— Слушам, сър — отвърна Грей. От лицето му сякаш не бе останало нищо освен очи.

Йошима много добре разбираше, че докато приберат манерките в караулното, притежателят на радиото ще го зарови или ще го скрие някъде. Но това нямаше значение. Все едно, търсенето ще се улесни, защото скривалището ще трябва да се сменя, а през това време някои хора ще си отварят очите. Кой би помислил, че радио може да се скрие в манерка?

— Свине сте вие янките! — изръмжа той. — Мислите се за много умни, нали? За много силни и много велики. Но дори ако войната продължи сто години, ние ще ви победим. Нищо, че германците се предадоха. Ние можем да се бием и сами. Вие никога няма да ни надвиете, никога! Може да избиете хиляди от нас, но ние ще унищожим още повече. Никога няма да се оставим под ваша власт, защото търпението ни е безкрайно и не се страхуваме от смъртта. Дори двеста години да трае войната, в края на краищата ще ви унищожим.

И той излезе с гневни стъпки от бараката.

Бръф се нахвърли срещу Царя.

— На тебе уж ти сече пипето, а остави това японско копеле и часовите да влязат в бараката и да ви спипат с всичките тия мангизи отгоре. Нещо не си наред.

— Да, сър. И аз така мисля.

— И друго — къде е диамантът?

— Какъв диамант, сър?

Бръф седна на едно легло.

— Полковник Смедли-Тейлър ме извика, защото капитан Грей получил сведения, че ти имаш пръстен с диамант, който не е включен в описа. Ти… и лейтенант Марлоу. Искаха да направят обиск и естествено, трябваше да присъствувам и аз. Нямам нищо против капитан Грей да прави обиск тук, но само в мое присъствие. Тъкмо се канехме да влезем, и пристигна Йошима с хората си да претърсват вашата барака, защото някой имал радио в манерка. Не разбирам как може да сте толкова откачени! Та той ни заповяда на нас с Грей да го придружим.

Слава богу, обискът бе приключил, без да се намери радиото, но Бръф отлично разбираше, че Царя и Питър Марлоу са забъркани в тая работа. Защо иначе Царя ще лъже, че американската манерка е на англичанина?

— Добре — обърна се той към Царя, — съблечи се. Ще те обискираме. Ще претърсим също леглото и сандъка ти. Вие, момчета, карайте по-тихо с картите! — предупреди Бръф останалите американци, после изгледа пак Царя: — Освен ако не искаш да дадеш диаманта доброволно?

— Какъв диамант, сър?

Докато Царя се събличаше, Бръф отиде при Питър Марлоу.

— Имаш ли нужда от нещо, Пит?

— Искам малко вода, ако може.

— Текс, донеси вода — нареди Бръф. После попита: — Какво ти е, изглеждаш ужасно?

— Нищо… треска… Не ми е добре. — Питър Марлоу се отпусна върху леглото на Текс и с мъка се усмихна. — тоя мръсен японец ми изкара ангелите.

— И на мен.

Грей старателно претърси дрехите на Царя, после черния сандък и полиците, а накрая един по един прерови пакетите с храна, но за всеобщо изумление диамантът не се намери.

— Марлоу! — надвеси се той над леглото. Очите на Питър Марлоу бяха целите червени, едва гледаше.

— Какво?

— Искам да те претърся.

— Виж какво, Грей — намеси се Бръф, — когато съм тук, имаш право да обискираш американската барака, но никой не те е упълномощил да…

— Няма значение! — прекъсна го Питър Марлоу. — Нямам нищо против. Ако не се съглася, той само ще си помисли, че… Помогни ми да стана, ако обичаш.

Той свали саронга си и го хвърли заедно с парите на едно легло.

Грей внимателно опипа шевовете, после ядосан го метна настрана.

— Откъде имаш тия пари?

— Играхме комар — отговори Питър Марлоу и си взе дрехата.

— А ти? — изрева Грей на Царя. — Какво ще кажеш за това? — Той сграбчи шепа от парите на масата.

— Играхме комар, сър — невинно отвърна Царя, докато се обличаше, и Бръф скришом се подсмихна.

— Къде е диамантът?

— Какъв диамант… сър?

Бръф се надигна и отиде при картоиграчите.

— Тук, струва ми се, диамант няма.

— Откъде са тогава тия пари?

