— Не ви се сърдя — каза той.
Родолф остана безмълвен. А обхванал с две ръце главата си, Шарл продължи с угаснал глас и с примирения тон на безпределната мъка:
— Не, не ви се сърдя вече!
Той дори добави една гръмка дума, единствената, която някога бе произнасял:
— Виновна е съдбата!
Родолф, който бе направлявал тая съдба, намери, че за човек в неговото положение той е много добродушен, дори смешен и малко долен.
На следния ден Шарл отиде да седне на пейката в беседката. Слънчевите лъчи влизаха през решетката; лозовите листа чертаеха сенките си по пясъка, жасминът благоухаеше, небето беше синьо, мухи бръмчаха около цъфналите кринове и Шарл се задъхваше като юноша под смътните любовни приливи, които препълваха до пукване неговото тъжно сърце.
В седем часа малката Берта, която не го бе виждала целия следобед, дойде да го вика за вечеря.
Той бе отпуснал глава на стената, със затворени очи, с отворена уста, и държеше в ръце дълъг кичур черни коси.
— Татко, хайде ела! — рече тя.
И като мислеше, че той се шегува, тя леко го бутна. Той падна на земята. Беше умрял.
След тридесет и шест часа по искане на аптекаря доктор Каниве пристигна. Той го аутопсира и не откри нищо.
Когато всичко беше продадено, останаха дванадесет франка и седемдесет и пет сантима, които послужиха за пътни разноски на госпожица Бовари до баба й. Добрата жена умря още през същата година; тъй като дядо Руо беше парализиран, някаква леля я взе да се грижи за нея. Тя е бедна и я праща да изкарва прехраната си в една фабрика за памучна прежда.
Откак Бовари умря, в Йонвил се изредиха трима лекари, без да успеят да се задържат — до такава степен г. Оме веднага ги подби. Той има дяволска клиентела; властта го щади, а общественото мнение го покровителства.
Наскоро получи почетния кръст.
От редколегията
Всяко следващо поколение проектира в произведенията на класиците собственото си съзнание и мироглед и в този смисъл ги възприема различно. Същото се отнася и за преводачите от различните поколения, всяко от които дава свой принос в тяхното тълкуване. Днес ние виждаме в стилистично вярното предаване на авторовото отношение към собствения му художествен текст една от най-мъчнопреодолимите трудности при превода на Флобер, натоварена при това със значеща функция от самия него. Както вече бе изтъкнато в предговора към изданието, в „Мадам Бовари“ Флобер съзнателно заема позата на безпристрастен, но не и безстрастен наблюдател, на човек, извършващ научен експеримент и дебнещ резултата от опита си. Сполуката и евентуалните възражения към превода на Константин Константинов са именно по линията на активната преводаческа намеса, на емоционалното тълкуване на оригинала, при което изходният текст губи един от пластовете си, но печели езикова и стилова монолитност, с което се превръща във факт от българската духовна култура. Без да е остарял ни най-малко като конкретна езикова реализация, българският превод на „Мадам Бовари“ има стойността на документ, отразяващ определен етап от развитието на нашата преводаческа школа. Водени от това съображение, счетохме за свой дълг да представим „Мадам Бовари“ в добилия вече известност превод на Константин Константинов, като засвидетелстваме по този начин цялото си уважение към големия творец на българското художествено слово.
*
*
notes
1
Шапска — военна каска, заимствана от поляците и носена във Франция от копиеносците през Втората империя.
2
Quos ego (лат.) — думи на Вергилий в „Енеида“, с които Нептун изразява гнева си и заплаха срещу ветровете.
3
Ridiculus sum (лат.) — смешен съм.
4
„Анахарзис“ — произведение от абат Бартелми (1779), в което се описва животът на гърците през IV век.
5
… къртиците, увиснали по клоните — френски обичай да закачат по дървесата убитите къртици.
6
Игра „на тапа“ — игра, при която върху запушалка са поставени монети, по които се цели с топка или тояга.
7
Тилбюри — кабриолет с две колела.
8
Менестрели — средновековни поети-певци или поети-музиканти.
9
Беарнееца — Анри IV, френски крал.
10
Гръцки шапчици — къщни шапчици с пискюл.
11
Бювар — голям картон с попивателна, върху който се пише.
12
Брелоци — дребни украшения, дрънкулки.
13
Сарабанди — танци и музика от XVII и XVIII век.
14
Флеботомия — кръвопускане — на медицински език.
15
„Веруюто на савойския викарий“ — къс от „Емил“ на Ж. Ж. Русо.
16
Вантос — месец март, по революционния календар от 1889 г.
17
Нанкин — жълт китайски плат.
18
Осмазон — главна съставна част на бульона.
19
Екартв — вид игра на карти.
20
Реглис — растение, корените на което се употребяват като подкрепително лекарство.
21
Непреводима игра на думи: в оригинала mon Riboudet — мой Рибуде, и mont Riboudet — връх Рибуде.
22
Ботокуди — индийски племена в Антилските острови и в Бразилия.
23
Дагеротип — първите фотографически снимки са се наричали дагеротипи.
24
„Кокоше Мляко“ — жълтък от яйце, разбит със захар и мляко.
25
Ad hoc (лат.) — при случай.
26
Тенотом — хирургически инструмент за опериране на сухожилие.
27
Страбизъм — кривогледство.
28
Литотрипсия — изваждане камък от пикочните органи.
29
„Amor nel cor“ (итал.) — любов от сърце.
30
Серенга — растение с благоуханни цветове подобно на жасмин.
31
Мансанилие — дърво с отровни плодове в Антилите. Легендата твърди, че който заспи под сянката му, умира.
32
Стернютатур — средство за кихане.
33
„That is the question“ (англ.) — „да бъдеш или не — ето въпроса!“ — фраза от „Хамлет“.
34
Castigat ridendo mores (лат.) — поправя нравите със смях.
35
Стрета — музикален термин — финал на фуга.
36
Бадемово мляко — разхладително питие.
37
Fabricando fit faber, age quod agis (лат.) — майсторлъкът се създава с работа — прави добре, каквото правиш.
38
Из поемата „Езерото“ на Ламартин.
39
Гарюс — питие от канела, шафран, мускат и др.
40
Он — стара френска мярка за дължина = 1.188 м.
41
Страстната седмица — католически празник — микарем, с голям маскарад.
42
Лиар — стара френска монета = 1,5 сантима.
43
Не виждам обувчето си — по празниците — Свети Никола, Нова година, Коледа, подаръците на децата във Франция се оставят в обувката им, сложена при камината.
44
Териак — упойка.
45
Misereatur и Indulgentiam (лат.) — молитви за опрощаване на греховете.
46
Братята-шьорантини — прозвище на монасите, учители в християнските училища.
47
Шо-ка — шоколад.
48
Реваленция — арабско лекарство.
49
Sta, viator (лат.) — спри, пътнико.
50
Amabilem conjugem calcas (лат.) — ти стъпваш върху любимата съпруга.
