Роджър завърши шоуто си с размах, като хвърли лъка на цигулката си във въздуха, поклони се дълбоко и се изправи тъкмо навреме, за да го хване. Тълпата избухна в аплодисменти и острият слух на Роджър долови подрънкването на монети, докато Джейкъб вървеше из публиката с шапката. Роджър не можа да сдържи усмивката си. Старецът изглеждаше почти пъргав.

Докато прибираха съоръженията, Роджър хвърляше по едно око на разотиващата се тълпа, но Ейбръм се беше изпарил. И все пак, след като на бърза ръка опаковаха нещата, те поеха по заобиколен път до странноприемницата за да са сигурни, че няма да ги проследят лесно. Слънцето скоро щеше да залезе и улиците се опразваха с видима скорост. Зимата беше към края си, но по дъсчените улици все още на места имаше сняг и лед, и не бяха много хората, които стояха навън, освен ако нямаха някаква работа.

– Дори без дяла на Чолс, наемът ни е платен за дни наред – каза Джейкъб, докато потръскваше кесията със събраните пари. – Когато си изплатиш дълга, ще станеш богат!

– Ние ще станем богати – поправи го Роджър и Джейкъб се засмя, удари пети и плесна Роджър по гърба.

– Погледни се само – каза Роджър и поклати глава. – Какво се случи с търтрещия се полусляп старчок, който ми отвори вратата преди няколко месеца?

– Така стана, защото отново съм сред публиката – каза Джейкъб и се ухили беззъбо на Роджър. – Знам, че не пея и не мятам ножове, но дори минаването с шапката кара прашасалото ми сърце да затупти отново, както не му се е случвало от двайсет години. Чувствам че даже сякаш бих могъл да...

Той отмести поглед.

– Какво? – попита Роджър.

– Просто... – каза Джейкъб, – не знам, да разкажа някоя невероятна история, може би? Или да се правя на тъп, докато ме обстрелваш с остроумни реплики? Е, не нещо дето да те затъмни...

– Разбира се – каза Роджър. – Сам бих те помолил, ако не чувствах, че и без това искам прекалено много от теб, като те влача из целия град да ми наглеждаш представленията.

– Момче – каза Джейкъб, – не мога да си спомня последния път, когато съм бил толкова щастлив.

И двамата се бяха нахилили, когато свиха в един ъгъл и се озоваха право пред Ейбръм и Сали. Зад тях стоеше Джейсън с широката си усмивка.

– Как се радвам да те видя, приятелю! – каза Джейсън, когато Ейбръм плесна Роджър по рамото.

Въздухът избухна от стомаха на Роджър, удар с юмрук го накара да се превие на две и да се сниже върху замръзналите дъски. Преди да успее да се изправи, Сали го ритна здраво в челюстта.

– Оставете го на мира! – извика Джейкъб и се хвърли към Сали. Едрото сопрано само се изсмя, сграбчи го и го запрати със сила в стената на сградата.

– О, и за теб ще има достатъчно, старче! – каза Джейсън, докато Сали тежко налагаше тялото му. Роджър чу трошенето на крехък кокал и слабосилните, мокри пъшкания, които излизаха от устата на майстора му. Само стената го държеше изправен.

Дървените дъски под ръцете му се въртяха, но Роджър скочи на крака, хвана цигулката си за шийката с две ръце и бясно заразмахва импровизираната си бухалка.

– Това няма да ти се размине! – извика той.

Джейсън се изсмя.

– При кого ще идеш? – попита той. – Градските съдии ще повярват ли на очевидно лъжливите обвинения на някакъв дребен уличен палячо или ще предпочетат думата на племенника на Първия министър? Отиди при стражите и теб ще обесят.

Ейбръм улови цигулката с лекота, изви ръката на Роджър и вкара коляното си в чатала му. Роджър усети как ръката му се счупи, дори след като слабините му пламнаха, цигулката се стовари на тила му и се пръсна, и той отново падна на дъсчената настилка.

Дори през звънтенето в ушите си, Роджър чу нестихващите болезнени пъшкания на Джейкъб. Ейбръм застана над него и с усмивка вдигна една тежка бухалка.

332 СЗ

– Привет, Джизел! – извика Скот, когато старата билкарка дойде при него с паница. – Защо поне веднъж не дадеш на чирачката си да свърши тази работа!

