Екранът се изпълни с подскачащи смайлита.
Фарук поклати глава, преди да се наведе и да рестартира компютъра. Сигнал от съседната машина съобщи, че е получил мейл.
Той смени мястото си, пусна заспалия монитор и отвори пощата си. Две нови съобщения, по едно до двата големи вечерни вестника.
И двата бяха от подател [email protected] и бяха изпратени само преди минута.
Той прегледа идентичните текстове.
Скъпи вечерен вестник,
Преди около четири седмици намерих мобилен телефон във влака. Изчистен модел от неръждаема стомана и със стъклен сензорен дисплей. Той ме забърка в поредица от събития, която завърши преди няколко дни на „Торшхамнсгатан“ и сега бих искал да споделя с вас…
Фарук беше настроил лаптопа на HP така, че независимо от адреса, той незабелязано да праща всички изходящи писма на една от неговите собствени анонимни електронни пощи. Умна предпазна мярка, както се оказа.
Той маркира и двата мейла и после натисна shift и delete.
Наистина ли сте сигурен, че искате да изтриете перманентно тези съобщения? попита го компютърът.
Той натисна Yes.
После затвори програмата, взе якето си и се приготви да си ходи.
Бетул беше сготвила ядене и го чакаше, и той знаеше добре, че не трябва да закъснява.
Довечера имаха повод за празнуване. Пътят, който Бог му беше показал, далеч не бе лесен. Но сега покаянието му бе приключило и греховете му най-накрая бяха изкупени.
Ма’а салаама, братко HP, определено заслужи Възнаграждението си, помисли си той леко усмихнат, докато изгасеше осветлението в магазина.
Точно преди да излезе от тъмното помещение, той прибра мобилния си телефон в джоба. Изчистен модел от неръждаема стомана.
В горната му част мигаше малка червена лампа.
