… Случаят с едно осемгодишно момиче, описан по следния начин: „ревяла като бик с гръмотевичен басов глас.“ Ригън реве като вол.

… Случаят на Елън Смит, лекувана от великия психолог Флурноа; описанието му за „светкавично бърза“ смяна на изражения и гласове. Тя го направи пред мен. Личността, която говореше с британски акцент. Бързи промени. Почти мигновени.

… Случаят в Южна Африка, описан от известния етнолог Жюно; описанието му на една жена, която изчезнала посред нощ от дома си и на следващата сутрин била намерена „вързана за върха“ на едно много високо дърво с „тънки лиани“, а след това „се плъзнала по дървото с главата надолу, съскала и бързо подавала език от устата си като змия. Дълго висяла там и говорела на език, който никой не бил чувал“. Ригън е пълзяла като змия след Шарън. Брътвежите. Опит за „неизвестен език“?

… Случаят с Жозеф и Тиебо Бюрнер, на възраст съответно осем и десет години; описанието как „лежейки по гръб, изведнъж почнали да се въртят като пумпали с шеметна бързина“. Или напълно измислено, или силно преувеличено, но много прилича на това как Ригън се въртеше като дервиш.

Имаше и още прилики, още причини да се предположи, че става дума за внушение: споменаване за огромна физическа сила и неприличен език, плюс евангелските описания на обсебване, от които навярно произхождаше странно религиозното съдържание на бълнуването на Ригън в клиниката „Беринджър“. Нещо повече, в главата се описваше поетапно развитието на манията: „Първият етап, заразяването, представлява атака чрез обкръжението на жертвата: шумове, миризми, безпричинно преместване на предмети; вторият етап, обсебването, цели да внуши ужас чрез наранявания, които един човек може да причини на друг с удари и ритници.“ Тропането. Подскоците. Нападенията на капитан Хауди.

Добре, може би… може би я е прочела, помисли си Карас. Но не беше убеден. Не, не, ни най-малко. И дори Крис. Тя изглеждаше толкова неуверена.

Свещеникът се върна до прозореца. Е, къде е отговорът? Истинско обсебване? Демон? Той сведе очи и поклати глава. Я стига! Няма начин! А парапсихологични прояви? Разбира се. Защо не? Твърде много компетентни наблюдатели са ги описвали. Лекари. Психиатри. Хора като Жюно. Но проблемът е как да се тълкува явлението. Карас отново си спомни разказа на Йостеррайх за един шаман от Алтайските планини, който съзнателно се отдал на обсебване, за да извърши „магическо действие“. При преглед в болница, малко преди да демонстрира левитация, пулсът му се ускорил отначало до сто, а след това до изумителните двеста удара в минута, имало също така драстични промени в телесната температура и честотата на дишане. Значи паранормалното действие е било свързано с физиологията. Причинено е от някаква телесна енергия или сила. Но Карас бе открил, че като доказателство за обсебване църквата изисква ясни и очевидни явления, които да разкриват… Беше забравил точната формулировка, но като плъзна пръст по страниците на „Сатаната“ я намери: „… достоверни външни явления, които подсказват идеята, че представляват намеса на нечовешки разум.“ Дали случаят с шамана беше такъв? Не, не е задължително. А Ригън? Такъв ли е случаят с нея?

Карас се върна към един пасаж от „Римски ритуали“, който бе подчертал с молив: „Екзорсистът трябва да бъде много внимателен, за да се увери, че нито един от симптомите не е останал без обяснение…“ Карас замислено кимна. Добре тогава. Да видим. Крачейки напред-назад, той обмисли признаците на заболяването заедно с възможните обяснения. Мислено ги отмяташе един по един:

Невероятната промяна в лицето на Ригън.

Отчасти от заболяването, отчасти от недохранване и грижи, а според него най-вече поради връзката между мимика и психическо състояние.

Невероятната промяна в гласа.

