Мийчъм усети тревожна настойчивост в гласа на Капитан Джак.
— Генерале, за бога, обещайте му! — извика той.
Преди Кенби да може да каже нещо, Джак скочи на крака и се отдалечи от огъня. Шоншин Джон се обърна към генерала:
— Ти взема войниците оттук и дава на нас обратно наша земя — извика той. — Ние уморени говорим. Ние повече няма говорим.
Капитан Джак рязко се обърна и каза на модокски: „О-уека-тукс“ (Готови!). Той си извади пистолета от палтото и го насочи право срещу Кенби. Петлето щракна, но оръжието не гръмна. Кенби го гледаше с изненада и тогава пистолетът гръмна и той падна мъртъв. В същия момент Бостън Чарли стреля по преподобния Томас и го уби. Уинема спаси живота на Мийчъм, като изби настрана пистолета на Шоншин Джон. В суматохата Дайър и Ридъл избягаха.
След като съблече униформата на Кенби, Джак отведе модоките обратно в твърдината — да чакат идването на войниците. Основният спорен въпрос — предаването на Куката Джим и убийците, дори не бе обсъждаха този последен съвет.
Сражението започна три дни по-късно. Батареите мортири удариха по Лава Бедс и пехотинците атакуваха скалните укрепления на вълни. Когато войниците превзеха твърдината, те я намериха празна. Модоките се бяха измъкнали през пещерите и цепнатините. Тъй като нямаше желание да измъква тези здраво биещи се индианци от техните скривалища, армията нае седемдесет и двама индианци тенино от резервата Уорм Спрингс в Орегон. Тези разузнавачи от Уорм Спрингс откриха скривалището на модоките, но когато войниците дойдоха, за да го завладеят, Капитан Джак от засада почти изцяло унищожи челния им патрул.
Накрая численото превъзходство и огневата мощ на войниците принудиха модоките да се разпръснат. Те трябваше да заколят конете си за храна и по цели дни нямаха вода за пиене. Докато жертвите сред индианците се увеличаваха, Куката Джим започна да се заяжда с Капитан Джак заради стратегията му. След няколко дни бягане, криене и сражения Куката Джим и групата му изоставиха вожда, който им даде убежище и не ги предаде на Кенби. Джак остана с тридесет и седем воини да отблъсква повече от хиляда войници.
Не след дълго групата на Куката Джим се предаде на войниците и им предложи да им помогне да заловят Капитан Джак, ако им простят. Новият военен командир, генерал Джеферсън Дейвис, им предостави закрилата на армията и на 27 май Куката Джим и трима членове на групата му тръгнаха с цел да предадат вожда, който беше отказал да ги предаде. Те намериха Джак близо до езерото Клиър, уредиха си среща с него и му казаха, че са изпратени да приемат капитулацията му. Войниците ще бъдат справедливи към модоките, казаха те, и ще им дадат много храна.
— Вие не сте по-добри от койотите, бродещи из долините — отговори Джак. — Идвате тук на войнишки коне, въоръжени с правителствени пушки. Имате намерение да купите свободата си, като ме стъпчете и ме предадете на войниците. Знаете, че животът е сладък, но не мислехте така, когато ме накарахте да обещая, че ще убия този мъж, Кенби. Винаги съм знаел, че животът е сладък, и затова не исках да се бия с белите хора. Аз мислех, че ако ще се бием, ще бъдем един до друг и ще умрем в бой. Сега виждам, че съм единственият, който заложи живота си, тъй като убих Кенби и може би един-двама други. Вие и всички останали, които се предадохте, сте добре и имате, както казвате, много за ядене. О, вие, мъже с птичи сърца, вие се обърнахте срещу мен…
Това, което най-много озлобяваше вожда на модоките, беше, че тези изменници бяха същите, които преди няколко седмици хвърлиха женски дрехи върху главата му и го нарекоха Жена с рибешко сърце, като по този начин го принудиха да обещае, че ще убие Кенби. Те знаеха много добре, както и той, че за него е твърде късно да се предава — щяха да го обесят за убийството на Кенби. Той им каза, че е решил да умре с пушка в ръка вместо с въже на шията, и им заповяда да се върнат и да заживеят с белите, щом искат. Джак се закле пред тях, че ако някога попаднат под прицела на пушката му, той ще ги застреля като мръсни кучета.
Преследването продължи още няколко дни. Това бе „повече лов на диви животни, отколкото война“ казва генерал Дейвис, — „всяко подразделение се състезаваше с останалите кой ще бъде пръв на финала.“
След едно мъчително преследване през острите скали и гъсталаците малка група войници обкръжи Капитан Джак и тримата воини, които бяха останали с него до края. Когато Джак излезе да се предаде, той носеше синята униформа на генерал Кенби — тя беше мръсна и парцалива. Той подаде карабината си на един офицер.
— Краката на Джак не го слушат вече — каза той. — Аз съм готов да умра.
Генерал Дейвис искаше да го обеси незабавно, но Министерството на войната във Вашингтон заповяда да го предадат на съд. Съдът се състоя във форт Кламат през юли 1873 г. Капитан Джак, Шоншин Джон, Бостън Чарли и Черния Джим бяха обвинени в убийство. Модоките нямаха адвокатска защита и макар че имаха право да разпитват свидетелите, повечето от тях разбираха много малко и говореха зле английски. Докато съдът заседаваше, войниците издигаха бесилката пред помещението, където държаха пленниците, така че нямаше съмнение каква ще бъде присъдата.
Между свидетелствалите срещу обречените мъже бяха и Куката Джим и последователите му. Армията им беше дала свобода за това, че предадоха своите.
