— Прогони този преследвач на невинните…
Леглото се разлюля лениво, после се наклони, заподскача, а зловонният поток продължаваше да блика от гърлото на Ригън, но Мерин спокойно следваше тези движения и продължаваше да притиска епитрахила към шията й.
— Влей смелост в слугите Си да се изправят срещу нечестивия змей, та да не изкушава ония, що уповават в Теб…
Изведнъж движението спря; пред очите на вцепенения Карас леглото се спусна плавно като перце и глухо тупна върху килима.
— Господи, дай ни сила…
Карас замаяно завъртя поглед към ръката на Мерин. Не я виждаше под купчината димящ бълвоч.
— Деймиън?
Карас вдигна очи.
— Господи, чуй молитвата ми — тихо изрече Мерин.
Карас се обърна.
— И викът ми нека стигне до Теб.
Мерин вдигна епитрахила, направи крачка назад, и стаята се разтресе от силата на повелителния му глас:
— Прокуждам теб, нечестив дух, както и всяка власт сатанинска! Всеки призрак от ада! Всички бесове около теб! — От ръката му капеше зловонна слуз върху килима. — Иисус ти повелява, чиято дума опитомяваше вятъра и морето! Които…
Ригън спря да повръща. Тя седеше тихо и неподвижно, само бялото на очите й лъщеше зловещо срещу Мерин. Застанал до леглото откъм краката й, Карас я гледаше втренчено. Потресението и възбудата почваха да отслабват, но умът му неканен почна трескаво да оспорва, да възразява, да призовава логиката на помощ на съмнението: полтъргайст; телекинеза; стрес при юношите и силата на мисълта. После той си спомни нещо и се намръщи. Мина отстрани на леглото, хвана Ригън за китката и откри онова, от което се боеше. Също като при онзи сибирски шаман, пулсът на Ригън препускаше с невероятна скорост. Пред очите му причерня и като погледна часовника си, той започна да отброява отчаяно ударите, сякаш от това зависеше животът му.
— Повелява ти Онзи, който те низвергна от небесните висини!
Мощното заклинание на Мерин кънтеше нейде настрани от съзнанието на Карас, а пулсът на Ригън неумолимо продължаваше да се ускорява. Сърцето биеше все по-бързо и по-бързо. Карас погледна Ригън. Все тъй безмълвна. Неподвижна. Тънки струйки пара се надигаха в ледения въздух над повърнатото като зловонно жертвоприношение. И тогава косата на Карас настръхна: кошмарно бавно, сантиметър по сантиметър, скърцайки като ръждясал стар механизъм, главата на Ригън започна да се извърта, докато накрая в него се втренчиха страшните бели очи.
— И затова трепери от страх, Сатана…
Главата бавно се извъртя отново към Мерин.
— … Ти, поругателю на правдата! Ти, приносителю на погибел! Ти, предателю на народите! Ти, грабителю на живота! Ти…
Карас се озърна плахо. Светлината на лампите запримигва, помръкна до зловещо кехлибарено трептене. Карас изтръпна.
В стаята ставаше все по-студено.
— … Ти, повелителю на убийците! Ти, покровителю на всичко скверно! Ти, враг на рода человечески. Ти…
Глух удар разтърси стаята. След това още един. После упорит, отмерен трепет плъзна из стените, из пода и тавана, туптейки с бесен ритъм като удари на огромно болно сърце.
— Върви си, чудовище! Мястото ти е в самотата! Домът ти е гнездо на ехидни! Падни и пълзи с тях! Сам Бог ти повелява! Кръвта на…
Зловещите удари се засилваха, ставаха все по-бързи.
— … Заклевам те, древен змей…
И по-бързи…
— … в името на съдника на всички живи и мъртви, в името на твоя Творец, Творецът на битието…
Шарън изкрещя и притисна ушите си с длани. Пулсирането стана оглушително и изведнъж се ускори до ужасяващо темпо.
Пулсът на Ригън бе потресаващ. Удряше тъй бясно, че вече не можеше да се отброи. От другата страна на леглото Мерин спокойно протегна ръка и направи кръстен знак над покритите й с бълвоч гърди. Думите на молитвата му заглъхнаха сред тътена.