Йезуитът все още не бе чувал нейния „истински“ глас. Но дори гласът да беше висок, като твърдеше майка й, гласните струни можеха да загрубеят от непрестанните крясъци, което да доведе до промяна в гласа. Единственият проблем си оставаше необяснимата му сила — това бе физиологично невъзможно дори и при загрубели гласни струни. И все пак, помисли си Карас, в състояние на патологична възбуда не бяха редки проявите на огромна мускулна сила. Не можеше ли при гласните струни да се срещне същият тайнствен ефект?

Рязкото разширение на речниковия запас и знанията.

Криптомнезия: дълбоко заровени спомени за думи и данни, които е срещала някога, може би още като пеленаче. При сомнамбулите, а понякога и при умиращи хора, тези забравени данни често изплуват на повърхността с почти фотографска точност.

Ригън знаеше, че Карас е свещеник.

Логична догадка. Ако наистина бе прочела главата за обсебването, можеше да очаква посещение на свещеник. А както твърди Юнг, подсъзнателната интуиция и чувствителност на хистеричните пациенти понякога е петдесет пъти по-силна от нормалното, което според Юнг обяснява привидно автентичното „четене на мисли“ чрез потропването на маса при спиритични сеанси, защото всъщност подсъзнанието на медиума „чете“ тръпките и вибрациите на масата, създавани от ръцете на човека, чиито мисли уж се четат. Потропването се превръща в кодова поредица от букви или цифри. По същия начин Ригън би могла да „разчете“ неговата професия по поведението, или дори от миризмата на църковни благовония по ръцете му.

Ригън знаеше, че майка му е починала.

Още едно логично предположение. Той беше на четирийсет и шест години.

Помогнете на един бивш църковен хорист, свети отче!

В наръчници за католически семинари телепатията се признаваше за реално и естествено явление.

Неестествено развит интелект за годините й.

Това бе най-трудно за обяснение. Но при проучване на един пациент с раздвоение на личността и предполагаеми свръхестествени явления психиатърът Юнг бе стигнал до заключението, че в състояние на хистеричен сомнамбулизъм се изострят не само възприятията, но и интелектуалните способности, тъй като във въпросния случай новата личност изглеждала явно много по-умна от първата. И все пак как можеше голата констатация да обясни факта?

Изведнъж той рязко спря до бюрото. Бе осъзнал, че намекът на Ригън за Ирод е далеч по-изтънчен, отколкото изглеждаше отначало, защото когато фарисеите казали на Иисус за заплахите на Ирод, Иисус им отговорил: „Идете, кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове!“

Карас погледна касетата с гласа на Ригън, после уморено се отпусна на стола, запали нова цигара и издиша конус от синкав дима, мислейки отново за братята Бюрнер и осемгодишното момиче с всички симптоми на обсебване. Каква книга бе поразила онова момиче дотам, че подсъзнанието му толкова правдоподобно да симулира симптомите? И как подсъзнанието на жертвите от Китай би предало симптомите на хора в Сибир, Германия, Африка и къде ли не още, във всички времена и епохи, тъй че симптомите да са винаги едни и същи?

Между другото, майка ти е тук с нас, Карас.

Йезуитът се взираше право напред, струйките дим от цигарата между пръстите му оживяваха и мигновено умираха като случайни припознавания или спомени за сънища. Той наведе очи към долното ляво чекмедже на бюрото и задълго застина неподвижен, после отвори чекмеджето и извади избелял учебник по английски за възрастни. Беше на майка му. Сложи го на бюрото, поизчака и гальовно прелисти страниците. Първите букви на азбуката, изписани отново и отново. След това просто упражнение:

Между страниците — недовършен опит за писмо:

Друго писмо. Недовършено. Той извърна глава. Видя очите й на прозореца… пълни с очакване…

Domine, non sum dignus…

Очите на майка му изведнъж се превърнаха в очите на Ригън.