— Изведнъж се оказваш главен герой, вместо наблюдател. От Nobody до VIP само за няколко дни. Феновете в кибер пространството сякаш не могат да ти се наситят, а скоро и ти на тях. И всичко, което Играта иска в замяна за страхотното преживяване, са няколко нищо и никакви мисии…

Той се втренчи в HP, който беше пребледнял.

— Принципът е като с всеки друг порок — продължи той. — Наркотици, игри и, както в твоя случай, внимание и признание. В главата цъкат същите механизми. С нарастването на зависимостта мозъкът постепенно губи способността за критичен анализ. Чисто и просто си се превърнал в recognition junky! Всичко, което не помага или подсилва твоя buzz, се отстранява и мозъкът ти запълва празнините. Вярваш, защото искаш да вярваш и по този начин помагаш на Играта да скрие шевовете в приложението. Истина или лъжа, правилно или грешно играят все по-малка роля. По-големи, по-дълги и повече kick-ове са единственото, което има значение. Но всичко е просто игра — it’s all a fucking Game, схващаш ли?!

Той погледна подканващо към HP.

— Така че да се върнем на въпроса ти, приятелю. Класирането, което са ти показали, може и да е било истинско, но със същия успех може да е било нещо, което са съчинили само за теб. Защото такива неща те надъхват. Играят си с теб, HP, точно както ти си играеш с нещастниците от другата страна на мисиите. Което ни отвежда до по-неприятната част от Играта.

По-неприятната!, помисли си HP. Как, по дяволите, това беше възможно?

Внезапно се почувства като кръгъл идиот, кукла на конци, с която са се гаврили просто за забавление. Подръпвали са конците му, за да видят какво ще стане и после са залагали на резултата.

Дами и господа, отгатнете какво ще се случи, ако дръпнем въже номер четири. Ще се справи ли 128 с напрежението? Ще хвърли ли камък върху колата на сестра си заради малко признание, тя ще оживее ли, and will he break under pressure и ще захленчи ли като малко момиче? Ladies and gentlemen place your bets and stay tuned…

Барабанът в главата му се въртеше с пълна скорост и му трябваха няколко секунди, преди да се усети, че Ерман е продължил с изложението си.

— … мисията идва всъщност? Залагането е само един от източниците на приходи в Играта. Както сигурно разбираш, струва цяло състояние, за да се движи машината. Играе се на няколко континента едновременно, така че финансирането е ужасно важно.

Той спря за момент, за да напълни отново чашите им и да обиколи къщата за трети път. След като отново се увери, че всичко е спокойно, той се върна в кухнята.

— Разбираш ли… — започна Ерман с нисък глас и се наведе към HP толкова близо, че той усети таниновия коктейл в дъха му — … ето тук всичко става настина nasty!

Другите играеха флорбол и в коридора бе празно, така че тя се възползва от възможността. Беше се извинила, че още има болки в тялото след катастрофата и тъй като те все пак бяха събрали два пълни отбора, не се бяха опитвали да я разубедят.

Според графика Нила не беше на работа днес, така че започна с домашния номер. Два сигнала, после трети и четвърти. Включи се телефонният секретар и тя тъкмо щеше да затвори, когато чу някой да шумоли със слушалката.

— Ало, Нила е!

Гласът звучеше горе-долу както си го спомняше.

Вдиша дълбоко.

— Здравей, Нила, обажда се Ребека Нор… ъм, Петершон. Имаш ли няколко минути да поговорим? Наистина бих го оценила.

Още шумолене, после:

— Извинявай, трябваше да изключа секретаря. Как каза, че се казваш?

— Ребека, Ребека Петершон.

Слушалката затихна.

Сърцето на Ребека биеше толкова силно, че ѝ се струваше, че вижда как ризата ѝ се мести в такт над гръдния кош.

— Така стоят нещата, приятелю. Играта изисква цял куп пари, за да функционира.

Ерман изброи бързо на пръсти.

