Ерман се изправи и възобнови нервното си обикаляне.

HP се убеждаваше все повече, че подозрението му е било вярно, че Ерман на път да превърти. Достатъчно бе да видиш цвета на лицето му, за да осъзнаеш, че Ейяфятлайокутл скоро щеше да изригне.

Да не говорим за зловещия му втренчен поглед…

— Провери която новинарска медия искаш и ще видиш Играта в действие. Трябва единствено да внимаваш за думи като „необяснимо“, „неизвестна причина“ или „без ясен мотив“. Тогава значи си се натъкнал на някаква Игра…

Ерман внезапно скочи към един от прозорците и огледа неспокойно дърветата, сякаш бе чул някой да се приближава.

След като, изглежда, не откри никого, той се върна обратно до масата с две бързи крачки и се наведе към HP.

— Стига да можеш да си платиш, биха приели почти всяка задача! — изсъска той в лицето на HP и разкри отблизо гледка към ред пожълтели зъби. — Винаги има някой глупак, който ще се навие. Някоя подходяща балама, която вече е преминала всички граници. Случва се постоянно, на куп места по целия свят. Провери сам, ако не ми вярваш!

Гласът на Ерман отново се промени и HP въздъхна разочаровано. Мамка му, а беше започнало толкова обещаващо… Допреди пет минути пичът все пак изглеждаше донякъде адекватен. Малко ексцентричен може би, но кой не би станал такъв тук, в ничията земя? Обаче сега бе прекрачил границата big time!

Значи това беше: злата организация, световната конспирация, която лежи зад всички гадости по света. ЦРУ Опус Деи, ЦОП[96] или Масоните, зависи само коя откачалка попиташ. Картонен лозунг на гърдите и запазено място на „Мюнториет“[97].

Единствено аз прозрях истината! Yippikayee mothafucker! Game over, благодаря за кафето, време е да се чупя…

— Благодаря, Ерман, много полезна информация е това, но трябва… — смотолеви той и се изправи.

— Пауза за пушене, няма проблеми, но трябва да излезем навън. Ще взема една от твоите — измърмори домакинът смутено, като че коментарът бе прекъснал хода на мислите му и той бе изпуснал нишката.

Преди обърканият HP да успее да възрази, Ерман тръгна пред него към прага на верандата.

„Във всеки случай е хубаво да се излезе на чист въздух“, помисли си той и извади пакета цигари.

Предложи една на Ерман, след което запали и своята и неговата със старата си, вярна Зипо. Пое две дълбоки дръпки и опита да усмири бушуващите си мисли.

Окей, от една страна, на Ерман му хлопаше дъската, но от друга, той очевидно разполагаше с много полезна информация за Играта, Макар и казаното да променяше значително собствените му представи, не можеше да се отрече, че много от информацията всъщност звучи разумно, ако не дори логично, ако думата въобще можеше да се използва в този случай.

Но теорията за всеобхватната световна Конспирация отиваше твърде далеч, за да я преглътне. Чиста булевардна кримка, липсваха само няколко серийни убийци и пенсиониран полицай, за да е пълна чалнатата картинка.

Стояха мълчаливо известно време и пушеха, докато HP постепенно се опитваше да измисли следващия си ход.

В действителност беше доста изкушен да се разкара, втренченият поглед в светналите очи на Ерман преди малко го беше поизплашил и той изведнъж си припомни, че са съвсем сами в пустошта, без никаква възможност да повика помощ.

Но Ерман, изглежда, отново беше на себе си. Налудничавият поглед беше изчезнал и частите от лицето му, които можеха да се различат зад брадата, бяха възвърнали нормалния си цвят, така че май беше безопасно да остане още известно време.

Все пак имаше още неща, които трябваше да разбере.

— Иии, ти как се забърка във всичко това, Ерман? — започна HP внимателно.

Ерман направи дълга последна дръпка и после хвърли фаса в копривата.

— Аз инсталирах фермата им тук, на север.

Той хвърли бърз поглед към HP и видя, че той отново изглежда объркан.

— Сървърната ферма — поясни той бавно, като че говореше на дете. — Играта има общо пет такива или поне бяха толкова, когато аз се махнах.

