Черния Джим говори втори:

— Що се отнася до мен, няма да бъда подлъган и застрелян като куче от войниците. Преди да ме убият, ще убия „своя“ човек.

След това той предложи да бъдат убити мирните комисари по време на следващия съвет с тях.

Когато Капитан Джак видя накъде тръгват нещата, той се опита да убеди ораторите, че грешат. Той помоли да му дадат време, за да се спогоди с комисарите, като се опита да спаси групата на Куката Джим, и да получи хубаво парче земя за резерват.

— Всичко, което искам от вас, е да се държите прилично и да чакате.

Черния Джим обвини Джак, че е заслепен;

— Не виждаш ли, че всеки два или три дни пристигат войници? Не знаеш ли, че последните войници, които дойдоха, докараха със себе си големи топове, които стрелят със снаряди, големи колкото главата ти? Комисарите имат намерение да сключат мир с теб, като ти пръснат главата с един от големите топове.

Другите оратори подкрепиха доводите на Черния Джим и когато Джак отново се опита да ги вразуми, те с викове го накараха да млъкне:

— Ти говориш безсмислици. Ние сме обречени. Нека се бием, за да умрем по-скоро. Така или иначе ще трябва да умрем.

Като видя, че е безполезно да говори повече, Джак се обърна, за да напусне съвета, но Черния Джим го спря:

— Ако си наш вожд, обещай, че ще убиеш Кенби при следващата си среща с него!

— Не мога да направя това и няма да го направя. Куката Джим, който наблюдаваше мълчаливо, се приближи до вожда:

— Ще убиеш Кенби или самият ти ще бъдеш убит. Ти ще убиеш или твоите собствени хора ще те убият.

Джак разбра, че това е посегателство върху властта му, но сдържа гнева си:

— Защо искате да ме накарате да извърша една страхлива постъпка?

— Това не е страхлива постъпка — отговори остро Куката Джим. — Ще е храброст да убиеш Кенби в присъствието на всички тези войници.

Като отказа да обещае каквото и да било, Джак отново понечи да напусне съвета. Някои от хората на Куката Джим хвърлиха женски шал и украшения на раменете му, като го дразнеха:

— Ти си жена, жена с рибешко сърце. Ти не си модок. Ние не те признаваме.

За да спаси властта си и да спечели време, Джак разбра, че трябва да говори:

Аз ще убия Кенби — каза той. След това избута настрана хората и самичък се отправи към пещерата. През следващия и по-следващия ден Уинема не дойде с нови съобщения и затова Бостън Чарли, който можеше да говори и разбира английски, бе изпратен да каже на генерал Кенби, че модоките искат съвет с него и с комисарите в петък сутринта, 11 април. Модоките ще дойдат невъоръжени в палатката на съвета, каза Бостън Чарли на Кенби, като очакват и комисарите да дойдат без оръжие.

На сутринта на 10 април Джак събра хората си пред пещерата. Денят беше пролетен и слънцето бързо разпръсна нощната мъгла. „Сърцето ми казва, че сякаш говоря на облаците и вятъра — започна Джак, но искам да кажа, че животът е сладък, любовта е силна, а мъжът се бие, за да спаси живота си. Освен това мъжът убива, за да спечели желаното от сърцето му, което е любовта. Смъртта е много лоша. Смъртта ще дойде при нас твърде скоро.“ Той каза на слушателите си, че ако почнат да се сражават отново, всички ще умрат, включително жените и децата им. Ако ще трябва да се бият, нека войниците започнат първи. Той им припомни, че е обещал на комисарите да не предприема враждебни действия, докато мирният съвет продължава. „Нека покажем на света, че Капитан Джак е човек на думата си“ — молеше той. След това той се върна на обещанието да убие генерал Кенби: „Не ме карайте да го сторя. Ако се хващате за думите ми, изречени в момент на гняв, ние сме обречени. Куко Джим, ти знаеш това така добре, както и аз го зная.“

— Ние държим на обещанието ти — отговори Куката Джим. — Ще трябва да убиеш Кенби. Ти говориш хубаво, но сега е вече късно да се говори така.

Джак погледна петдесетте мъже, седнали на скалите около него. Слънцето блестеше по тъмните им лица.

— Всички, които искат да убия Кенби — каза той, — да се изправят!

Само около дузина от верните му хора останаха седнали.

