— Благодаря, отче. Да. Да, искам го. Хайде скъпа — обърна се тя към Ригън.
Но докато посягаше да хване ръката на дъщеря си, Крис видя, че детето гледа с присвити очи бялата якичка на йезуита, сякаш си спомняше някаква забравена тревога. После изведнъж протегна ръце към свещеника. Изненадан, младият йезуит се приведе, Ригън сложи ръце на раменете му и го целуна по бузата, сетне отстъпи и озадачено се загледа настрани, сякаш се питаше защо го е направила.
В очите на Крис бликнаха сълзи. Тя хвана ръката на Ригън и промърмори тихо и дрезгаво:
— Сега вече наистина трябва да бягаме. Хайде, скъпа. Кажи довиждане на отец Дайър.
— Довиждане, отче.
Дайър усмихнато им помаха с пръсти и каза:
— Довиждане. Желая ви лек път към дома.
— Отче, ще ти се обадя от Лос Анджелис — подхвърли през рамо Крис.
Едва по-късно щеше да се запита какво е имал предвид с думите „към дома“.
— Пазете се.
— И ти също.
Дайър се загледа след тях. Когато шофьорът отвори вратата, Крис се обърна и му прати въздушна целувка. Дайър размаха ръка, а тя седна в колата до Ригън. Детето се извърна към задното стъкло и продължи странно да гледа свещеника, докато таксито изчезна зад завоя.
Откъм отсрещния тротоар долетя скърцане на спирачки. Полицейска кола. Киндерман се измъкна отвътре, размаха ръка и бързо тръгна към Дайър.
— Дойдох да се сбогувам.
— Току-що ги изпуснахте.
Киндерман клюмна.
— Сериозно? Тръгнаха ли си вече?
Дайър кимна.
Киндерман се загледа към улицата и тъжно поклати глава.
— Ох? — изпъшка той. После се обърна към Дайър. — Как е детето?
— Стори ми се добре. Наистина.
— Хубаво. Това е най-важното. — Детективът погледна часовника си. — Е, аз да се връщам на работа. Довиждане, отче.
Той се обърна и тръгна към колата, но изведнъж спря, извърна глава и погледна неуверено Дайър.
— Обичате ли да ходите на кино, отче Дайър?
— Разбира се.
Киндерман се върна към него.
— Аз получавам безплатни билети — важно каза той. — Всъщност имам билети за утре вечер. Кино „Байограф“. Искате ли да дойдете?
— Какво дават?
— „Брулени хълмове“.
— С кого?
— С кого? — Детективът възмутено смръщи вежди. — Хийтклиф, Сони Боно, Катрин Ърншоу и Шер. Идвате ли?
— Гледал съм го — каза Дайър.
Киндерман мълчаливо го погледна и се обърна настрани.
— И тоя е същата стока — промърмори унило той.
После с усмивка се върна към Дайър, хвана свещеника под ръка и го поведе по улицата.
— Спомних си думите от „Казабланка“ — каза той бодро. — В края на филма Хъмфри Богарт казва на Клод Рейнс: „Луи… мисля, че това е началото на една хубава дружба.“
— Знаете ли, че малко приличате на Богарт?
— А, значи забелязахте.
Дори и в забравата опитваха да си спомнят.
От автора
Позволих си известна волност с разположението на сградите в Джорджтаунския университет, по-специално относно мястото на Института по лингвистика и езици. Къщата на Проспект Стрийт не съществува, както и общежитието на йезуитите на посоченото от мен място. И накрая, цитираният откъс от книгата на Ланкъстър Мерин не е моя измислица, а част от проповед на кардинал Джон Хенри Нюман, озаглавена „Втората пролет“.
Информация за текста
William Peter Blatty
The Exorcist (40th Anniversary Edition), 1971–2011
Издание:
Уилям Питър Блати. Заклинателят
Американска. Второ разширено издание
Превод: Любомир Николов
Коректор: Людмила Петрова
Компютърна обработка: Людмила Петрова
Художник на корицата: Иван Гаков
Формат: 16/60/90
Обем 39 п. к.
Дадена за печат: юни 2012 г.
Излязла от печат: юни 2012 г.
Предпечат и печат „Изток-Запад“
Издателство „Изток-Запад“, 2012 г.
ISBN: 978-619-152-059-6
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/34057
Последна корекция: 3 април 2015 в 21:44