Той отново заизрежда на пръсти:

— Северна Америка, Южна Америка, Африка, Азия и Европа/Близкия изток. Големи, проклети мегаферми, които обработват цялата информация в Играта. Сървърите вътре управляват всички телефони, обработват видеофайловете, изпращат мисиите, събират и съхраняват информацията и следят паричния поток. Освен това отговарят за цялата комуникация между играчите. Водача и Кръга. Без фермите няма Игра, схващаш ли?

HP кимна ентусиазирано, това го схващаше и по-важното — това беше useful information!

— Значи ти си инсталирал тази в Европа?

— Европа и Близкия изток — поправи го Ерман.

— В такъв случай трябва да е някаква зверска ферма?

HP се постара да звучи впечатлен. Явно подейства, защото пичът се поразведри.

— На практика ме оставиха да действам свободно, осигуриха ми тлъста банкова сметка и основно оборудване, после оставаше само to make it happen. Почти шестмесечен труд, шейсет часа седмично. Използвах най-новите технологии, както и някои неща, които още не бяха излезли на пазара, а може и никога да не излязат. НАСА, схващаш ли? Играта можеше да намери всичко и имам предвид ВСИЧКО! Трябваше само да им кажа какво ми трябва и те го доставяха.

Той си пое дъх доволно.

— Звучи страшно добре! — подмаза се HP. — Но как те откриха? В смисъл… защо точно теб?

— Защото бях най-добрият, не схващаш ли? — Ерман го погледна още веднъж като че беше идиот, но HP си замълча.

— Не разбра ли какво ти разказах преди малко? Играта си пише домашните, имат информатори навсякъде и вероятно не им е отнело много време да съставят списък с хората, които биха могли да направят това, което им трябва.

Той направи жест с два пръста към HP, който веднага довърши цигарата си, извади пакета и запали две нови марлборо за себе си и за домакина.

— Първо анонимен имейл, за да проверят дали се интересувам, подправен с достатъчно въпроси и предизвикателства, за да ме надъхат. Горе-долу както при теб и първата ти мисия. Мина известно време, преди да се усетя, че не се шегуват, че наистина искат да създадат такава сграда тук, горе, а не говорят просто хипотетично. Когато все пак схванах, че говорят сериозно, не можех да им откажа. Беше once in a lifetime проект, какъвто повечето хора от бранша само си мечтаят да осъществят. Проблемът беше, че така и не получих никакво признание за него.

Той прочисти гърло и се изхрачи в копривата.

— Докараха някакви костюмари и трябваше да подпиша цял куп документи, но всички бяха просто различни варианти на правило номер едно: Никога не говори за Играта! Когато бях готов, дойдоха да инспектират и щом одобриха свършената работа, оставаше само да им върна ключовете, картата за достъп, всичко. Благодаря, ние поемаме оттук. Предложих им да остана на работа, да бъде системен администратор на фермата. Не исках почти никакво заплащане, само да продължа да работя с всичко — както сървърите, така и това, което бях видял от Играта, звучеше толкова примамливо…

— Но…?

— Благодаря, но не, имаме си наши хора. И това беше! Просто се отърваха от мен след всичките ми усилия. Картата ми сигурно е била блокирана още преди да напусна сградата, а след това бях забравен. Няколко пъти опитах да се включа в системата от разстояние, но всички вратички бяха затворени. После получих малък поздрав от Водача и за съжаление, точно като теб, не бях достатъчно умен да се вслушам…

Той дръпна дълбоко и после бавно издиша дима докато клатеше глава.

— Беше ми трудно да зарежа всичко, това беше моят Магнум Опус. Най-великото ми постижение, нещо, с което само шепа хора по света биха могли да се справят сами и то за толкова кратко време. Но не получих никакво признание, просто благодаря за кафето и край. Какъвто си бях глупав, продължих да пробвам да вляза в системата. Може би вярвах, че ако намеря проблеми, неща, които са се объркали и аз мога да ги поправя и всичко да заработи още по-добре, те ще осъзнаят, че се нуждаят от мен и щяха ме пуснат обратно. Ще осъзнаят, че съм сила, с която да се съобразяват! Но не можеш да направиш comeback. Оставят ли те навън, никога повече не те пускат обратно!