– Мога да се бия! – крещеше Смит, големият ханджия, и влачеше Роджър по пода, докато горкият жонгльор се мъчеше да го спре.

– Не си здрав! – извика Лийша и изтича при него. – Ще те убият, ако излезеш навън!

Тичайки към него, тя изпразни малко шишенце в парче плат. С едно притискане до лицето му, изпаренията от него бързо щяха да го упоят.

– Моята Стефни е навън! – извика Смит. – Синът ми и дъщерите ми!

Той хвана ръката на Лийша, докато посягаше с марлята към носа му, и я изблъска грубо настрана. Тя падна върху Роджър и двамата се строполиха на възел. Той се насочи към резето на главните порти.

– Смит, не! – извика Лийша. – Ще ги пуснеш вътре и ще ни избият всичките!

Но обезумелия от треска ханджия не чуваше предупрежденията ù, хвана летвата с две ръце и започна да я вдига.

Дарси го сграбчи за рамото и го завъртя, за да забие юмрук в челюстта му. Смит се врътна още веднъж от силата на удара и се сгромоляса.

– Понякога директният подход върши по-добра работа от билки и иглички – каза Дарси на Лийша, докато тръскаше парещата си ръка.

– Сега разбирам, защо на Бруна ù трябваше тояга – съгласи се Лийша и двете подхванаха Смит под мишниците, за да го довлекат обратно до сламеника му.

Отвъд стените бушуваха звуците от битката.

– Звучи сякаш всичките демони от Ядрото напират да влязат – промърмори Дарси.

Отгоре се чу трясък и писъкът на Уонда. Парапетът на балкона за хористите се строши, дървените греди се свлякоха на земята и убиха единственият злочест мъж точно под него, а друг раниха. Огромен силует скочи насред болните, нададе вой и разкъса гръкляна на друга пациентка, още преди тя да е разбрала какво я връхлита.

Дървесният демон се изправи в цял ръст, огромен и страховит, а Лийша усети как сърцето ù спря да бие. Двете с Дарси замръзнаха, а Смит тежеше върху плещите им. Копието, което Изрисувания ù беше дал, стоеше подпряно на една стена, далеч от обсега ù, но дори да беше в ръцете ù, тя се съмняваше, че би могла да направи нещо на гигантския ядрон. Съществото изпищя срещу тях и тя усети как краката ù се подкосиха.

В този момент дойде Роджър и застана между тях и демона. Ядронът изсъска срещу него и той преглътна тежко. Всеки инстинкт му казваше да бяга и да се крие, но той нагласи цигулката си под брадичката, положи лъка на струните и изпълни Свещения дом със скръбна, обсебваща мелодия.

Ядронът съскаше към жонгльора с оголени зъби, дълги и остри като касапски ножове, но Роджър не спря да свири. Дървесният демон не отстъпи от позициите си, но изкриви глава и го загледа любопитно.

След няколко секунди Роджър се залюля наляво-надясно. Демонът, приковал поглед в цигулката, направи същото.

Поощрен, Роджър направи стъпка наляво.

Демонът последва примера му.

Върна се отново с крачка надясно и ядронът направи същото.

Роджър продължи да върви около дървесния демон в бавна, широка дъга. Хипнотизираният звяр се извъртя след него и стъпка по стъпка се оказа с гръб към ужасените пациенти.

Междувременно Лийша успя да сложи Смит на сламеника му и да вземе копието си. То изглеждаше не по-голямо от трънче, а обсегът на демона беше далеч по-широк, но тя все пак пристъпи напред със съзнанието, че по-добра възможност няма да ù се отвори. Стисна зъби, засили се и заби копието в гърба на ядрона с цялата си мощ.

Последва взрив от енергия; през ръцете на Лийша премина вълна от екстаз и магията я хвърли назад. Тя видя как демонът се разпищя и замята наоколо, докато се опитваше да изкара сияещото копие, което все още стърчеше от гърба му. Роджър се отмести в последния момент, когато ядронът се стовари върху гигантската порта в предсмъртна агония и макар да умираше разби вратата.