Той кимна към Лийша, която преобличаше някакъв друг мъж.

– Ха! – избумтя Джизел. Тя беше доста едра жена с къса прошарена коса и мощен глас. – Ако ù оставя на нея къпането с влажна кърпа, до една седмица половин Анжие ще дойдат да ми се жалват, че ги е тръшнала чумата.

Лийша поклати глава, когато останалите в стаята се разсмяха, но го направи с усмивка. Скот беше безобиден. Вестоносец, чийто кон го беше хвърлил на пътя. Беше късметлия, че въобще е оцелял, особено след като е успял да издири коня си и да се качи на седлото му с две счупени ръце. Нямаше съпруга, която да се грижи за него, и затова Гилдията на вестоносците му покриваше престоя в лечебницата на Джизел, докато не започне да се оправя сам.

Джизел накисна кърпата в паницата с топла сапунена вода и вдигна чаршафа на мъжа, а ръката ù започна да се движи с уверена експедитивност. Вестоносецът изскимтя точно когато тя привършваше и Джизел се разсмя.

– По-добре е, че аз ви къпя – каза тя на висок глас и погледна надолу. – Не бихме искали да разочароваме горката Лийша.

Останалите пациенти се разкикотиха в леглата си за сметка на човека. Стаята беше пълна и всички бяха малко отегчени от лежането.

– Според мен пък тя ще го намери в по-друго състояние, отколкото ти – измърмори Скот и бързо се изчерви, но Джизел само се изсмя отново.

– Скот, милият, много си пада по теб – Джизел каза на Лийша по-късно в аптеката, където стриваха билки.

– Пада си, а? – изсмя се Кейди, една от по-младите чирачки. – Той не си пада, той е влююююбен!

Останалите чирачки, които чуха, избухнаха в кикот.

– Мисля, че е сладур – отзова се Рони.

– Според теб всички са сладури – отвърна Лийша. Рони тъкмо беше разцъфтяла и беше луднала по момчетата. – Надявам се обаче, че ще проявиш повече вкус и няма да се метнеш на врата на първия, който те помоли за баня с мокра кърпа.

– Не ù давай идеи – каза Джизел. – Ако я пусна, ще вземе да изкъпе с мокра кърпа всеки мъж в лечебницата.

Всички момичета се разкикотиха и дори Рони не отрече.

– Поне от благоприличие да се беше изчервила – каза ù Лийша и момичетата отново се засмяха.

– Хайде стига толкова! Тръгвайте, смехурани! – напъди ги с усмивка Джизел. – Искам да си поговря малко с Лийша.

– Почти всеки мъж, който идва, полудява по теб – каза ù Джизел, когато другите излязоха. – Нищо няма да ти стане, ако поговориш с някого за нещо повече здравето му.

– Звучиш като майка ми – отвърна Лийша.

Джизел тресна чукалото си на тезгяха.

– Нищо подобно – каза тя, тъй като през годините беше разбрала всичко за Илона. – Просто не искам да умреш като стара мома, само за да ù направиш напук. Не е престъпление да харесваш мъжете.

– Но аз харесвам мъжете – възропта Лийша.

– Това не съм го видяла – отвърна Джизел.

– Значи трябваше да скокна и да измия Скот с кърпата? – попита Лийша.

– Разбира се, че не – каза Джизел. – Поне не пред всички – допълни тя и ù намигна.

– Ето сега вече звучиш като Бруна – изръмжа Лийша. – Две-три нескопосани приказки няма да ми спечелят сърцето.

Молби като тези на Скот не бяха новост за Лийша. Тя имаше тялото на майка си и това означаваше внимание от страна на мъжете, независимо дали го искаше или не.

– Тогава какво ти е нужно? – попита Джизел. – Какъв мъж би могъл да мине през защитите на сърцето ти?

– Мъж, на когото да мога да се доверя – отвърна тя. – Като го целуна по бузата, да не тича веднага при приятелите си да се хвали, че ме е забол зад плевнята.

Джизел изсумтя.

– По-лесно ще намериш добродушен ядрон – каза тя.

Лийша сви рамене.

– Мисля, че те е страх – обвини я Джизел. – Толкова дълго си чакала за да ти отнемат цветето, че от нещо съвсем естествено, което всяко момиче прави, си изградила някаква непреодолима стена.