Според мен Бенций беше искрен, като очакваше от разследването резултатите, на които се надяваше. Но в същото време — както бе предвидил и Уилям — той вероятно искаше да си запази и правото пръв да се порови из книжата на масата на Венанций, тъй като изгаряше от любопитство, и за да ни задържи далеч оттам, бе готов да ни даде и други сведения. Ето какво ни каза.
Беренгарий изгарял — това било известно на мнозина монаси — от порочна страст по Аделмо, същата страст, чиито пагубни последици били наказани от Божия гняв в Содом и Гомор. Бенций се изрази точно така — може би заради крехката ми възраст. Но всеки, който е прекарал юношеството си в манастир, макар и да е запазил своята непорочност, е чувал да се говори за подобни страсти, а понякога се е налагало и да се пази от уловките на тези, станали роби на тия страсти. Та нали като послушник в Мелк получавах листове от един възрастен монах, изписани със стихове, които обикновено мирянин посвещава на жена? Монашеският обет ни държи далеч от женската плът — източник на пороци, но често ни тласка към ръба на други прегрешения. Нима мога да скрия, че и днес аз, старецът, започвам да тръпна от нечестиви помисли всеки път, когато в хора спирам поглед на гладкото лице на някой непорочен и свеж като девойка послушник?
Споменавам тези неща не за да поставя под съмнение направения от мен избор да се посветя на монашески живот, а за да оправдая прегрешенията на мнозина, за които светото бреме се оказва твърде тежко. Може би за да оправдая страшното престъпление на Беренгарий. Но по думите на Бенций този монах като че ли поддържал своя порок по още по-непристоен начин — тоест прибягвайки до изнудване, за да получи от другите това, което от добродетелност и приличие не би трябвало да му дават.
И така, доста отдавна монасите си подхвърляли иронични забележки за нежните погледи, които Беренгарий хвърлял на Аделмо, който, изглежда, бил много красив. А Аделмо бил погълнат изцяло от своята работа — която единствена му доставяла някакво удоволствие — и не обръщал внимание на страстта на Беренгарий. Но може би сам той не е знаел, че нещо, загнездило се дълбоко в душата му, го е тласкало към същото нечестиво деяние. Бенций ни каза, че веднъж станал свидетел на разговор между Аделмо и Беренгарий, по време на който Беренгарий, намеквайки за някаква тайна, която Аделмо искал да му бъде разкрита, му предложил една нечестива сделка, а каква била тя — може да се досети и най-непорочният читател. При това като че ли Бенций чул Аделмо да се съгласява и като че ли изрекъл тези думи с облекчение. Сякаш — осмели се да отсъди Бенций — Аделмо само това искал, нужен му бил единствено повод, отличаващ се от плътската помисъл, за да се съгласи. Според Бенций това означавало, че тайната на Беренгарий сигурно се е отнасяла до съкровени тайни на знанието, за да може Аделмо да заживее с илюзията, че за да задоволи поривите на ума си, трябва да се поддаде на плътско прегрешение. Нали и сам той — добави Бенций и се усмихна — неведнъж се е вълнувал от толкова силни пориви на ума си, че за да ги задоволи, бил готов да задоволи чужди плътски желания, макар и против собствените си плътски помисли.
— Понякога — обърна се той към Уилям — не изпадате ли в такова състояние, че сте готов да извършите и заслужаващи порицание неща, за да получите книга, която търсите с години?
— Много отдавна мъдрият и добродетелен Силвестър II 115подарил извънредно ценна армилярна сфера 116за един ръкопис на Стаций или Лукиан 117 — отвърна Уилям. И добави сдържано: — Но става дума за армилярна сфера, а не за собствената добродетелност.
Бенций призна, че е попрекалил от вълнение, и продължи да разказва. През нощта, преди Аделмо да умре, той, подтикнат от любопитство, проследил двамата. Видял как след повечерие те се запътили заедно към спалното помещение. Оставил вратата на своята килия притворена — килията му била недалеч от техните, — изчакал доста, но успял да види как, след като монасите заспали и навсякъде стихнало, Аделмо се промъкнал в килията на Беренгарий. Не могъл да заспи, будувал, докато чул да се отваря вратата на Беренгарий, и видял Аделмо да се измъква почти тичешком, докато приятелят му се опитвал да го задържи. Аделмо се спуснал към долния етаж, Беренгарий го последвал. Бенций тръгнал безшумно след тях и в началото на долния коридор зърнал разтреперания се Беренгарий, който се бил свил в ъгъла и се бил втренчил във вратата на килията на Хорхе. Бенций се досетил, че Аделмо се е проснал в краката на стария брат, за да се изповяда за сторения грях. А Беренгарий треперел, след като разбрал, че тайната му е разкрита, макар и под печата на тайнството.
После Аделмо излязъл — бил блед като платно, — отблъснал Беренгарий, който се опитал да му каже нещо, и хукнал навън от спалните помещения, заобиколил абсидата на църквата и влязъл в хора през северната врата (която нощем е винаги отворена). Вероятно е искал да се моли. Беренгарий го последвал, но не влязъл в църквата, а бродел сред гробовете и кършел ръце.
Бенций тъкмо се чудел какво да направи, когато забелязал наблизо още някакъв човек. И той следял двамата, но не забелязал Бенций, който се бил долепил до дънера на един дъб до гробището. Този човек бил Венанций. Като го видял, Беренгарий се притаил Между гробовете, а Венанций влязъл в хора. Бенций се побоял да не го видят и се прибрал в спалното помещение. На следния ден намерили трупа на Аделмо под склона. Бенций не знаеше повече.
Наближаваше време за храна. Бенций си тръгна, моят учител не му зададе други въпроси. Постояхме малко зад банята, после се поразходихме из градината, размишлявайки за тези странни разкрития.
— Смрадлика — рече изведнъж Уилям, като се наведе да разгледа някакво растение, което в този зимен ден разпозна по стъблото. — Отвара от кората помага при хемороиди. А това е лопуш — с лапи от неговите корени се лекува кожна екзема.
— По-добър сте от Северин — рекох му аз, — но я ми кажете какво мислите за това, което чухме?
— Драги ми Адсон, трябва да се научиш да мислиш с главата си. По всяка вероятност Бенций ни каза истината. Разказът му съвпада с това, което чухме тази сутрин от Беренгарий, въпреки че неговият разказ бе смесен с разни халюцинации. Ние вече бяхме подразбрали, че Беренгарий и Аделмо са вършили нещо много непристойно. Беренгарий сигурно е разкрил на Аделмо онази тайна, която за съжаление си остава тайна. След като е нарушил правилата на непорочността и на природата, Аделмо е заживял с една мисъл — да се изповяда пред някого, който да му опрости греха, затова е хукнал при Хорхе. Този човек, както можахме да се уверим, е много строг и сигурно е порицал остро Аделмо. Може и да не му е опростил греха, може би му е наложил някакво невъзможно покаяние, ние не знаем, пък и Хорхе никога няма да ни каже. Така или иначе, Аделмо хуква към църквата, просва се пред олтара, но това не успокоява неговите угризения. И ето че при него идва Венанций. Не знаем какво са си казали. Може би Аделмо е поверил на Венанций тайната, която му подарил (или пък с която му заплатил) Беренгарий, тайна, която за него вече нямала никакво значение, тъй като го мъчела друга, много по-страшна и парлива тайна. И какво прави Венанций? Може би, обзет от същото любопитство, което подтикваше днес и Бенций, доволен от това, което е научил, той оставя Аделмо сам със собствените му угризения. Аделмо се чувства изоставен, изпада в отчаяние, замисля да се самоубие, тръгва през гробището и там среща Беренгарий. Наговорва му страшни слова, казва му, че именно той е виновен за всичко, нарича го свой учител по порочност. Уверен съм, че като оставим настрана всички халюцинации, това, което ни разказва Беренгарий, отговаря на истината. Аделмо му наговорва всички страшни думи, които му е наговорил Хорхе. Така разстроеният Беренгарий тръгва в една посока, а Аделмо — в друга, решен да се самоубие. А после идва другото, на което почти станахме свидетели. Всички са убедени, че Аделмо е бил убит, Венанций остава с впечатлението, че тайната на библиотеката е много по-важна, отколкото е предполагал, и продължава да търси сам. Докато някой го спира, преди или след като е разкрил това, което е търсел.
