— Мисля, че да.

— Имай предвид, че правилото не се отнася до Пийт. Той е мъж. Така си е, мъжете са различни. Ние сме лъвове, а те — агнета. — Лъвици по приляга, помислих си, но признавам, че тогава предпочетох да си замълча. — Та правилото си е правило. Не се чукаш с мацката на приятеля си, докато той е в панделата.

Оставих молива и се заслушах в „Евангелието на Мик“, крадец, който влизаше и излизаше от затвора все едно вратата на институцията беше от въртящите се. Отказах се от опитите да пиша в дневника си. Очевидно Мик бе в бъбрива фаза и нищо не можеше да го спре. Поне не аз. И тъй като вратата на килията ни беше заключена и нямаше начин да се измъкна, реших да запиша разказа му. Преди това обаче трябва да ви въведа с малко предистория.

Мик Бойл бе в една килия с мен и излежаваше деветата си присъда за последните седемнайсет години — все за кражба с взлом. „Може да не съм стока, обичаше да казва той, но мразя грубата сила. Не я одобрявам.“ Очевидно се опитваше да се държи на някакво ниво. Разказа ми, че имал шест деца, поне за толкова знаел, от пет различни жени, но нямал почти никакъв контакт с тях. Сигурно не съм успял да скрия изненадата си, защото той побърза да ме успокои.

— Не се тревожи, Джеф, социалните се грижат за тях. Но ако ти се прииска женска — продължаваше Мик, — има предостатъчно. Няма нужда да се хващаш с гаджето на приятеля си. В края на краищата ние всички сме ту вътре, ту вън. — Той много се развесели на шегата си.

Приятелят на Мик, Питър Бейли — героят или злодеят в тази история, зависи от каква страна го погледнете, — беше обвинен в обир при утежняващи вината обстоятелства — това включва множество прегрешения, ако питате съда, особено след като вината ви е установена, той решава, че сте направили още поне сто и дванайсет нарушения на закона.

— Лепнаха на Пийт шест години — Мик замълча, за да си поеме въздух. — И въпреки това, докато беше вътре, успя да пречука приятеля си, без да го хванат.

— Сериозно? — показах аз малко по-голяма заинтересованост.

— Да бе, най-сериозно. Не забравяй, че тъй като той винаги е успявал да е примерен затворник, знаеше, че ще лежи само три. Логично, нали? След петнайсет месеца в „Уейкфийлд“ — отвратително място — го изпратили в „Холсли Бей“, Съфолк, затвор с отворен режим, за остатъка от присъдата, схващаш ли? А там е гадно. На теория — не спираше Мик — отвореният режим би трябвало да те подготви за връщането ти в обществото. Как ли пък не. Пийт стоял в библиотеката на затвора и четял подробно броевете на „Кънтри Лайф“, подарени от любител на добрите дела, за да изучи предварително разположението на стаите в къщите, дето ще обира, щом излезе навън. А сега да ти разкажа малко за правилата при отворения режим. Имаш право на едно посещение в седмицата, а не като при строгия — по едно в месеца. Но това важи само когато си отличен и не си бил докладван поне един месец.

— Как така отличен?

— Така наричат пандизчиите, които три месеца са били с добро поведение. Тогава ти отпускат всякакъв гювеч — повече време извън килията, по-лека работа, дори по-добро заплащане в някои затвори.

— Какво трябва да си направил, за да те докладват?

— Напсуваш някой от гаднярите, закъсняваш да се прибереш от работа, проваляш се на теста за наркотици. Мен веднъж ме докладваха за това, че съм свил портокал от кухнята. Големи свободи, нали разбираш?

— Твоят Пийт бил ли е докладван? — попитах.

— Никога. Кротък като агне беше, нали искаше да му разрешат посещение и да се види с мацката? Изкарал така три месеца, работил в складовете, бършел си редовно носа и всичко останало, и бил отличен. Следващата събота мацката пристига в панделата на посещение. В затворите с отворен режим посещенията стават в най-голямото помещение — гимнастическия салон или трапезарията. Там и охраната не е като при строгия режим — няма гадняри с кучета, нито пък камери, които да следят всяко твое движение, така че се държиш спокойно с мацето. — Последва много кратко мълчание. — В известни граници, разбира се. Искам да кажа, че не може да правиш секс като в шведските затвори например. Как им викаха?

