Усмивката на Грей угасна.

— Как така?

— Ей така. Реших да приключим с този въпрос. Това важи и за вас. Всъщност ще ви повторя заповедта си: не бива да споменавате за това никому! И най-добре забравете цялата история.

Грей бе така смаян, че седна на леглото и впери поглед в полковника.

— Но вие не можете да направите това, сър! — избухна той. — Аз ги хванах на местопрестъплението — кражба от храната на лагерниците. Това е вашата и моята храна. И се опитаха да ме подкупят. Мене да подкупят! — Гласът му добиваше истерични нотки. — Господи, та аз ги хванах! Те са крадци! Заслужават да бъдат обесени и после насечени на парчета.

— Така е — мрачно кимна полковник. Смедли-Тейлър. — Но според мен при сегашните обстоятелства това е най-мъдрото решение.

Грей скочи на крака.

— Не можете да сторите такова нещо! — изкрещя той. — Не можете да ги оставите да се измъкнат невредими. Не можете!

— Кой сте вие, та ще ми казвате какво мога и какво не мога!

— Извинявайте. — Грей се мъчеше да се овладее. — Но, сър, тези хора са крадци. Аз ги залових. Донесох ви теглилката.

— Въпросът е приключен. — Гласът му бе напълно спокоен. — Няма какво да говорим повече.

Грей избухна.

— Не е приключен, по дяволите. Няма да оставя това нещо така! Докато тия копелета са се тъпкали, ние сме гладували! Ами че те заслужават да бъдат разкъсани. Настоявам…

Гласът на Смедли-Тейлър надви истерията му.

— Млъкнете, Грей! Вие не можете да настоявате за нищо. Въпросът е приключен. — Той въздъхна дълбоко, взе от бюрото лист хартия и рече: — Това е служебното ви досие.

Днес вписах нещо вътре. Ще ви го прочета: „Изказвам специална похвала на лейтенант Грей за работата му като началник на лагерната полиция. Той изпълнява задълженията си отлично. Препоръчвам да бъде повишен в чин капитан.“ — Полковникът вдигна поглед от листа. — Смятам да изпратя това на коменданта на лагера още днес и ще предложа повишението ви да се зачита от днешна дата. — Той се усмихна: — Вие, разбира се, знаете, че той има пълномощия да повишава в звание. Честито, капитан Грей. Заслужихте го! — И полковникът протегна ръка.

Но Грей не я пое. Той само го изгледа, изгледа и листа и проумя.

— Ах ти, мръсен негоднико! Ти искаш да ме купиш. Ти си също като… може би ти също си ял от оня ориз. Ах, лайно, мръсно лайно…

— Дръж си езика, нагъл простак! Застани мирно! Казах — застани мирно!

— И вие сте комбина с тях, но аз няма да оставя никой да се измъкне току-тъй — изкрещя Грей, грабна теглилката от бюрото и се дръпна към вратата. — За вас нищо не мога да докажа засега, но срещу тях имам доказателства. Тая теглилка…

— Какво й е на теглилката?

Цяла вечност мина, докато Грей се сети да я погледне отдолу. Там нямаше никаква дупка.

— Питам те какво й е на теглилката? — „Тъп глупак! — с презрение си помисли Смедли-Тейлър, докато наблюдаваше как Грей оглежда металния цилиндър. — Какъв глупак! Мога да ги въртя на малкия си пръст такива като него.“

— Това не е теглилката, която ви дадох — успя да промълви накрая Грей. — Не е същата. Не е онази.

— Грешите. Същата е — невъзмутимо отвърна полковникът. После продължи, благ и загрижен: — Виж, Грей, ти си млад човек. Разбрах, че като свърши войната, искаш да останеш в армията, това е хубаво. На нас ни трябват способни и работливи офицери. Редовната армия дава чудесни възможности. По това спор няма. Полковник Самсън също ми е говорил колко много те цени. Както знаеш, той ми е приятел. Сигурен съм, че ще го убедя да подкрепи моята препоръка да останеш на редовна служба в армията. Ти просто си изнервен и това е разбираемо. Времената сега са ужасни. Мисля, че ще е най-добре да приключим с онзи въпрос дотук. Би било неразумно да раздухваме скандал в лагера. Крайно неразумно. Сигурен съм, че разбираш съображенията ми. — Той млъкна, изпълнен с презрение. После, точно в най-подходящия миг — беше специалист в тези неща, — допълни: — Съгласен ли си да изпратя препоръката за повишение на коменданта?