Демоните заликуваха и се спуснаха към отвора, но бяха пресрещнати от музиката на Роджър. Нямаше я вече успокояващата, хипнотична мелодия и на нейно място се появиха острите, дразнещи звуци, които накараха ядроните да задраскат по ушите си, препъвайки се назад.

– Лийша!

Страничната врата се отвори с трясък, Лийша се обърна и видя как Изрисувания, плувнал в демонска сукървица и в собствената си кръв, нахлу в стаята и се заоглежда наоколо като обезумял. Видя легналия мъртъв демон и се обърна, за да срещне погледа ù. Облекчението му беше очевидно.

Тя искаше да се хвърли в обятията му, но той се обърна и се затича към разбитата врата. Роджър сам удържаше входа с музиката си, която отблъскваше демоните със сигурността на защитена мрежа. Изрисувания изтласка настрана трупа на ядрона, измъкна копието и го хвърли обратно на Лийша. После изчезна в нощта.

Лийша погледна към касапницата на площада и сърцето ù се сви. Десетки от децата ù лежаха мъртви или умираха в калта, а битката все още бушуваше.

– Дарси! – извика тя и когато жената дотича при нея, двете излязоха заедно в нощта и тръгнаха да прибират ранените.

Уонда лежеше на земята и едва дишаше, когато Лийша стигна до нея. Дрехите ù бяха разпокъсани и кървави там, където демонът я беше надрал. Дървесен демон ги нападна, когато с Дарси се наведоха да я вдигнат, но Лийша извади шишенце от престилката си и го хвърли, разбивайки тънкото стъкло в лицето му. Демонът изпищя с разядени от разтворителя очи, а билкарките отнесоха ранената.

Оставиха момичето вътре и Лийша изкряска няколко инструкции на една от помощничките си, преди отново да изтича навън. Роджър стоеше на входа, а скрибуцането на цигулката му образуваше стена от звук, която разчисти пътя и предпази Лийша и останалите, които също започнаха да изтеглят ранените вътре.

***

Битката се усилваше и утихваше през нощта и даваше възможност на хората, които бяха прекалено изморени да продължават, да се довлекат до защитените кръгове или в Свещения дом, за да си поемат дъх или да глътнат малко вода. Цял час нямаше и един демон на хоризонта, а в следващия ги нападна цяла глутница, която изглежда бе изминала километри, за да дойде.Дъждът спря в един момент, но никой не можеше да си спомни точно кога, тъй като всички бяха прекалено заети да атакуват врага и да помагат на ранените. Дърварите образуваха стена пред гигантските порти, а Роджър скиташе из площада и отпъждаше демоните с цигулката си, докато приберат пострадалите.

Когато първите лъчи на утрото надникнаха зад хоризонта, калта на площада беше разбита на противна яхния от човешка кръв и демонска сукървица, тела и крайници се търкаляха навсякъде. Мнозина подскочиха от ужас, когато слънцето достигна демонските трупове и подпали плътта им. Сякаш с експлозии от течен демоногън по целия площад, слънцето довърши битката, изпепелявайки малкото демони, които още потрепваха.

Изрисувания погледна лицата на оцелелите, поне половината от воините му, и беше удивен от силата и решеността, които видя. Изглеждаше невъзможно това да са същите хора, които бяха толкова отчаяни и уплашени само преди ден. Макар да бяха дали много жертви в нощта, хралупари бяха по-силни от всякога.

– Слава на Създателя – каза пастир Джона и се заклатушка по площада на патерицата си, рисувайки защити във въздуха, докато демоните горяха на сутрешната светлина. Стигна до Изрисувания и застана пред него.

– Това е благодарение на теб – каза той.

Изрисувания поклати глава.

– Не. Ти направи това – каза той. – Всички вие.

Джона кимна.

– Така е – съгласи се той. – Но само защото ти дойде и ни показа пътя. Можеш ли още да се съмняваш в това?

Изрисувания се намръщи.

– Да си присвоя заслугите за битката ще означава да омаловажа саможертвата на всички, които умряха през нощта – каза той. – Запази си пророчествата, пастире. Тези хора не се нуждаят от тях.

Джона се поклони дълбоко.

– Както желаеш – каза той, но Изрисувания усещаше, че въпросът не е приключил.

332-333 СЗ