— Съпружески посещения.

— Добре де, все едно. Във всеки случай си е истински секс. А на нас не ни позволяват. Е, някой гадняр може и да си затвори очите, ако си пъхнеш ръката под полата на момичето. Веднъж, спомням си в един затвор…

— Пийт — напомних аз.

— А, да, Пийт. И така, Карен пристигнала следващата събота. Всичко вървяло добре, докато Пийт не попитал за приятеля си Брайън. Карен притихнала, не могла да отрони и дума, после станала червена като рак. Пийт веднага загрял какво е станало — мацката се чука с най-добрия му приятел, докато той е зад решетките. Скочил и й забил един. Тя се преобърнала и се проснала на пода. Някой включил алармата и гаднярите връхлетели в залата от всички страни. Отскубнали Пийт от Карен и го изпратили в изолатора. Бил ли си в изолатор, Джеф?

— Не досега.

— Не се старай прекалено. Проклети свободи. Гола килия, дюшекът е на пода, стоманен умивалник, забит в стената, и метална тоалетна без вода. На другия ден Пийт бил докладван и изправен пред директора на затвора, който, както добре знаеш, е като Всевишния. Не му трябват нито съдия, нито съдебни заседатели, които да му помогнат да реши кой е виновен — правилата на вътрешно министерство са пределно ясни.

— И какво станало с Пийт?

— Изпратили го отново в затвор със строг режим, схвана ли? Още същия ден го засилили в затвора „Линкълн“ за още три месеца — добавка към първоначалната му присъда. Има пандизчии, които като ги върнат обратно на строг режим, направо откачат — чупят каквото им попадне, друсат се, палят килията и така никога не излизат от панделата. В Ливърпул по едно време лежах с един такъв. Беше влязъл с тригодишна присъда и още е там — вече единайсет години. Последния път го изправиха пред директора на затвора за…

— Пийт — рекох само, като се постарах да не проличи колко ме дразнят отклоненията му.

— А, да бе, Пийт. Той направил точно обратното.

— Какво е точно обратното?

— Кротък като агне по време на престоя си в „Линкълн“. След три месеца го върнали обратно отличен и с възстановени привилегии. Пак бил в кухнята, работел като роб и му разрешили посещението, за което кандидатствал още преди шест месеца. Нямало да му позволят да се срещне само с един човек — Карен Слейтър. Ала той и без това не искал и да види тая кучка. Сега кандидатствал за посещението на свой стар приятел, който по една случайност бил навън по това време. Та човекът потвърдил, че Брайън не само ходи с Карен, но и че тя се е преместила да живее при него. Приятелчето на Пийт даже му предложил да пречука Брайън, но онзи го спрял.

— Не падай толкова ниско — посъветвал го. — Аз ще се погрижа за него, когато му дойде времето. — Не влязъл в по-големи подробности, но след това все пак някой си беше отворил устата. Не е ли така и в политиката, Джеф?

— Пийт.

— Прав си. Та значи Пийт бил кротък като агне. Никакви провинения, работел непрестанно, никакви ругатни по адрес на гаднярите, никакви докладвания. В резултат, след дванайсет месеца го върнали отново в „Холсли Бей“, където режимът е отворен. Оставали му да излежи само девет месеца.

— Опитал ли се е оттам да се свърже с Карен?

— Не, дори не подал молба за посещения. Не споменавал и името й.

— Добре де, каква е играта? — опитвах се да вляза аз в затворническия жаргон.

— Неговата игра била само една, Джеф — да го преместят в блока на отличените, от другата страна на затвора.

— Не разбрах връзката — трябваше да призная.

— Това било част от големия план. Попаднеш ли веднъж в „Холсли Бей“, който, нали не си забравил, е с отворен режим, ти дават стая в един от главните блокове.

— Сериозно?

— Да. В северния или в южния блок. Но включат ли те в групата на отличените, което значи още три месеца да си като светец, ти дават допълнителни привилегии.