниеносен удар в челюстта на противника й, после в корема, накрая го блъсна с тяло в коленете и той рухна на тепиха. Настъпи шокирана тишина.

— Права беше — каза Воркосиган. — Тя не удря с всичка сила.

Корделия се усмихна самодоволно и се намести по-удобно.

— Нали ти казах.

Следващият рунд, в който участва Друшнакови, беше полуфинал и за съперник й се падна сержант Ботари.

— Хм — промърмори Корделия на Арал. — Не съм сигурна за психодинамиката на този рунд. Безопасно ли е? Имам предвид и за двамата, не само за нея. И не само физически.

— Мисля, че да — отвърна той също толкова тихо. — Службата на Ботари бе приятна и спокойна. Взема си лекарствата. В момента е в доста добра форма. Атмосферата на ринга е безопасна, позната за него. Дру не е толкова издръжлива, че да успее да го победи.

Корделия кимна успокоена и се отпусна да наблюдава двубоя. Друшнакови изглеждаше нервна.

Началото беше бавно. Друшнакови се съсредоточи предимно върху това да стои извън обсега му. Като се извърташе, за да може да следи борбата, лейтенант Куделка случайно натисна пружинката на бастуна си и ножницата излетя в храстите. Ботари се отвлече за миг и Дру го удари — ниско, бързо и чисто. Ботари се стовари на тепиха, но незабавно се изправи на крака.

— О, добро попадение! — извика възторжено Корделия. Дру изглеждаше удивена, както и всички останали. — Спирай играта, Ку!

Лейтенант Куделка се намръщи.

— Ударът не беше честен, миледи. — Един от хората на графа му донесе ножницата и Куделка вкара в нея оръжието. — Вината е моя. Нечестно отвличане.

— Преди малко не го сметна за такова — възрази Корделия.

— Остави го, Корделия — каза тихо Воркосиган.

— Но той я лишава несправедливо от точка! — прошепна гневно тя. — И то каква точка! Досега Ботари е побеждавал винаги!

— Да. На Куделка бяха необходими цели шест месеца на „Генерал Воркрафт“, преди изобщо да може да го удари.

— Оо! Хм — поразмисли за малко тя. — Завист?

— Не си ли забелязала? Тя притежава всичко, което той е загубил.

— Забелязах, че от време на време я гледа грубо. Позор! Тя очевидно…

Воркосиган вдигна предупредително пръст пред устните си.

— Ще поговорим за това по-късно. Не тук.

Тя млъкна, после кимна в знак на съгласие.

— Добре.

Рундът продължи. Сержант Ботари бързо повали на два пъти Друшнакови, а после се справи с последния си съперник с почти същата лекота.

Съвещанието на участниците в срещуположния кран на градината прати Куделка при тях като посредник.

— Сър? Питаме се дали искате да направите един демонстративен рунд. Със сержант Ботари. Никой от хората тук не е виждал това.

Воркосиган отказа не особено убедително.

— Не съм във форма, лейтенант. Освен това, как изобщо са разбрали? Приказки ли им разказвате?

Куделка се усмихна.

— Малко. Мисля, че това ще ги просвети. Относно същността на тази игра в действителност.

— Опасявам се, че им давате много лош пример.

— И аз не съм ви виждала — промълви Корделия. — Наистина ли е толкова добро представление7

— Не знам. Да не съм те оскърбил с нещо напоследък? Мислиш ли, че като гледаш как Ботари ме удря, ще се пречистиш?

— Струва ми се, че ти ще се пречистиш — отговори Корделия, усетила желанието му да се остави да бъде убеден. — Струва ми се, че в казармения живот, който водиш напоследък, ти липсват подобни неща.

— Да… — Той се изправи под избухналите ръкопляскания и свали униформеното си яке, обувките, пръстените, изпразни джобовете си и излезе на ринга да направи малко раздвижващи и загряващи упражнения.

— Добре е да ни съдействаш, Ку — извика той. — Просто за да предотвратиш прекалената тревога.

— Да, сър. — Преди да закуцука обратно към арената, Куделка се обърна към Корделия. — Просто запомнете, миледи. През четирите години, когато го правеха, всичко винаги завършваше благополучно.

— Думите ти ми се струват по-скоро злокобни, отколкото успокоителни. И все пак тази сутрин Ботари изигра шест рунда. Може да е уморен.

Двамата мъже излязоха на арената и се поклониха официално един на друг. Куделка бързо се отдръпна. Наблюдателите престанаха да подвикват шеговито и сякаш се вледениха; съсредоточената неподвижност на двамата играчи привлече всички погледи. Те се дебнеха предпазливо, а после се вкопчиха един в друг. Корделия не можеше да вижда много добре какво става, но когато противниците се разделиха, от разцепената устна на Воркосиган течеше кръв, а Ботари се беше превил от удар в корема.

При следващия сблъсък Ботари успя да ритне Воркосиган в гърба — ударът отекна в стените на градината — и го отхвърли извън арената. Той падна, но скочи бързо на крака и тичешком се върна обратно, макар да не бе възстановил дишането си. Мъжете, от чиято защита се предполагаше, че зависи животът на регента, започнаха да се споглеждат тревожно. При следващия удар Воркосиган падна зле, а Ботари се хвърли върху него и стисна главата му под мишница. На Корделия й се стори, че вижда как ребрата му се огъват. Двама от охраната пристъпиха напред, но Куделка им махна да се върнат. Със силно почервеняло лице Воркосиган се предаде.