— Виждам, че не обичате живота, нито нищо друго. Гласът му бе суров — вождът напрегнато търсеше някакъв изход. На съвета с Кенби, каза Джак, ще съобщи на генерала какво искат модоките.

— Аз ще го запитам много пъти. Ако той се съгласи с моите условия, няма да го убивам. Чувате ли ме?

— Да — отговориха всички.

— Това задоволява ли ви? — Да — съгласиха се те.

Сега само думите на Кенби можеха да предотвратят убийствата.

Разпети петък 1873 г. дойде ясен, с мразовит вятър, който надуваше платнените стени на палатката на съвета, която продължаваше да стои между лагера на войниците и твърдината в Лава Бедс. Капитан Джак, Куката Джим, Шоншин Джон, Мъжа на Елън, Черния Джим и Бродягата Джим стигнаха мястото на съвета рано и един от тях запали огън от пелинови храсти, за да бъдат на топло, докато чакат комисарите. Този път те не бяха довели жените си. Никой от тях нямаше пушка, но всички носеха пистолети, скрити под връхните им дрехи.

Комисарите закъсняваха (Уинема не ги пускаше). Малко след единадесет часа генерал Кенби и преподобният Томас пристигнаха пеша, а зад тях на коне бяха Дайър, Алфред Мийчъм, Уинема и Франк Ридъл. Бостън Чарли и Фалшивия Чарли бяха отишли в лагера да посрещнат комисарите и преводачите и сега ги придружаваха. Двамата Чарли носеха карабини, преметнати небрежно. Никой от комисарите не носеше оръжие открито. Мийчъм и Дайър имаха в джобовете на палтата си малки, но големокалибрени пистолети.

Кенби носеше кутия пури и като стигна до палатката, даде на всеки по една. Мъжете запалиха пурите с главни от огъня и седнаха на камъни около него, пушейки мълчаливо в продължение на няколко минути.

Както си спомня по-късно Франк Ридъл, Кенби произнесъл първата реч. „Той каза, че от тридесет години има работа с индианци и че е дошъл тук да сключи мир с тях и да говори за добро; че каквото обещае да даде, ще гледа да го получат; че ако те напуснат твърдината и дойдат с него, ще ги заведе в една добра страна и ще ги уреди да живеят като бели хора.“

Мийчъм говори след него, като започна с обичайните встъпителни думи за Великия баща във Вашингтон, който го е изпратил да измие пролятата кръв. Той каза, че се надява да ги заведе в по-добра страна, където ще могат да имат хубави къщи и достатъчно храна, дрехи и одеяла. Когато Мийчъм завърши речта си, капитан Джак отговори, че не иска да напусне страната на модоките и помоли за резерват някъде близко до езерото Туле и Лава Бедс. Той повтори и предишните си искания войниците да се изтеглят, преди да се разговаря за мир. Мийчъм явно се раздразни от повтарящите се искания на Джак. Той повиши глас: „Нека говорим като мъже, а не като деца.“ След това предложи тези модоки, които много искат, да останат в Лава Бедс, докато им намерят резерват, където биха могли да живеят в мир.

Шоншин Джон, който седеше на десетина фута пред Мийчъм, заговори сърдито на модокски и каза на комисаря да млъкне. В този момент Куката Джим стана и отиде при коня на Мийчъм, който стоеше от едната страна на комисаря. Палтото на Мийчъм беше преметнато на седлото. Куката Джим взе палтото, облече го, закопча го и започна да се прави на палячо, като минаваше през огъня. Останалите спряха да говорят и го зяпнаха.

— Вие мислите аз прилича като Мийчъм? — запита той на развален английски.

Мийчъм се опита да обърне всичко на шега. Той предложи на Куката Джим шапката си.

— Вземи я и си я сложи. Тогава ще бъдеш Мийчъм. Куката Джим спря да се гевези.

— Ти чака малко. Шапка ще бъде моя и така.

Кенби очевидно разбра смисъла на думите на Куката Джим. Той бързо поднови преговорите, като каза, че само Великия баща във Вашингтон има власт да оттегли войниците. Той помоли Джак да му вярва.

— Искам да ти кажа, Кенби — отговори Джак, — че ние не можем да сключим мир, докато тези войници ме притесняват. Ако ти смяташ да обещаваш дом някъде по тези земи, обещай ми го днес. Хайде, Кенби, обещай ми! Аз не искам нищо друго. Сега имат възможност. Уморих се да те чакам да проговориш.