Грей бавно се обърна към листа хартия и го изгледа с ужас. Знаеше, че полковникът може да дава, може и да лишава, и както можеше да дава и лишава, така можеше и да унищожава. Разбира се, че е победен. Напълно победен. Опита се да каже нещо, но отчаянието му бе тъй безгранично, че не успя да отрони ни дума. Затова само кимна с глава и чу Смедли-Тейлър да казва:

— Добре, можеш да смяташ, че си получил чин капитан. Сигурен съм, че моята препоръка и тази на полковник Самсън ще са достатъчни за оставането ти в армията след войната.

Грей осъзна, че излиза от стаята и поема към бараката, че освобождава дежурния полицай, без да го е грижа, че онзи го гледа, сякаш вижда собствената си смърт. Когато остана сам, затвори вратата и седна на леглото в килията. Изведнъж отчаянието го задави и той заплака.

Разсипан.

Смазан.

Сълзи мокреха ръцете и лицето му. Духът му се мяташе в ужас, залюлян на ръба на небитието, а после се зарея в безкрайността…

Когато дойде на себе си, лежеше на носилка, прикрепяна от двама от неговите хора. Отпред куцукаше доктор Кенеди. Разбра, че умира, но му беше все едно. После видя Царя, изправен до пътеката, вперил поглед в него. Забеляза добре лъснатите му обувки, ръба на панталоните, купешката цигара, охраненото му лице. И си спомни, че го чака още една работа. Не можеше да умре сега. Не биваше да умре, докато Царя продължава да ходи с ръб на панталоните, с лъснати обувки и с пълен корем. Нямаше право да умре, преди да го пипне с диаманта. Не, за нищо на света!

— Това раздаване е последно, че ще вземем да изпуснем представлението — каза Смедли-Тейлър.

— Нямам търпение да видя Шон — обади се Джоунс, докато нареждаше картите си. — Две кари — обяви доволен той.

— Дяволски късмет имаш — изруга Селърс. — Две пики.

— Пас.

— И на него късметът му изневерява понякога — леко се подсмихна Смедли-Тейлър. Гранитните му очи бяха приковани в Джоунс. — Днес си се държал доста глупаво.

— Просто лош късмет.

— Лошият късмет не е извинение — отвърна Смедли-Тейлър, изучавайки картите си. — Трябвало е да внимаваш. Проявил си небрежност.

— Казах, че съжалявам. Мислиш, не ми е ясно, че сглупих? Това никога няма да се повтори. Никога. Досега не съм си представял какво значи да изпаднеш в паника.

— Две без коз. — Смедли-Тейлър се усмихна на Селърс. Ще ни стигне за робер. — После отново се обърна към Джоунс: — Дадох препоръка да те замести Самсън. Ти имаш нужда от почивка. Това ще отклони Грей от следата. А, да, сержант Донован ще бъде интендант. — Той се изсмя. — Жалко, че ще трябва да сменим системата, но нищо. Ще намираме някаква работа на Грей, когато използуваме фалшивите теглилки. — Той хвърли поглед на Селърс. — Това ще е твоя грижа.

— Добре.

— А между другото глобих Марлоу една месечна заплата. Той е в твоята барака, нали?

— Да — отвърна Селърс.

— Леко му се размина, но той е добро момче, от добро семейство. Не е като тоя простак Грей. Боже господи, какво нахалство! Да си мисли, че ще го препоръчам за постоянна служба. Армията няма нужда от такава измет. Ще получи постоянна служба само през трупа ми.

— Напълно си прав — мрачно каза Селърс. — Но Марлоу е трябвало да го глобиш с тримесечна заплата. Той може да си го позволи. Оня мръсен американец е омотал в мрежите си целия лагер.

— Засега — изсумтя Смедли-Тейлър и се загледа отново в картите си, като се опита да прикрие направената грешка.

— Да не си му намерил слабото място? — внимателно попита Джоунс. После добави: — Три кари.

— Дявол те взел — изруга Селърс. — Четири пики.

— Пак.

— Шест пики — обади се Смедли-Тейлър.

— Наистина ли си му намерил цаката на американеца? — отново попита Джоунс.

Лицето на полковник Смедли-Тейлър остана безизразно. Той знаеше за пръстена с диаманта и бе чул, че сделката е направена и скоро пръстенът ще смени притежателя си. А когато парите пристигнат в лагера, да, за тогава имаше план добре подготвен план, сигурен, свой план как да ги вземе, затова той само изсумтя, усмихна се тънко и рече, без да се церемони: