– Нямам много време, майстор Джейкъб – каза водачът на гилдият Чолс, без дори да си направи труда да вдигне поглед от купа листа на бюрото му. Беше едър човек, поне на петдесет лета, облечен в бродираните дрехи на търговец или аристократ, вместо в шарените одежди на жонгльора.

– Този си струва времето ви – каза Джейкъб. – Чиракът на Арик Сладкогласни.

Чолс най-накрая вдигна очи, пък макар и само да погледне накриво Джейкъб.

– Не знаех, че с Арик все още поддържате връзка – каза той, без въобще да обърне внимание на Роджър. – Чух, че сте се разделили с лоши отношения.

– Годините често смекчават тези неща – каза Джейкъб вдървено, като внимателно мина по границата на лъжата, без да навлезе и сантиметър в територията ù. – Помирил съм се с Арик.

– Изглежда си единственият – каза Чолс и се изкиска. – Повечето хора в сградата по-скоро биха го удушили, отколкото да го погледнат.

– Ще са позакъснели – каза Джейкъб. – Арик е мъртъв.

При тези думи Чолс отрезвя.

– Тъжно ми е да го чуя – отвърна той. – Всеки един от нас е ценен. Пиенето ли го довърши?

Джейкъб поклати глава.

– Ядроните.

Водачът на гилдията се намръщи и се изплю в медна кофа до бюрото си, която изглежда беше там единствено за тази цел.

– Кога и къде? – попита той.

– Преди две години, на пътя за Крайгорско.

Чолс тъжно поклати глава.

– Спомням си, че чиракът му беше някакъв цигулар – каза той и погледна към Роджър.

– Точно така – съгласи се Джейкъб. – Че и повече. Представям ви Роджър Полухват.

Роджър се поклони.

– Полухват? – попита водачът с внезапен интерес. – Чувал съм истории за един Полухват, който свирел из западните села. Ти ли си това, момче?

Роджър се ококори, но кимна. Арик му беше казал, че от селцата лесно ставаш известен, но това все пак го изненада. Зачуди се, дали репутацията му е добра или лоша.

– Не се възгордявай – каза Чолс, сякаш му прочете мислите. – Селяндурите преувеличават.

Роджър кимна и продължи да гледа водача в очите.

– Да, господине. Разбирам.

– Ами, добре тогава, да започваме – каза Чолс. – Давай да видим какво можеш.

– Тук ли? – каза Роджър невярващо. Кабинетът беше просторен и изолиран, но с дебелите си килими и скъпите си мебели въобще не изглеждаше подходящ за акробатика и мятане на ножове.

Чолс му махна нетърпеливо.

– Работил си с Арик години наред, така че ще приема, че можеш да пееш и жонглираш – каза той. Роджър преглътна мъчително. – За да си заслужиш разрешително, трябва да покажеш профилирани умения извън основните.

– Посвири му, момче, както на мен ми посвири – каза уверено Джейкъб и Роджър кимна.

Ръцете му леко трепереха, докато вадеше цигулката от калъфа, но щом пръстите му обхванаха гладкото дърво, страхът му се отми като прахоляк във вана. Засвири и щом се отнесе в музиката, изцяло забрави за водача на гилдията.

Много скоро някакъв крясък отвън го изтръгна от унеса на музиката. Лъкът му се хлъзна по струните и насред тишината, която последва, един глас изгърмя зад вратата.

– Не, няма да чакам някакъв безполезен чирак да си приключи изпита! Махай ми се от пътя!

Чуха се звуци от боричкане, точно преди вратата да се отвори рязко и майстор Джейсън да връхлети в стаята.

– Съжалявам, водачо – извини се писарят, – той отказа да изчака.

Чолс махна на чиновничката да се връща обратно, докато Джейсън се приближаваше към него с гневна крачка.

– Дал си Херцогския бал на Едъм? – каза той настъпателно. – Това шоу е мое от десет години! Чичо ми ще научи за това!

Чолс отстоя позицията си, скръстил ръце.

– Именно херцогът поиска промяната – каза той. – Ако чичо ти има проблем с това, предложи му да го отнесе към Негово височество.

Джейсън се начумери. Едва ли дори Първият министър Джансън щеше да ходатайства пред херцога заради някакво представление на племенника си.

– Ако си дошъл само за това, Джейсън, ще трябва да ни извиниш – продължи Чолс. – Младият Роджър сега е на изпит за разрешително.

Джейсън се извърна рязко към Роджър и пламна като го разпозна.

