Манге незабавно успя да изрови адрес на сървър, но това беше всичко. HP малко се обезсърчи, но Манге не беше човек, който се отказва. По всичко личеше, че сървърът се намира в Швеция и ако беше така, значи някъде в киберпространството някой го беше продал, инсталирал или конфигурирал. А този незнаен човек да се намира в мрежата с контакт на Манге беше вероятност, на която спокойно можеше да се заложи.

Щеше внимателно да пусне няколко кукички и оставаше само да чакат някой да клъвне. Това не беше точно развитието, на което HP се надяваше. Търпение и чакане не бяха стихията му, но от друга страна нямаше голям избор.

Трябваше просто да стисне зъби.

Съобщение по Group Wise[80] всъщност беше единственото, което ѝ трябваше, за да започне. Бързо намери адреса на Нила през вътрешната поща. Беше си сменила фамилното име, но все пак бяха минали тринайсет години и Ребека беше предвидила, че сигурно вече е омъжена.

Но как точно да се изрази?

Отне ѝ повече от час да сглоби писмото, като накрая осъзна, че ако иска някога да приключи, трябваше да бъде кратка.

Но когато премести курсора върху бутона за изпращане, тя внезапно започна да се колебае. Показалецът ѝ остана да виси във въздуха над бутона на мишката. Наистина ли беше добра идея?

Какъв отговор очакваше да получи? Ами да, разбира се, че искам да си поговорим, Ребека. Може да седнем на чаша кафе и да си припомним миналото. Между другото, можеш ли да ми разкажеш какво стана, когато брат ми беше убит?

Тя отмести стрелката на мишката. Трябваше да изчака няколко дни, за да обмисли нещата по-добре. Вече бяха минали тринайсет години, няколко дни повече или по-малко не бяха от значение.

HP се стресна, когато телефонът звънна. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае къде се намира и какво означава смешната мелодия, която звучеше из цялото помещение.

Апартаментът на Манге, correction, Фарук, самият HP беше на дивана, в стаята все още беше тъмно. Примигна няколко пъти, за да може да види часовника на телевизора. Кой по дяволите звънеше на семейство Ал-Хасан в 2:10 през нощта?

Звъненето спря, явно бяха вдигнали от спалнята. После бебето започна да пищи. Няколко минути по-късно един брой Манге с кървясали очи се появи във всекидневната, облечен в една от онези бели, дълги нощници, които напоследък изглежда винаги носеше.

— Алармата в магазина се е задействала, идваш с мен в града — произнесе той неясно, докато закопчаваше шалварите си.

— От охранителната фирма и от полицията вече са там, така че трябва малко да побързаме. Обличай се, докато аз отида до кенефа…

HP изпълзя от дивана и без да протестира, си навлече дънките и маратонките.

Тъкмо преди да тръгнат, мерна Бетул да си подава главата от детската стая и да му хвърля зло око, но не това бе причината стомахът му да се е свил от притеснение.

— Случвало ли се е друг път? — попита с привидно равнодушие. Минаваха по „Лилиехолмсбрун“, а Манге изцеждаше всичко от малкото си поло.

— Няколко пъти през годините — измърмори той между зъби, докато лавираше между светофарите. — Но не и след като сложихме решетка на витрината и монтирахме вътрешна камера. Според охранителната компания крадците не са влезли вътре, но въпреки това ченгетата искаха да отида веднага. Чудя се защо?

HP мълчеше, стиснал здраво дръжката на тавана. Буцата в корема му растеше експоненциално.

Четири минути по-късно Манге спря рязко пред магазина. Колата на охраната, както и две патрулки бяха паркирани отпред, малко по-нататък стоеше пожарен автомобил.

За облекчение на HP, на магазина, изглежда, му нямаше нищо.

— Здрасти — поздрави ги един от полицаите, докато вадеше бележник от джоба на панталона си. — Селини, Сьодермалмска полиция. Вие ли сте собственикът?

Той кимна към HP.

— Не, аз съм — Фарук Ал-Хасан.

Полицаят изгледа Манге и ориенталския му вид продължително, но не каза нищо.

— Окей, трябва ни малко лична информация, но това след малко, първо мисля да ви покажа как стоят нещата.

Той тръгна пред тях към входа. Вратата на магазина беше отворена и след няколко секунди HP схвана, че вероятно пазачът беше отключил както вратата, така и решетката.

— Бяхме точно зад ъгъла, когато алармата се включи, така че за малко да ги хванем по бели гащи. Две момчета с ЕС-скутер[81], единият е разбивал вратата, а другият е стоял отстрани. Колегата твърди, че номер две, изглежда, е снимал първия извършител. Записите на престъпления стават все по-чести, за жалост, happy slapping[82] и какво ли не…

HP изведнъж изстина. Отвори уста за да каже нещо, но полицаят го прекъсна.

— Така или иначе, преследвахме ги няколко минути, но ги изгубихме, когато тръгнаха по велоалеите в „Тантолунден“. Трябва да са използвали авариен чук или нещо подобно за да пробият стъклото.

Бяха стигнали до външната врата и полицаят посочи дупка във витрината, голяма колкото юмрук. От вътрешната страна стъклото беше покрито с нещо, което приличате на сняг, все едно че беше коледна витрина. Липсваха само пластмасови елени и дядо Коледа от шоколад, помисли си HP почти развеселен, преди да осъзнае каква беше бялата пяна.

— Изпразних пожарогасителя в дупката, така че така и не успя да хване. Ще падне малко чистене, но по-добре това, отколкото алтернативата…

Полицаят сви рамене.

Коремът на HP се беше свил и внезапно му стана трудно да диша. Гласът на ченгето звучеше почти като на забавена скорост.

— Хвърлили са няколко напоени парцала и са излели малко керосин през дупката. Изглежда не са имали намерение да крадат нещо, а просто да подпалят магазина. Да си си създал някакви врагове наскоро, ъъм… Ал-Хасан?

— Неее, поне доколкото знам — отвърна Манге и хвърли продължителен поглед на HP.

И двамата мълчаха в колата на връщане. Мислите се въртяха като луди в главата на HP, пушеше му се адски, но знаеше, че съвсем ще му паднат акциите, ако запали цигара в полото.

Това беше второ предупреждение, вярно, не особено сполучливо, но все пак. Ако ченгетата не се бяха появили иззад ъгъла, компютърният магазин вече нямаше да го има. Щеше просто да се изпари! Пуф!

И всичко се дължеше на решението му отново да наруши правило номер едно.

Беше забъркал Манге, което почти му бе коствало магазина. Което означаваше, че са ги наблюдавали по някакъв начин — или електронен, или навън имаше хора, които го следяха.

От мисълта HP настръхна. Не можа да се въздържи и погледна в страничното огледало. Зад тях имаше кола, форд, ако се съди по фаровете. Поддържаше разстоянието, изглежда, не бързаше.

— Леля ми има колониална вила[83] в Танто — каза Манге и минаха няколко секунди, преди HP да разбере какво има предвид.

— Ще се преместя утре.

В колата настана тишина.

Още един поглед към огледалото — фордът още беше там. Единият фар светеше по-жълто от другия. „Билтема“[84], не оригинал, предположи той.

Манге изглежда бе забелязал, че нещо става, защото сега и той хвърляше дълги погледи към огледалото.

— Ще звънна на няколко места — каза той и стисна волана. — Ще разберем кои са тия гадове, HP, и когато го направим, трябва да ми обещаеш, че ще им го върнеш тъпкано от мое име. Kick some ass, схващаш ли?

HP се усмихна и кимна.

— Обещавам, Манге — каза той и този път Манге не го поправи.

Отново стана тихо.

Опита се да помисли. Можеше ли наистина да обещае на Манге, че ще срита задника на Водача? Разбира се, беше бесен от начина, по който се бяха отнесли с него, а и това последното, да си го изкарат на приятеля му, определено беше over the line.