Изведнъж Карас усети как пулсът рязко спада и докато Мерин се молеше и правеше кръстния знак над челото на Ригън, кошмарното туптене секна.
— Господи на земята и в небесата, Господи над всички ангели и архангели…
Сега Карас чуваше молитвата, а пулсът спадаше… спадаше…
— Мерин, копеле горделиво! Отрепка! Ще загубиш! Тя ще умре! Прасето ще умре!
Блещукащата мъгла се разсея и демонът отново се нахвърли с ненавист върху Мерин.
— Развратен пуяк! Древен еретик, който дръзва да си въобразява, че един ден вселената ще стане Христос! Призовавам те, обърни се и ме погледни! Да, погледни ме, нищожество! — Демонът подскочи, заплю Мерин в лицето и изграчи:
— Ето, тъй господарят ти изцелява слепците!
— Боже, Създателю на битието… — Продължавайки да се моли, Мерин невъзмутимо извади кърпичката и се избърса.
— Последвай сега неговото учение, Мерин! Направи го! Пъхни свещената си патка в устата на свинчето и я пречисти, попий всичко с тая сбръчкана реликва и тя ще се изцели, свети Мерин! Да, чудо! Истинско…
— … избави рабинята Си…
— Лицемер! Пет пари не даваш за прасето! Не ти пука изобщо! Превърна я в състезание между нас!
— … смирено Те моля…
— Лъжец! Лъжливо копеле! Кажи ни къде ти е смирението, Мерин? В пустинята? В руините? В гробниците, където позорно избяга от ближните си? От страдащите и нищите духом! Как смееш да говориш с хората след това, благочестива гнидо?…
— … избави я…
— Твоят дом е гнездо на пуяци, Мерин! Мястото ти е да си сам със себе си! Върви на планинския връх и говори с единствения, когото признаваш!
Мерин продължава да се моли, без да обръща внимание на дивия порой от обиди.
— Жаден ли си, свети Мерин? Ето, давам ти нектар и амброзия, давам ти хляба насъщен на твоя Бог! — изграчи подигравателно демонът и от тялото на Ригън изригна диария. — Защото това е моето тяло! Хайде, освети го, свети Мерин!
Карас изтръпна от погнуса и направи усилие да се съсредоточи върху текста, докато Мерин четеше откъс от Евангелието от Лука:
… А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, които пасяха по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите…
— Уили, нося ти блага вест! — изграчи демонът.
Карас се озърна и видя Уили застинала до вратата с наръч чаршафи и хавлии.
— Нося ти вест за изкупление! — злорадо се изкиска гласът. — Елвира е жива! Тя е жива! Тя е…
Уили се втренчи потресена в него, а Карл се завъртя и извика:
— Не, Уили! Не!
— … наркоманка, Уили, непоправима…
— Уили, не слушай! — извика Карл.
— Да ти кажа ли къде живее?
— Не слушай! Не слушай!
Карл изтласка Уили навън.
— Иди да я навестиш за Празника на майката, Уили! Изненадай я! Иди…
Изведнъж демонът замълча и насочи поглед към Карас, които отново бе проверил пулса на Ригън и след като се увери, че е стабилен и може да понесе още една доза либриум, пристъпи към Шарън, за да й поръча да приготви инжекцията.
— Карас, искаш ли я? — изхили се демонът. — Твоя е! Да, конярската курва е твоя! Можеш да я яздиш както си искаш! Ами че тя всяка нощ си фантазира за теб, Карас! Да, за теб и за твоето дълго, дебело свещеническо парче!
Шарън се изчерви и извърна глава настрани, докато Карас й обясняваше, че могат да инжектират на Ригън още либриум.
— И компазинов разтвор, за в случай че пак повръща — добави той.
Шарън кимна и бързо се отдалечи. Докато минаваше с наведена глава край леглото, Ригън изграчи Пачавра!, после подскочи и я улучи в лицето с дълга струя повърнато. Преди Шарън да се опомни, на мястото на демона изникна Денингс и изпръхтя:
— Конярска курва! Путка!
Шарън изхвръкна от стаята.
Новата личност направи гнуслива гримаса, огледа се и попита:
