„Ще й мине — реши той, — то е прищявка.“

И отсъства три срещи поред. Когато най-сетне дойде, тя се показа студена и почти презрителна.

„Ах, напразно си губиш времето, миличка…“

И той се престори, че съвсем не забелязва нейните тежки въздишки, нито носната кърпичка, която тя вадеше.

И ето тогава именно Ема се разкая!

Тя се попита дори защо мрази Шарл и нямаше ли да е по-добре, ако можеше да обича него. Ала той не даваше голяма цена на тия възвръщания на чувствата, така че тя остана доста объркана в своето не особено силно желание за жертвеност, когато аптекарят й даде сгоден случай за това.

Той беше прочел напоследък възторжена статия за нов начин на лекуване на кривите нозе, и тъй като беше привърженик на прогреса, дойде му патриотичната мисъл, че за да бъде Йонвил на необходимата висота, в него трябва да се правят операции на стрефоподия.

— Защото — казваше той на Ема — какъв е рискът? Сметнете (и той изброяваше на пръсти изгодите на опита): успех — почти сигурен, облекчаване и разхубавяване на болния, бързо прославяне на хирурга. Защо вашият мъж например да не отърве от недъга му клетия Иполит от „Златен лъв“? Забележете, че той няма да пропусне да разправя за излекуването си на всички пътници и сетне (Оме понижаваше гласа си и гледаше наоколо) кой би ми попречил да изпратя във вестника една статийка за тая работа? А пък, боже мой, статията върви… говори се за нея… накрай става също като че търкаляш снежна топка! И кой знае, кой знае?

Наистина Бовари можеше да успее; нищо не показваше на Ема, че той не е способен, а какво задоволство би било за нея да го е подбудила към нещо, от което известността и състоянието му биха пораснали! Тя искаше само да се облегне на нещо по-здраво от любовта.

Шарл, подтикван от аптекаря и от нея, се остави да го убедят. Той изписа от Руан съчинението на доктор Дювал и всяка вечер, обхванал с две ръце главата си, се вдълбочаваше в четене.

Докато той изучаваше екените, варусите и валгусите, т.е. стрефокатоподията, стрефандоподията и стрефексоподията (или, казано по-добре, различните изкривявания на крака долу, навътре или навън), а също стрефипоподията и стрефаноподията (иначе казано, извиване надолу или изправяне нагоре), г. Оме с всевъзможни доводи убеждаваше слугата от странноприемницата да се оперира.

— Ти няма да усетиш почти нищо, най-много слаба болка; само едно бодване като леко пускане на кръв, по-безболезнено, отколкото изкореняване на мазоли.

Иполит въртеше глупаво очи и разсъждаваше.

— Най-сетне — подемаше аптекарят — мене ми е все едно! То е за тебе! От чиста човещина! Бих искал да те видя, приятелю, отърван от това грозно куцане с клатене в кръста, което, макар ти да отричаш, трябва много да ти пречи при изпълнение на работата ти.

И Оме му описваше как след това той ще се почувства по-як и по-пъргав и дори му загатваше, че жените ще го харесват повече и конярят почваше бавно да се усмихва. Сетне Оме се обръщаше към суетността му:

— Та, дявол да го вземе, ти не си ли мъж? Какво щеше да бъде, ако трябваше да служиш войник, да се биеш под знамената?… Ах, Иполит!

И Оме се отдалечаваше, заявявайки, че не проумява това упорство, това заслепение да се отказва от благодеянията на науката.

Нещастникът отстъпи, защото това беше като заговор. Бине, който никога не се бъркаше в чуждите работи, госпожа Льофрансоа, Артемиз, съседите, че дори и кметът г. Тюваш, всички го подтикваха, увещаваха, засрамваха; но онова, което го накара да се реши, беше, че няма да плати нищо. Бовари се нагърбваше дори сам да достави машината за операцията. Мисълта за това великодушие бе хрумнала на Ема и Шарл се съгласи, казвайки в дълбочините на сърцето си, че жена му е ангел.

По съветите на аптекаря и като започва на три пъти, той поръча на дърводелеца в сътрудничество с железаря да направят нещо като кутия, тежка около осем ливри, за която не бяха пестени желязо, дърво, ламарина, кожа, винтове и гайки.

Между това, за да се знае какво сухожилие на Иполит трябва да се пререже, необходимо бе да се разбере какъв род изкривяване имаше кракът му.

Долната част на неговия крак беше почти по права линия с бедрото му, но това не пречеше да бъде изкривен навътре, така че беше екен, леко усложнен с варус, или лек варус, силно усложнен с екен. Но с тоя екен, на ширина наистина колкото конска стъпка, с грапава кожа, с изсъхнали жили, с големи пръсти, черните нокти на които бяха като гвоздеи на подкова, стрефоподът тичаше от сутрин до вечер като елен. Постоянно го виждаха да прескача около колите на площада, подхвърляйки напред неравния си крак. Изглеждаше дори, че тоя му крак бе по-силен от другия. Поради това, че си служеше с него, той беше придобил сякаш нещо като нравствените качества търпение и сила и когато на Иполит даваха някоя тежка работа, той предпочиташе да се обляга на него.

Но тъй като това беше екен, трябваше да се среже ахилесовото сухожилие, а след това да се пристъпи към предния пищялен мускул, за да се премахне варусът: защото лекарят не се решаваше да рискува наведнъж с две операции и дори вече трепереше от страх да не засегне някоя важна област, която не познаваше.

Нито на Амброаз Паре, който след интервал от петнадесет века приложи за пръв път след Целз непосредственото свързване на артерия, нито на Дюпюитрен, който се готвеше да пробие абсцес през дебел пласт мозъчно вещество, нито на Жансул, когато направи първото срязване на горната челюст, сърцето не е било тъй трепетно, ръката — тъй разтреперана, духът — така напрегнат, както на господин Бовари, когато приближи до Иполит със своя тенетом26 между пръстите. И както в болниците, наблизо върху една маса се виждаха куп марли, восъчни конци, много превръзки, цяла пирамида превръзки, всичките превръзки, които имаше в аптеката. Още от сутринта тия приготовления бяха организирани от г. Оме, който искаше да смае тълпата, както и да си създаде сам една илюзия. Шарл рязна кожата; чу се сухо изпращяване. Сухожилието бе прерязано, операцията — свършена. Иполит не можеше да дойде на себе си от учудване; той се наведе към ръцете на Бовари, за да ги обсипе с целувки.

— Хайде, успокой се — каза аптекарят, — по-късно ще изразиш признателността си на своя благодетел!

И излезе, за да разправи за резултата на пет-шестима любопитни, изправени в двора, които си представяха, че Иполит ще се покаже и ще върви като здрав. Сетне, след като стегна крака на болния с механическия прибор, Шарл отиде в къщи, дето Ема, съвсем разтревожена, го чакаше на прага. Тя увисна на шията му; седнаха на трапезата; той яде много и дори при десерта пожела чашка кафе — разточителство, което си позволяваше само в неделен ден, когато имаха гости.

Вечерта беше прелестна, мина в разговори, в общи мечти. Говориха за бъдещето си богатство, за подобренията, които ще направят в къщи; той виждаше как известността му пораства, охолността им се увеличава, жена му не престава да го обича; а тя се усещаше щастлива, че се освежава с ново чувство, по-здраво и по-добро, и че изпитва най-сетне известна нежност към тоя добър човек, който я обичаше. За миг през главата й мина мисълта за Родолф; но очите й се отместиха върху Шарл; тя дори с изненада забеляза, че зъбите му съвсем не бяха лоши.

Бяха легнали, когато г. Оме, макар че готвачката не го пускаше, влезе изведнъж в спалнята с току-що написан лист в ръка. То беше рекламата, която щеше да изпрати на „Руански фенер“. Носеше я да я прочетат.

— Прочетете я вие — каза Бовари.

Той зачете:

— „Макар предразсъдъците да покриват още като мрежа една част от лицето на Европа, все пак светлината почва да си пробива път в нашите селища. Така във вторник нашето градче Йонвил стана театър на един хирургически опит, който същевременно е и деяние от високо човеколюбие. Г-н Бовари, един от най-забележителните наши лекари…“