— Човекът каза, че са от комар. Не е забранено да се играят карти. Е, аз също не ги одобрявам… — добави той с тънка усмивка, като не сваляше очи от Царя.

— Знаете, че това не е възможно! — избухна Грей.

— Не е много вероятно, сигурно това искате да кажете — пресечете го Бръф. Жал му беше за Грей — с тоя трескав блясък в очите, с тиковете на лицето и треперещите ръце, — направо му беше жал. — Искахте да претърсите бараката, е, добре, претърсвайте я. Тук диамант няма…

Той млъкна посред изречението, защото Питър Марлоу се олюля и залитна към вратата. Царя го хвана в мига, преди да се строполи на пода.

— Чакай да ти помогна! Май ще е най-добре да го заведа до бараката му — каза той.

— Ти ще стоиш тук — нареди Бръф. — Грей, помогни му ти, а?

— Аз лично пет пари не давам, ако ще пред очите ми да пукне. — Погледът на Грей се плъзна към Царя: — Същото се отнася и за тебе! Ще те пипна аз, ей богу, ще те пипна!

— Пипнеш ли го, и аз ще си разчистя сметките с него. — Бръф впери очи в Царя. — Имаш ли нещо против?

— Не… сър.

— Но дотогава — обърна се пак към Грей американецът — или докато не наруши някоя моя заповед, нищо не можем да направим.

— Тогава заповядайте му да спре с черната борса — каза Грей.

Бръф с мъка сдържа яда си.

— Ще заповядам, мир да има само! — съгласи се той и се усмихна вътрешно, като долови презрението на хората си. „Копелета!“ — Слушай — обърна се той към Царя, — заповядва ти се да престанеш да се занимаваш с черна борса, с други думи — да продаваш на своите хора храна, вещи или каквото и да било на по-висока цена. Продажбата с печалба се забранява.

— Да се продава контрабандна стока въобще — това разбирам аз под черна борса.

— Капитан Грей, да се продава с печалба на врага и дори да се краде от него, не е престъпление. Нищо лошо няма в това да върти човек малко търговийка.

— Забранено е!

— Забранено е от японците! А те са ни врагове. Аз на вражески заповеди не се подчинявам! — Бръф искаше да свършва вече. — Значи ясно — край на черната борса. Това е заповед!

— Вие, американците, се държите един друг, не може да се отрече.

— Хайде да не започваме пак. За тая вечер Йошима ми стига. Доколкото на мен ми е известно, никой тук не върти черна борса в истинския смисъл на думата, нито пък нарушава закони — наши закони. Пипна ли някого да краде или да продава било храна, било лекарства с печалба, аз лично ще му счупя ръцете. Аз съм офицер от американската армия, тези хора са под мое подчинение и вие чухте моята заповед. Това удовлетворява ли ви?

Грей изгледа гневно Бръф. И него ще трябва да следи. „Гадни хора, и офицерите им гадни!“ Обърна се и излезе.

— Помогни на Питър да се прибере, Текс — поръча Бръф.

— Разбира се, Дон.

Текс вдигна Питър на ръце.

— Като бебенце ще го нося, сър — ухили се той и излезе. Бръф спря поглед върху парите на масата.

— Дааа, не е хубаво да се играе комар, никак не е хубаво — промълви той и поклати глава, после се обърна към Царя и миролюбиво отбеляза: — Аз съм против да се играе комар, а ти?

„Внимавай! — настръхна Царя. — Виж му подлата офицерска мутричка. Само офицерите го имат тоя израз, ама аз винаги усещам, отдалеч надушвам опасността…“

— Ами… — започна той, предложи на Бръф цигара и му я запали — сигурно зависи от какъв ъгъл гледаш.

— Благодаря, това купешките цигари равни нямат! — Очите на Бръф отново се заковаха върху Царя. — А ти от какъв ъгъл гледаш, ефрейтор?

— Като печеля, не съм против. Като губя, виж, тогава е друга работа — отговори Царя и добави наум: „Ах, дяволите да те вземат, копеле! Какво си намислил?“

Бръф изсумтя и сведе поглед към парите, струпани пред Царя. Поклати замислено глава, разрови ги и ги взе в ръка. Всичките. Забеляза големите купчини банкноти пред останалите играчи.

— В тоя отбор май всички печелят — бавно каза той, неопределено на кого.

Царя не отговори.

— Като гледам така, можете да си позволите едно малко дарение.