След като Куката Джим бе разпитан от обвинението, Капитан Джак нямаше въпроси към него, но в заключителната си реч в съдебната зала (превеждана от Франк Ридъл) Джак каза:
— Куката Джим бе този, който винаги искаше да се бие и започна убийствата… Животът е мой само за кратко време. Вие, бели мъже, не ме покорихте. Моите хора го сториха.
Капитан Джак бе обесен на 3 октомври. През нощта след екзекуцията тялото му бе тайно изровено, пренесено в Ирека и балсамирано. Скоро след това то се появи в източните градове като карнавална атракция — цена на билетите десет цента.
Що се отнася до останалите живи 153 мъже, жени и деца, включително Куката Джим и групата му, те бяха заточени в Индианската територия. Шест години по-късно Куката Джим умря и повечето умряха преди 1909 г., когато правителството разреши на останалите петдесет и един модоки да се завърнат в един резерват в Орегон.
Глава единадесета
Войната за спасяването на бизоните
1874 г.
13 януари. Полицията в град Ню Йорк се сражава с безработните — стотици биват ранени. 13 февруари. Войски на САЩ дебаркират в Хонолулу, за да защитят краля. 21 февруари. Бенджамин Дизраели става министър-председател на Англия на мястото на Уилям Е. Гладстон. 15 март. Франция прави Анам (Виетнам) свой протекторат. 29 май. В Германия е разпусната социалдемократическата партия. Юли. Александър Греъм Бел демонстрира новото си изобретение, електрическия телефон. 7 юли. Теодор Тилтън54 обвинява преподобния Хенри Уорд Бийчър в прелюбодеяние. 4 ноември. Самюел Дж. Тидлън е избран за губернатор на Ню Йорк след разобличаването на Кръга на платовете. Декември. Разобличен Кръгът на уискито, включващ производители на алкохол и правителствени служители.
Научих, че имате намерение да ни заселите в резерват близо до планините. Аз не искам да се заселвам. Обичам да кръстосвам прериите. Там се чувствувам свободен и щастлив, а когато се заселим, ние ставаме бледи и умираме. Оставих настрана копието, лъка и щита си и пак се чувствувам сигурен във ваше присъствие. Аз ви казах истината. По мен няма скрити малки лъжи, но не зная как е с комисарите. Дали са чисти като мен? Преди много време тази земя принадлежеше на нашите бащи, но когато вървя нагоре по реката, виждам войнишки лагери по бреговете и. Тези войници секат дърветата ми, убиват бизоните ми и когато виждам това, сърцето ми сякаш се пръска — чувствувам скръб… Нима белият човек се е превърнал в дете, та убива безразсъдно, без да яде? Когато червените мъже убиват дивеча, те го правят, за да живеят и да не гладуват.
Сатанта, вожд на кайовите
Моят народ никога пръв не е опънал лък или стрелял с пушка срещу белите. По границата между нас имаше стълкновения и моите младежи танцуваха бойни танци, но ние не започнахме първи. Вие бяхте тези, които изпратиха първия войник, а ние изпратихме втория. Преди две години дойдох по този път, като следвах бизоните, за да могат моите жени и деца да имат охранени бузи и топли тела. Но войниците стреляха по нас и оттогава насетне сме като в гръмотевична буря и не знаем кой път да поемем. Така беше на Канейдиън. И неведнъж ни разплакваха. Облечените в синьо войници и ютите изникват през нощта, когато е тъмно и тихо, и за лагерни огньове подпалват вигвамите ни. Вместо да преследват дивеча, те убиват моите бойци и воините от племето отрязват косите си заради мъртвите. Така беше в Тексас. Те докараха скръбта в лагера ни, а ние вървяхме като мъжки бизони, чиито самки са нападнати. Когато ги срещахме, ние ги убивахме и заканвахме скалповете им във вигвамите си. Команчите не са слаби и слепи като седемдневни кученца. Те са силни и виждат надалеч като възрастни коне. Ние поехме пътя им и вървим по него. Белите жени плачеха, а нашите се смееха.
Но има неща, които ми казахте и аз не ги харесвам. Те не са сладки като захар, а горчиви като кратуна. Вие казахте, че искате да ни настаните в резерват, да ни построите къщи и да ни направите лечебни колиби. Аз не ги искам. Роден съм в прерията, където вятърът духа свободно и нищо не пречи на слънчевата светлина. Роден съм тук, където няма огради и всяко същество диша свободно. Искам да умра тук, а не зад стени. Познавам всеки поток и всяка горичка между Рио Гранде и Арканзас. Аз съм ловувал и живял в тази страна. Живях като бащите ми и като тях живях щастливо.
Когато бях във Вашингтон, Великия бял баща ми каза, че цялата команческа земя е наша и никой не трябва да ни пречи да живеем в нея. Защо тогава искате от нас да изоставим реките, слънцето и вятъра и да живеем в къщи? Не искайте от нас да изоставим бизоните заради овцете. Младежите са чули да се говори за това и са се натъжили и разгневили. Не говорете повече за това!…
Ако тексасците стояха настрана от земята ми, можеше да има мир. Но там, където казвате, че трябва да живеем, е много тясно. Тексасците отнеха местата, където тревата расте най-високо и дърветата са най-хубави. Ако ние бяхме ги запазили, можехме да направим нещата, които искате. Сега обаче е твърде късно. Белият човек притежава страната, която ние обичахме, а ние само желаем да кръстосваме прерията, докато умрем.
Пара-Уа-Самен (Десет Мечки) от команчите