– Виждам, че си зарязал старото пиянде – изхили се злорадо той. – Надявам се, че не си го сменил за тази дърта антика. – Той вирна брадичка към Джейкъб. – Офертата стои, ако искаш да работиш за мен. Нека сега за разнообразие Арик да ти посъбира трохите, а?

– Майстор Арик е бил разкъсан от ядрони на пътя преди две години – каза Чолс.

Джейсън се извърна към водача на гилдията и се изсмя гръмогласно.

– Великолепно! – извика той. – Тази новина тотално ми компенсира пропуснатите ползи от Херцогския бал, че и отгоре!

Роджър го удари.

Дори не беше осъзнал какво прави, докато не се оказа над майстора с изтръпнали, влажни кокалчета. Беше усетил крехкото хрущене, когато юмрукът му се сблъска с носа на Джейсън, и беше разбрал, че шансовете му да си изкара разрешително се бяха изпарили, но в този момент, това не го интересуваше.

Джейкъб го сграбчи и го издърпа, точно когато Джейсън скочи на крака и замаха бясно.

– Ще те убия за това, ти малък...!

Чолс застана между тях на секундата. Джейсън се замята в хватката му, но размерите на водача бяха повече от достатъчни, за да бъде озаптен.

– Достатъчно, Джейсън! – прогръмя той. – Няма да убиваш никого!

– Видя го какво напрафи! – извика Джейсън, докато кръвта се стичаше от носа му.

– И чух какво му каза! – изкрещя в отговор Чолс. – И аз самият бях готов да те фрасна!

– И сева как ще фея дофечера? – поиска да узнае Джейсън. Носът му вече беше започнал да се подува и с всяка изминала секунда думите му ставаха все по-неразбираеми.

Чолс се намръщи.

– Ще намеря някой да те замести – каза той. – Гилдията ще покрие щетите. Дейвид! – Писарят си подаде главата от вратата. – Заведи майстор Джейсън при някоя билкарка и ù кажи да изпрати сметката тук.

Дейвид кимна и посегна към Джейсън, за да му помогне. Майсторът го блъсна настрани.

– Тофа не е пвиключило – закани се той на Роджър и излезе.

Чолс въздъхна дълбоко, когато вратата се затвори.

– Е, момче, сега вече наистина оплеска работата. Такъв враг не бих пожелал на никого.

– Той вече ми беше враг – каза Роджър. – Чухте го какво каза.

Чолс кимна.

– Чух – отвърна той, – но все пак трябваше да се сдържиш. А какво ще направиш, ако следващия път те обиди някой меценат? Ами ако е херцогът? Членовете на гилдията не могат да ходят нагоре-надолу и да удрят всеки, който ги подразни.

Роджър провеси нос.

– Разбирам – каза той.

– Току-що ми коства една солидна сума, обаче – каза Чолс. – Сега ще трябва седмици наред да подхвърлям на Джейсън пари и важни изяви, та да кротне малко, а като те слушам как свириш, ще съм глупак да те пусна без да ми се издължиш.

Роджър вдигна обнадежден поглед.

– Разрешително с изпитателен срок – каза Чолс и взе лист хартия и перо. – Ще играеш само под надзора на майстор от гилдията, на когото ще плащаш със собствени пари, а половината от общия ви приход ще идва в този кабинет, докато не сметна дълга ти за изплатен. Разбрано?

– Напълно, господине! – каза Роджър с готовност.

– И да си сдържаш гнева – предупреди го Чолс, – че ще ти скъсам разрешителното и повече няма да видиш сцена в Анжие.

Роджър свиреше усилено с цигулката, но с крайчеца на окото си наблюдаваше Ейбръм, едрия чирак на Джейсън. Джейсън обикновено пращаше някой от чираците си да гледа представлението на Роджър. Това го смущаваше, защото беше наясно, че идват заради напълно злонамерения си господар, но от инцидента в кабинета на водача бяха изминали месеци и сякаш така и не се стигна до някакви последици. Майстор Джейсън бързо се беше въстановил и скоро отново се върна на сцената, като жънеше успехи на всяко елитно събитие в Анжие.

Роджър се осмели да се надява, че случката беше зад гърба им, само че чираците продължаваха да идват почти всеки ден. Понякога Ейбръм, дървесният демон, се спотайваше в тълпата, друг път пък Сали, каменният ядрон, отпиваше питие в дъното на някоя кръчма. Колкото и безвредни да изглеждаха обаче, присъствието им не беше случайност.