— Мравките, телефоните, сървърите ферми и — не на последно място, служителите, тези, които са назначени да се грижат за цялата организация. Освен това ги има и всички пари, които непрестанно се плащат на играчите, както и възнагражденията за ония, които са се справили изключително добре. Получават се редица постоянни разходи всеки месец, но съм го изчислявал и всичко това се покрива от приходите от залозите. Но големият паричен поток, златната гъска, която осигурява печалба на собствениците, идва от възложителите.

HP кимна, сякаш разбира, но истината бе, че се чувстваше напълно изгубен.

— Различни възложители се обръщат към Играта, за да им свърши това-онова, следиш ли мисълта ми?

Ерман продължи почти маниакално:

— Неща, които не могат да се свършат по друг начин.

HP все още изглеждаше равнодушно.

— Illegal stuff, схващаш ли!

Той забарабани нетърпеливо с показалец по масата.

Аха, HP май започваше да разбира…

— Искаш да кажеш, че човек може да позвъни и да си поръча нещо и Играта го урежда? — попита той очаквателно.

— Нещо такова — кимна Ерман разпалено. — Тази част е Top-Secret и е поверена единствено на най-вътрешното обкръжение на Водача. Не знам всички подробности, но мисля, че нещата стоят горе-долу така: Възложителят иска нещо да бъде уредено, но без каквито и да е било следи, които да водят към него. Може да става дума за информация, фирмени тайни или нещо по-средновековно, като да се разправят с някого, на когото има зъб. Играта разполага с капацитета да се справя с такива задачи, естествено срещу тлъста пачка. Може би има Мравка, която може да се докопа до нужното, или пък пращат някой Играч да свърши работата, ако е по-рискована. Играта може да се използва за абсолютно всичко.

Лицето на HP почервеняваше все повече и някъде дълбоко в главата му зазвъня предупредително звънче.

— Като например онзи адвокат, за когото разказа. Вероятно доста е ядосал някого, но вместо този човек да се оплаче в адвокатската колегия, той се е свързал с Играта. Водачът веднага е изнамерил инструмента, както и играч, жаден за респект, и който мрази Стуреплански адвокати. Възложителят е получил отмъщението си, документирано на видео, и в случай, че се беше издънил и те бяха хванали, а освен това беше достатъчно глупав да нарушиш правило номер едно, нямаше да има много за разказване — или поне не и нещо, на което ченгетата да повярват. Точно както казва Дърдоркото в Обичайните заподозрени.

The greatest trick the devil ever pulled was convincing the world he didn’t exist. Ти си просто обикновен nobody, без никаква връзка с реалния възложител. Лий Харви шибаният Осуалд, разбираш ли? Трябва да се съгласиш, че е измислено гениално, но същевременно е отвратително!

Ерман изхвърча от стола и започна нетърпеливо да кръстосва из малката кухня.

— Ооо… разбира се! — съгласи се HP, докато се опитваше да наблъска най-новата информация във вече претоварения си мозък. Тази работа звучеше несериозно, което вероятно беше the understatement of the year…

— Значи имаш предвид…? — започна той, най-вече от учтивост.

Ерман го погледна нетърпеливо и отново се настани до масата. Видимо не беше особено доволен от бавния отговор на HP.

— Проблемът очевидно е, че няма граници, чат ли си? Действително, Водачът никога не може да принуди даден играч да направи нещо, това е един от стълбовете на Играта. Играчът винаги трябва да има избор, това и сам го знаеш. Червено или синьо, вярно или грешно, в крайна сметка вие, играчите, го решавате и така трябва да бъде. Макар и Играта естествено да предпочита определен изход, трябва все пак да има алтернатива, вероятност за нещо изненадващо или неочаквано. В противен случай нямаше да има на какво да се играе и изобщо нямаше да има Игра!

Гласът на Ерман изби във фалцет.

— Това, което прави Играта, е през цялото време да разширява границата на това докъде е готов да стигне играчът. Виж само как е станало с теб! Говорим за нападения, палежи, саботаж, дори убийство! Трябва само да отвориш вестника и ще видиш, че се случва всеки ден!